Виденията на Елън Уайт не са от Бог

Глава 2

Снук и Бринкерхоф – 1866 г.

 

 



 

 

Те учат преподават доктрини, които противоречат на Библията.

Те са абсурдни, непоследователни и противоречиви. 

 

Тези видения учат, че негърската раса не са хора. Те отричат, че са променили това, но ние ще оставим читателя да реши за себе си. Ето какво казва тя:

 

След потопа съществуваше амалгамация на хора с животни, както може да се види в безкрайните видове животни, и определени раси от хора.(Sp. Gifts. Vol. 3, p. 75)

 

Какво е това, което трябва да разбираме под израза „определени раси от хора”? Тя не ни информира за това в своите писания, но нека се опитаме да поправим позора на амалгамацията, където можем да го видим. Но на тълкуването е дадена светлина. Тя е казала на съпруга си и той е запознал с това старейшина Инграхам, а той издаде тайната на този писател, че сестра Уайт е видяла, че Бог не е направил черната раса.  Павел казва:

 

„Направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята...” (Дея. 17:26)

 

На кого да вярваме, на Павел или на Елън Уайт? Аз вярвам на апостола. Аз вярвам, че цветнокожите са Божие творение. Ако те не са, защо тогава им проповядвате и се опитвате да ги спасите? Какъв срам, са тези видения! Стойността на бедния негър не е ли намалена достатъчно с веригите и оковите му, без да се налага да му отнемаме честта да бъде Божие творение, човешко същество?

 

Противно на Библията, относно темата за безсмъртието тя казва,

че дори вечния живот във вечното царство може да престане или да бъде изгубен.

 

Тя казва:

 

„За да може човек да притежава вечен живот, той трябва да продължи да яде от плода на дървото на живота. Ако той е лишен от дървото на живота, неговия живот постепенно ще дойде до край.”(Sp. Gifts, Vol. 3, p. 64.)

 

Въпроси:

 

  1. Как е възможно вечния живот да достигне до край? Тази идея не унищожава ли Павловата доктрина за вечен живот? 1 Кор. 15:31-54

  2. Ако вечния живот може да бъде продължен само чрез ядене от дървото на живота, какъв е принципа, върху който дявола живее през последните 6 000 години? Това означава ли, че той има достъп до това дърво?

  3. Ако вечния живот може да престане или да достигне до край, не е ли нашия Господ фалшив учител, когато каза: „И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.” (Лука 20:36)

 

Нейните видения относно робството в САЩ са били доказани

като фалшиви от съвременните факти

 

„Тогава обявете юбилейната година, когато ръката може да си почине. Аз видях, че набожните роби се изправиха триумфиращи и побеждаващи и отърсиха веригите, които ги пленяваха, докато злите господари бяха объркани и не знаеха какво да правят, тъй като злите не можеха да разберат гласа на Бог. Скоро се появи великия бял облак.” (Ex. View, p. 18.)

 

Тя казва отново:

 

"Изглежда невъзможно робството да бъде преустановено.” (Test. № 7, p. 19, 1862.)

 

Но днес робството е забранено в САЩ и според конституцията не съществува робовладелец в правителството.  Така че тези видения пропаднаха и тези пророчества са фалшиви, те са такива за каквито сме предупредени да внимаваме.

 

Тя учи, че съботата не беше тест преди 1844 г.

 

 Това  е в противоречие с Библията. Ето какво казва тя:

 

„Времето заповедите на Бог да засияят с цялата си значителност и Божия народ (не грешниците - Снук) да бъдат изпитани с истината за съботата дойде, когато вратата в Пресветото място на небесното светилище беше отворена. Тази врата не беше отворена преди посредническата служба на Христос да беше завършила в Святото място  в 1844 г. Аз видях, че настоящия изпит със съботата не можеше да бъде наложен преди посредническата служба на Христос в Светото място да беше приключила.  

 

Християните, които бяха починали преди вратата на Пресветото място да беше отворена и не са пазили съботата, сега си почиват с надежда, тъй като те не са имали светлината и изпита за съботата, които ние имаме сега, след като вратата е отворена.” (Ex. Views p. 24-25.)

 

Въпроси:

  1. Божиите заповеди не са ли били винаги изпит?

