"Защото много лъжепророци излязоха по света." 1Йоан 4:1
Виденията на г-жа Уайт обяснени
От D. Anderson
Лесно е да бъдем омаяни с драматични истории за свръхестественото. В ранните дни на адвентизма, беше нещо обичайно за младата Елън Уайт да падне на пода и да бъде отнесена „във видение”. Днес, такова явление не може да се види в адвентната църква. Такива явления обаче се случваха редовно, както в адвентизма, така и в някои други църкви в средата на 1800те години. За да можем да разберем напълно виденията на г-жа Уайт, ние трябва да разберем средата, в която те се случваха.
Век на религиозна ревност
Религиозната ревност беше много силна в този век. Много пророци и ясновидци изпадаха в транс или получаваха видения по време на религиозни събрания – както адвентисти, така и не адвентисти. Адвентният проповедник Исак Уелкъм написа, че видения, подобни на тези на Елън Уайт бяха нещо „обикновено всред методистите”1, църквата, в която сестра Уайт беше израснала. Ранните адвентисти бяха свикнали, да имат един или повече ясновидци по време на техните събрания. Това беше век, който преизобилстваше с пророци от всеки вид. Събранията на адвентистите през ранните години са били сцена на интензивна религиозна възбуда. Ентусиазмът, който е показан по време на събранията в дома на Израел Дамон през 1846 г. представя добре документиран случай за ранните събрания. От изследването на този случай и други ранни събрания ние разбираме, че тези събрания могат да бъдат описани като притежаващи харизматично естество, тъй като са били придружени с гръмогласно пеене, викове, лекувания, свят смях, рядко говорене на езици и вярващи, които са падали на пода „убити в духа”. Тези, които са били „убити в духа” понякога са се изправяли и са споделяли видение или са предавали вест от Бог.
Елън Уайт споделя детайли за ранни събрания в своите лични писма. Ето как тя описва едно събрание:
„Брат и сестра Ралф бяха паднали на пода и останаха безпомощни за известно време... Докато аз бях във видение доктора дойде, той чу виковете във видение и не искаше да влезе вътре.” (Писмо 1, 1848 г.)
Доказателството показва физическата изява, която присъствала по време на виденията на Елън Уайт и виждаме, че нейните видения не се различаваха особено много от изявите по време на видения на други ясновидци в този век. Пророчицата Сара Ричардс изгубваше съзнание, когато получаваше видение, след което тя лягаше на пода „без подвижна и явно безжизнена”2 В обществото Шейкър не беше нещо необичайно младите момичета да са легнали на пода и да лежат на него, като че ли са мъртви, докато се изправят и „започнат да говорят с яснота и спокойствие”.3
Ранните събрания на адвентистите бяха забележително подобни с харизматичните събрания, които се провеждат в някои от харизматичните църкви днес. Елън Уайт описва едно такова събрание в писмо:
„Нашата последна конференция беше много интересна... Това беше време, в което видяхме израз на сила, каквато никога до сега не бях виждала. Убиващата сила на Бог беше всред нас. Викове на победа изпълниха мястото. Изглежда, че тук светиите израстват в благодат и познание на истината.” (Писмо 30, 1850 г.)
Относно конференция, която се състоя два месеца по-рано сестра Уайт споделя:
„Нашата конференция в Топшам беше изключително интересна. На нея присъстваха 28 души, като всички взеха участие в събранието. В неделя, Божия Дух се изля над нас, като силен, разбушувал се вятър. Всички се изправиха на краката си и хвалеха Бог с висок глас. Този момент приличаше на времето, в което основите на Божия Дом бяха положени. Гласа на плача, не можеше да бъде различéн от този на виковете.”
Изглежда, че в ранните години г-жа Уайт мислеше, че шумните, емоционално заредени събрания даваха на вярващите предимство срещу дявола. Във видение тя видя, че чрез викане може да се извоюва предимство над дявола:
„Аз видях, че `пеенето` често пропъждаше врага на далеч и виковете го изпъждаха обратно.” (Издадени ръкописи том. 21 стр. 238)
С намаляване на религиозното
възбуждане, виденията избледняваха
През 1050 и 1860те години религиозния фанатизъм започна да умира в средите на адвентизма. Църквите бяха изпълнени с по-тиха среда. Без да се изненадваме виждаме, че г-жа Уайт имаше само няколко драматични, дневни видения през 1860те години и виденията и престанаха напълно през 1870те години.
