Виденията на Елън Уайт не са от Бог

За авторите: Снук и Бринкерхоф

Б. Ф. Снук беше бивш методистки проповедник. Ю. Х. Бринкерхоф беше адвокат и учител. И двамата бяха ръкоположени в делото от Джеймс Уайт през пролетта на 1862 г. в Кноксвил, Айоа. Те се издигнаха в ръководството на адвентната църква в Айоа. Снук стана първия председател, а Бринкерхоф секретар, на новосформираната конференция на адвентистите от седмия ден в Айоа. Снук беше признат като способен евангелизатор, който беше определен от изпълнителния комитет на Генералната конференция като първия кандидат за мисионер на адвентната църква в Европа през есента на 1863 г.

През 1865 г., когато се завърнаха от Генералната конференция в Батъл Крик, Мичиган, Снук и Бринкерхоф започнаха открито да коментират относно Божественото вдъхновение на виденията на Елън Уайт. През следващите няколко месеца, тяхното неодобрение нарасна до момент, в който те написаха писмо (на 30 ноември 1865 г.) до Генералната конференция, с които оттеглиха имената си от членство в адвентната църква. Причината, която те посочиха, за напускането на църквата беше тяхната невъзможност да приемат виденията на Елън Уайт.

Снук и Бринкерхоф по-късно се присъединиха към това, което по късно беше познато под името Църквата на Бог от седмия ден. През 1866 г. Бринкерхоф стана редактор на тяхното списание, Надеждата на Израел. През 1868 г. Снук замени Бринкерхоф като редактор, а Бринкерхоф се премести в града ЛаПорт, Айоа и организира доста голяма, пазеща съботата църква. В ЛаПорт той се завърна към адвокатската практика и се свърза със световната църква.

Снук остана активен като евангелизатор в средно западните съединени щати. Той основа няколко църкви. Един от повярвалите от Снук беше старейшина А. С. Лонг, проповедник, който по-късно щеше да причини големи главоболия на адвентната църква, като преиздаде ранните видения на Елън Уайт, които откриваха нейната вяра в Затворената врата.