  2.  Не е ли съботата изпит за всички, които са видели светлината преди 1844 г. и не е ли изпит за всички след тази дата?

  3.  Тези, които живяха преди 1844 г. не притежаваха ли светлината на Библията относно съботата? Дадена ли ни е някаква по-добра светлина след този ден?

 

Нейните видения относно меса и храна са непоследователни

и противоречат на Библията.

 

За да покажем истинското им естество и противоречия тук, първо ще покажем позицията на старейшина Уайт, който е водещ във всички тези неща. Той казва:

 

„Някои от нашите добри братя са прибавили свинското месо към каталога с храни, които са забранени от Светия Дух, когато апостолите и старейшините се бяха събрали в Ерусалим, за да разискват този въпрос. Но ние сме призвани да протестираме срещу този курс, като ясно противоречащ на Светите Писания. Трябва ли да поставим по-големи тежести на апостолите, отколкото се видя на Светия Дух и светите апостоли на нашия Господ, Исус Христос? Бог забранява това. Тъй като тяхното решение беше право и изясни въпроса за тях, то беше причина за радост всред църквите, и завинаги трябва да разреши въпроса и за нас.”(Review, Vol. 5, No. 18.)

 

 

По същото това време г-жа Уайт вярваше и преподаваше същото нещо:

 

„Някои са отишли твърде на далеч по отношение на въпроса с храната. Те са приели много труден път и са живели твърде опростено, така че тяхното здраве е било нарушено. Аз бях насочена обратно към Рочестър и видях, че когато живеехме там ние не се хранихме с питателна храна и заболяване почти ни отнесе в гроба.  Всичко това е извън Божието Слово... Ако Бог иска неговия народ да се въздържа от свинско месо, Той ще ги убеди за това. Ако задължението на църквата е да се въздържа от яденето на свинско месо, Бог ще го открие на повече от двама или трима души. Той ще научи църквата си на нейните задължения.” (Test No. 5, p. 27-29, сега потулено. 1859)

 

Какво има предвид тя, когато казва „питателна храна”? В отговор тя казва:

 

„Ние не можехме да ядем месо и масло и бяхме задължени да се въздържаме от всички мазни храни. Отнемете тези неща от трапезата на беден човек и това го оставя с много оскъдна диета. Нашата работа беше толкова голяма, че ние се нуждаехме от питателна храна.” (Vol. 2, p. 144.)

 

Когато Елън Уайт пише до сестра, която е била фанатична относно свинското месо, тя казва:

 

„Скъпа сестро, четейки  писмото ти аз те съжалих. Бог ми показа преди две или три години, че използването на свинско месо не е изпит и не е грях срещу Бог, ако го използваме. Скъпа сестро, ако твоя съпруг иска да използва свинско месо, това означава, че е съвършено в реда на нещата и ти да го използваш.”

 

И отново ние четем по този въпрос през 1864 г., когато тя казва:

 

„Бог не разреши на човека да яде животинска храна до времето след потопа. Всичко, от което човека можеше да се храни беше унищожено, така че Бог по необходимост разреши на Ной да се храни от чистите животни, които той беше взел в ковчега. Но животинската храна не беше най-здравословната храна за човека. След потопа хората се хранеха предимно с животинска храна. Той позволи на тази дълго живееща раса да се храни с животинска храна, за да съкрати грешния им живот. Но Бог не беше създал прасето да бъде за храна при никакви обстоятелства. (Sp. Gifts, Vol. 4 p. 121)

 

Забележки:

 

  1. Ако Бог разреши на Ной да се храни с животинска храна само защото нямаше зеленчуци, нямаше ли Той да ограничи разрешението до времето, в което Ной щеше да отгледа първата си реколта от картофи, боб и такива неща, които щяха да бъдат добри за храна?

  2. Ако животинската храна не е най-добрата за човека защо Бог не инструктира Ной, да вземе в ковчега достатъчно зеленчуци, за да имат добра храна на разположение? Не можеше ли той да просъществува със зеленчуци, както се изискваше от много от тях?

  3. Ако Бог позволи на грешните да ядат месо, за да съкрати живота им, защо позволи на Ной да направи същото? Защо праведния Авраам, закла телето, (добро теле, Бит. 18:7) и нахрани  ангелите с него, ако месото е толкова лоша храна?