През 1868 г. Джеймс Уайт пресметна, че Елън Уайт е била получила между 100 и 200 видения и отбеляза, че в последните години тяхната „честота намалява”4. Изследване на историческия запис на нейните видения показва, че тя е имала 12 видения през 1860те години и три през 1870те години. След 1870те години тя не е имала „будни” видения (като тези по време на събрания). В същото време събранията на адвентистите станаха по уравновесени, виковете и подобни на тях харизматични активности избледняха, а религиозната възбуда почти изчезна. С изчезването на религиозната възбуда изчезнаха и „будните” видения на Елън Уайт.
Интересно е, че след замирането на виденията на Елън Уайт през 1870те години, адвентистите започнаха да оспорват валидността на други ясновидци. Например, пророка Уйлям Фой беше описан от адвентния историк Дж. Н. Лоугбороу като човек, който не е изпълнил мисията си да предаде своите вести и скоро след това е умрял. Това естествено не беше истина.5 През 1860те години адвентните водачи защитаваха виденията на други хора. През 1862 г. с одобрението на Джеймс Уайт, М. Е. Корнел публикува брошура, в която изброяваше виденията на различни християни, като например Уилям Тенет и също представи цитати от различни църковни водачи, като Джон Уесли, в подкрепа на виденията. Брошурата на Корнел беше преиздадена за последен път през 1875 г. Така че, когато публичните видения на г-жа Уайт престанаха, адвентистите постепенно започнаха да гледат с неодобрение на виденията на други.
Виденията са заменени от сънища
След като „будните” видения престанаха, г-жа Уайт започна да говори за своите видения като „сънища”, които тя получаваше през нощта.6 Интересно е, че ранните адвентисти класифицираха сънищата като по-ненадеждни от виденията.
„Сънищата и виденията се различават значително като източник на сигурна комуникация. При виденията цялата личност, умствена и физическа, е под пълния контрол на висшата сила, така че това, което е предадено е от личността, която има контрол над човека, който е във видение. Във виденията ние сме предразположени и водени от нашите мисли през деня и вътрешните обстоятелства и влияния около нас, така че от тяхното естество и различни източници, ние не можем да разчитаме на тях с тази увереност, както на виденията.”7
Какво причини виденията?
Все още съществува спор между адвентисти и не адвентисти относно причината за виденията й. Водещите теории са:
1. Виденията й са от Бог – Намаляващо число от традиционни адвентисти все още вярват, че виденията са свръхестествено откровение от Бог.
2. Виденията й бяха халюцинации причинени от здравен проблем – Тази теория беше представена първо от д-р Джаксън, който прегледа г-жа Уайт и я обяви за жертва на хистерия. Други, в това число и Д. М. Конрайд приписаха виденията на хистерия и нервни припадъци. Около век по-късно тази теория придоби интересна промяна, когато д-р Делбърт Нодер откри удивителен паралел между живота на г-жа Уайт и живота на жертви на частично-комплексни припадъци. Теорията на Ходер беше подкрепена от статията на д-р Молерус Коперус, Важността на нараняването на главата на Елън Уайт.
3. Виденията бяха резултат на психологичен феномен – тази теория е изградена върху доказателства, че определени силно емоционални събития, като емоционални религиозни събрания, могат да ускорят високите състояния на съзнанието, като например транс, в определени личности. Д-р Джанет и Роланд Намбърс подкрепят идеята, че психологични фактори са съдействали за виденията на г-жа Уайт.
4. Виденията й са от Сатана – Вместо да се опитват да обяснят феномена, който е придружавал нейните видения, тази теория поддържа факта, че виденията и са били свръхестествено събитие. Поддръжниците на тази теория казват, че опитността на Елън Уайт е подобна на тази на спиритуалистите, които са свързани с нечистите духове.
Докато може би никога няма да можем да разрешим спора относно източника на нейните видения, едно нещо е извън всякакъв спор. Виденията й бяха най-чести в най-високата точка на религиозната ревност следваща разочарованието през 1844 г. и постепенно тяхната честота намаля с умирането на религиозния екстаз. След време с въвеждането на ред в църковните служби, нейните видения изчезнаха напълно.
Забележки
1. Isaac Wellcome, History of the Second Advent Message.
2. Herbert A. Wisbey, Jr., Pioneer Prophetess, Jemima Wilkinson, The Public Universal Friend, (Ithica, New York, 1964), p. 63.
3. The People Called Shakers, p. 153.
4. James White, Life Incidents, p. 272
5. Днес ние знаем, че това не е истина. Не съществува доказателство, че Фой не е изпълнил своята мисия. Той живя още около 50 години, след като публикува своите видения. За повече подробности кликнете тук.
6. Letter 15, 1878; letter 1, 1880; letter 10, 1885.
7. David Arnold, "Dreams and Visions", Review and Herald, Feb. 28, 1856.