  4. Горните видения не ни ли показват, че ние живеем във времето, когато някои ще обръщат внимание на съблазняващи духове и ще забраняват използването на храни, които Бог е създал да бъдат приети с благодарност от тези, които познават истината? (Виж 1 Тим. 4:1-4)

  5. Виждайки, че същата пророчица твърдеше, че свинското месо е питателна храна и също така тя обвинява във фанатизъм тези, които се противопоставиха на употребата му, и след това казва, че Бог не е създал свинското месо да бъде употребявано за храна при никакви обстоятелства, а също така отива и по на далеч като не одобрява използването на всякаква животинска храна, може да кажем, че Бог не е автора на нейните видения.

 

Нейните видения са непоследователни по отношение на 144 000.

 

Първоначално тя казваше, че те са светиите, които ще бъдат живи, при идването на Исус.

 

„Скоро ние чухме гласа на Бог като много води и той ни каза деня и часа на идването на Христос... Живите светии, 144 000 на брой, познаваха и разбраха гласа. След това сребърната тръба на Исус прозвуча с Неговото идване. Той се вгледа в гробовете на заспалите светии и извика, събудете си, събудете си, събудете се. Гробовете се отвориха и мъртвите излезнаха облечени с не тление. 144 000те хиляди извикаха алилуя, след като разпознаха своите приятели, които бяха откъснати от тях от смъртта и в същото време ние бяхме променени и грабнати с тях във въздуха. (Ex. Views. p. 11-13)

 

В следващия цитат тя казва, че всички, които са умрели под тръбата на третия ангел ще бъдат възкресени преди идването на Христос и ще заемат своите места между 144 000.

 

"Когато гласа на Бог беше чут, гробовете бяха разтърсени и отворени и тези, които умряха във вярата под вестта на третия ангел станаха прославени от своите прашни легла, за да чуят завета на мир.”(Sp. Gifts, Vol. 1, p. 205-8) 

 

След това, следва общото възкресение. Тя казва:

 

„Земята беше силно разтресена от гласа на Божия Син, който извика спящите светии. Те се озоваха на вика и излезнаха от гробовете облечени със славно безсмъртие викайки, победа, победа над смъртта и гроба.” (Sp. Gifts, Vol. 1, p. 205-8)

 

Има твърде много възкресения тук, за да може да сравним тези видения с Библията и освен това, видението си противоречи.

 

Противоречия и непоследователност

 

Тя казва:

 

„Във времето на скръбта всички ние напуснахме градовете и селата и бяхме преследвани от грешните, които влезнаха в домовете на светиите с меч. Те издигнаха меча си, за да ни убият, но те се счупиха и паднаха безсилни като сламки.” (Ex. Views, p. 17)

 

"Аз видях светиите да напускат градовете и селата, като се свързваха в групи, живеещи в най-усамотените места.” (Vol. 1. p. 201)

 

Разбира се, че това е състоянието на светиите преди идването на Христос. Исус ни учи различна доктрина. Той казва:

 

„В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.  Помнете Лотовата жена. Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.  Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави. Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се вземе, а другата ще се остави.” (Лука 17:31-35)

 

Говорейки за магьосниците в Египет тя казва:

 

„Жезлите на магьосниците се превърнаха в змии, но жезъла на Арон погълна техните.” (Test No. 7, p. 57)

 

Противоречие:

 

"Те не превърнаха наистина техните жезли в змии.” (Sp. Gifts, Vol. 3. p. 205)

 

В последното твърдение тя противоречи на Изход 7:11-12 който казва:

 

„Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си, и те станаха змии; обаче Аароновия жезъл погълна техните жезли.”

 

Тя противоречи когато говори относно молитва за болните:

 

„Ако някой всред нас е болен, нека не обезславяме Бог като се обръщаме при земни лекари, но нека се обърнем към Бог на Израел. Ако следваме тези напътствия болните ще бъдат излекувани.” (Visions Published By James White, Topsham, Me., Jan. 31, 1847.)

 

През 1869 г. тя видя, че много хора, като последно средство следваха съвета на Библията и помолиха за молитвите на старейшините на църквата за възстановяване на тяхното здраве.

 

"Бог не смята за уместно, да отговори на такива молитви.”(Vol. 4. p. 44)

 

Тя си противоречи, когато говори за времето на Ной:

 

"В продължение на седем дни животните влизаха в ковчега... Той (ангела) затвори, външната масивна врата след което пое курса си обратно към небето. Семейството на Ной остана в ковчега за седем дни, преди дъжда да започне да вали на земята.” (Sp. Gifts, Vol. 3 p. 68)

 

Противоречие с Битие 7:11-16  

 

„В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха и дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи - те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид.  Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя.  И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре.”

 

"Всеки вид животно, което Бог беше създал беше запазено в ковчега.” (Sp. Gifts, Vol. 3, p. 75)

 

"Съществуваше вид от много големи животни, които загинаха по време на потопа.” (Sp. Gifts, Vol. 4, p. 121)

 

Или Бог не беше създал тези големи животни, или тя си противоречи.

 

Тя си противоречи, когато говори за Второто пришествие:

 

„В края на 1 000 години Исус, ангелите и всичките светии с Него ще напуснат светия град и когато Той идва на земята с тях, злите мъртви ще бъдат възкресени. „(Exp. Views, p. 34.

 

Противоречие:

 

„В края на 1 000та години Исус напусна града и ангелите Го следваха. Исус слезна на голяма планина, която се отдръпна и се превърна в огромна равнина когато Неговите нозе я докоснаха.  След това ние погледнахме нагоре и видяхме великия прекрасен град. ... Той слезна на земята в цялата си ослепителна слава и застана на полето. ... След това Исус и цялата свята свита от ангели и всички изкупени светии, напуснаха града. ... След това Исус в ужасно и страшно величие извика към живот мъртвите зли.” (S. Gifts, Vol. 1, p. 213)

 

Кога Исус възкреси мъртвите зли, когато идваше към земята, както беше казано в първия цитата или след като града се разположи на земята.?

 

Противоречие относно височината на хората:

 

"Тези, които живееха преди потопа, изглеждаха като гиганти, бидейки повече от два пъти по-високи от хората, които живеят днес. Поколенията след потопа бяха по-ниски. Съществува продължително намаляване на височината през следващите поколения до последното, което живее на земята.” (S. Gifts, Vol. 3, p. 84)

 

Това изказване противоречи на фактите: Виж American Tract Societies, Bib. Dict., Art. Giant.

 

„Ако съдим от мумиите в Египет и от оръжия и сечива от ранната древност, които са намерени в древните гробове, ями и в погребани градове, можем да дойдем до заключението, че човечеството никога не е надминавало своя настоящ среден ръст."

 

Противоречие относно храм в небето:

 

"Аз видях ангел, който бързо долетя при мен. Той ме отнесе от земята до светия град. В града аз видях храм, в който влезнах.” (Ex. Views, p. 16)

 

Противоречие:

 

„И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.” (Откр. 21:22)

 

Противоречие относно Бог:

 

„Не можех да видя лицето на Бащата, тъй като облак от славна светлина го покриваше. Аз попитах Исус дали Бащата има форма като неговата? Той отговори положително, но каза че аз не мога да го видя, тъй като ако веднъж видя славата Му аз ще престана да съществувам."

 

Противоречие:

 

Аз видях Бащата да се изправя от трона и в огнена колесница да отива в Пресветото място, където седна.”( Ex. Views, p. 43)

 

Видение за битката при Манасас:

 

Нейното видение за битката при Манасас, както много от другите и видения, които са видени след събитието да се е случило е противоречиво.

 

„Армията на севера се движеше триумфално, без да се съмняват, че ще победят. Те се хвърлиха в битката и воюваха с храброст и отчаяние. Южната армия почувства битката и още малко и те щяха да са отблъснати назад."

 

Противоречие:

 

„В тази битка армията на севера продължаваше да воюва в своето изнемощяло и изтощено състояние, като още по-голяма борба и унищожение ги очакваха, които щяха да причинят голям триумф в юга.”

 

Може ли някой да съгласува такова положително противоречие? Аз съм твърдо убеден, че това не може да бъде направено. Може би затова старейшина Джеймс Уайт не публикува това видение, когато той преиздаде (Свидетелство № 7 в Духовни дарби том 4)

 

Нейната идея за дървото на живота е по произволна, отколкото истинска:

 

„От едната страна на реката се намираше дънера на дърво и друг дънер от другата страна на реката. И двата дънера бяха от чисто прозрачно злато. Първоначално аз помислих, че съм видяла две дървета. Аз погледнах отново и видях, че те бяха свързани на върха в едно дърво. Това беше дървото на живота от двете страни на реката.”(Ex. Views, p. 12-13).

 

Не е ли идеята за вида на това дърво от двете страни на реката по естествена, отколкото предположението, че има само едно дърво, което е възседнало реката? Идеята за златно дърво, напълно естествена ли е? Къде е доказателството за това?

 

Числото 666:

 

Нейното видение относно името и числото на звяра не се приема днес, дори от водачите на тази кауза.

 

"Аз видях, че числото (666) на образа на звяра е измислено и че звяра е променил съботата, и образа на звяра идва след това и е пазил папската, а не Божията събота.” (Word to The Little Flock, p. 19)

 

Забележка от редактора: Според Откр. 13:18 числото 666 е свързано със звяра, а не образа на звяра. Следващата забележка беше добавена от Бринкерхоф в изданието на Надежда за Израел от 12 юни 1866 г.

 

"Тук тя „вижда, че числото (666) на образа на звяра беше измислено. Образа на звяра няма число и като следствие от това идеята, която е представена тук не може да е дошла от Бог."

 

Много неща в нейните ранни видения сега са потулени и без съмнение това е направено поради техния фанатизъм и развинтена фантазия. Ето едно от тях:

 

„Аз видях два дълги златни жезъла, на които беше закачена сребърна тел и на телта най-прекрасното грозде, като само една чепка беше толкова голяма, че днешен мъж не може да я носи. Аз видях Исус, който се изправи и взе от манната, бадемите, гроздето и нара и ги занесе до града, и ги постави на масата с вечерята. Аз пристъпих напред, за да видя, колко е било взето и видях, че има почти толкова останало и ние извикахме алилуя. ... Заедно с Исус, който ни предвождаше всички дойдохме на тази земя. ... Тук видях най-прекрасните къщи, които изглеждаха като от сребро. ... които щяха да бъдат населени от светиите. В тях имаше златна полица. Видях много от светиите да отиват в къщите, да свалят златните си корони и да ги поставят на полицата, след което излизаха на полето до къщите, за да правят нещо със земята, но те не правеха това, което ние правим тук.  Ние преминахме през гората, тъй като ние бяхме на път към планината Сион. Аз мислех, че тази планина е в Божия град.” (Но тя напусна града, за да отиде до нея.) „След това ние започнахме да разглеждаме славните неща извън града.” (Word to the little Flock, p. 16-17)

 

В извадено от печат видение тя твърдеше, че да се говори срещу виденията й е грях срещу Светия Дух.

 

„Аз видях състоянието на някои, който стоеха в настоящата истина, но не приемаха виденията, начина по който Бог е избрал да ни говори в някои случаи на тези, които се отдалечаваха от Библейската истина. Аз видях, че атаките срещу виденията, не бяха отправени срещу този червей, този слаб инструмент, чрез когото Бог говори, но срещу Светия Дух.  Аз видях, че е маловажно нещо да се говори срещу инструмента, но беше опасно да се воюва с Божиите думи. Аз видях, че ако те са сбъркали и Бог искаше да им покаже тяхната грешка чрез видения, те щяха да бъдат оставени в собствения им път и да вървят в пътя на измамата и да си мислят, че са прави, докато разберат, че са били в заблуда, но ще бъде твърде късно. ... След това във времето на скръбта аз ги чух да викат към Бог в агония. Защо не си ни показал, че сме били в заблуда, за да се поправим и да се приготвим за това време? Тогава един ангел посочи към тях и каза: `Моят Баща ви говореше, но вие не слушахте. Той ви говореше чрез видения, но вие отхвърлихте гласа му и той ви предаде на вашите собствени пътища, за да бъдете препълнени с делата си.” (Видението е публикувано в Топшам, от Джеймс Уайт през 1849 г.)

 

Защо това ужасно наказание, за отхвърлянето на тези видения, не беше публикувано в Опитности и видения? Не е ли, защото не е грях да ги отхвърлим днес, както тогава? Защо беше извадено от печат, ако наистина е слово Божие?

 

Тя игнорира правото на лична присъда, точно, толкова колкото католиците. Тя твърди, че тези, които упражняват своята присъда по отношение на неща, които са задължение, вместо да следват нейните видения не могат да влезнат в небесното царство. Вижте какво казва тя:

 

„Беше ми показано, че следващия цитат е приложим за тези, които се подлъгват след такава измама: ` Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.` ... Бог е промислил средства, за да поправи грешащите и ако тези, които грешат изберат да правят това, което те смятат за най-добро и следват своето собствено решение и отхвърлят средствата, които Бог е предоставил, за да поправи грешащите, за да ги обедини в истината, те ще бъдат доведени до положението, което е описано от думите на Господ в горния цитат. (Sp. Gifts, Vol. 4, p. 157)

 

Забележки:

 

Да грешим относно Библейската истина според нейните видения за това означава да отхвърлим някои от мненията на ясновидски принципи, които са били вярвани от нея и тези около нея. За да привлече тези хора обратно към единство относно тези неща, обикновено и се е давало видение и след това въпроса е бил уреден, не чрез призив към Библията, но към видението. Библията е трябвало да бъде изкривена, за да бъде съгласувана с новата светлина, която идва директно от Бог. Личността е трябвало да приеме видението като светлина от Бог. Ако тя не е можела да види това, ако видението противоречи на Библията и разбирането на човека ще го принуди да следва Библията, и да отхвърли видението, на него му е казано, да изостави своето разбиране и да последва това на братята си. Точно както свещениците учеха техните подчинени и ги обвързваха със страх и суеверие, което не беше по-лошо от това на вярващия в тази измама.

 

Какви са средствата, които Бог е определил за поправяне на тези, които грешат? Тя ни казва, че това са виденията й, но Павел казва, че това са Писанията, които са достатъчни за поправка и всяко друго останало нещо, което Бог изисква от нас, за да може да бъдем съвършени пред Него. (2 Тим. 3:14-16)

 

Какво е това, което трябва да ни свързва в единство относно истината? Нейните видения! Божия народ не беше ли в единство, преди тя да е получила виденията си и ако е така, какво е това, което ги правеше единни?

 

Отговор: Библията. Не е ли тя достатъчна за единството на Божия народ днес? Ако да, тогава тези видения не са необходими.

 

Виденията създават ли единство между тези хора? Защо тя обяснява Библията чрез видения и те приемат видението? Това е същото единство, което виждаме в останалите църкви. Те са единни относно техните учения и вярват на Библията по начина, по който вярванията им изискват. Точно същото е и с Адвентистите от седмия ден. Виденията са техните учения и те са най-опасните от всички останали, тъй като се твърди, че те са дадени чрез Божествено вдъхновение, което означава, че са непогрешими.

 

Наказанието за нас, които избрахме да следваме собствените си убеждения за правилно и погрешно и да отхвърлим нейните откровения е наистина ужасно. Те не могат да влязат в Божието царство - казва тя! Същото нещо твърдят мормоните и всички останали, които са получили нови откровения, за тези, чиято трезва присъда ги кара да отхвърлят техните измамни заблуди. Тези неща са придобити, за да ги плашат и държат във вериги на незнание. Нашият Господ ни освобождава от всички страхове. Той казва: „Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.” (Мат. 12:50) Блажени са тези, които пазят заповедите ми...” (Откр. 22:14 KJV) Той трябваше да каже, блажени са тези, които получават виденията на Елън Уайт, за да може да потвърди горната доктрина.

 

Нейните твърдения относно нейния съпруг са същите като тези на фанатиците, ентусиастите и фалшивите пророци. Тя претендира за голяма почит и благосклонност от Бог за нейния съпруг и за себе си. Д-р Александър казва:

 

"Трезвият християнин може да се обърне към Божието Слово, като такова, което съдържа всичките идеи, чрез които неговия ум е засегнат на най-високото ниво на радост и любов, но ентусиаста се отдалечава от написаното Слово и се надява на импулси, впечатления на въображението, непосредствени внушения, сънища или предполагаеми видения. ... Също така много от фанатиците вярват, че те са вдъхновени.” (Evidences p. 223-4)

 

Мохамед казва:

„Ние сме ви изпратили един апостол и Бог е достатъчен свидетел за това. Който слуша апостола, слуша Бог.” (Коран, стр. 110)

 

Суидънборг казва:

„Бог ме призова за висока служба, като в Своята милост той ми се представи лично, на мен, неговия слуга, когато отвори очите ми за духовния свят и ми даде привилегията да разговарям с ангели и духове.”( Sweedenborg, Doctrine, p. 20)

 

В същия егоистичен тон Елън Уайт казва:

 

„Аз видях, че Господ даде товар на моя съпруг, който той трябваше да носи след 1844 г., за да може да добие опит, за да заеме мястото, което Той му е определил. ... Аз видях, че някои хора не разбират, че егоизма е в основата на тяхното мърморене. Смирения инструмент на Бог се движи твърде бързо за тяхната вяра и неговата решителност е укорила техния бавен и скептичен мир. Те изпитват задоволство в наблюдаването и намирането на грешки. Забележки са били направени, съмнения са били изразени, всяко от които има своето влияние.” (Sp. Gifts, Vol. 2, p. 231)

 

„Бог е поверил делото си в Батъл Крик на избрани служители. Той е поставил тежестта на делото върху тях. Божии ангели са упълномощени да наблюдават делото и ако то не се предвижва в правилната посока, тези, които са поставени за да ръководят делото ще бъдат поправени и нещата ще се предвижват както Бог е определил, без намесата на тази или онази личност.” (Test. No. 5, p.26)

 

Забележки:

1)     Ако не кажем нищо относно правилността на горното, щеше поне да изглежда по-добре, ако някой друг беше получил това видение.

 

2)     Ръководителите на делото в Батъл Крик (не Новия Ерусалим) са на такава височина, че никой човек не може да се намесва в техните грешки, а те трябва да бъдат оставени в Божиите ръце за поправяне. Те стоят над всякакъв открит закон и явно имат специални откровения за делото си. Бог ни е дал Библията като правило за живот и задължението на ръководителите на това дело е да и се подчинят и ако откажат те трябва да приемат последиците. Но, както е с всеки фанатик, също така е и  с тях, те не трябва да бъдат поправяни от човек. Не, не, те са твърде святи за това. Те трябва да бъдат оставени на свобода и техните дела да бъдат отправени към Бог.

 

Адвентистите от седмия ден твърдят, че те са тези, които ще бъдат преобразени при второто идване на Христос. Ако тази претенция е истина, нейните видения са фалшиви, а ако виденията са истина, тогава претенцията е фалшива. Когато нашия Господ говореше за класата, към която те принадлежат каза:

 

„Те са, които следват Агнето, където и да отива; ...  И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.” (Откр. 14:4-5)

 

Отговарят ли те на това описание? Ако не, тогава те не са хората, които са описани в този стих. Ние предлагаме тяхно описание дадено от пророчицата и нека читателя да реши за себе си дали това са те. Тя казва:

 

„Аз видях, че Божия Дух умираше в църквата.” (Vol. 3, p. 1)

 

„След това погледа ми беше отправен към годините 1843 – 1844. тогава съществуваше дух на посвещение, какъвто няма сега. ... Какво стана с изявения принадлежащ на Бог народ? (Пак там, стр. 15)

 

„Аз видях ужасния факт, че Божия народ се приспособява към света и много от изявените вярващи в смирения и кротък Исус не се различаваха, освен в името си от невярващите, и моя дух почувства дълбока и силна болка.” (Пак там, стр. 19)

 

О, гордостта, която ми беше показана в Божия изявен народ. Тя се увеличава с всяка година, докато днес е невъзможно да посочим разликата между изповядващи адвентисти, пазители на съботата от целия свят около тях. Повечето от това, което видях беше обвито с панделки, дантела за нощни шапчици, якички и други излишни вещи.” (Аз не посочвам забележката, тъй като, когато това беше публикувано първоначално, нямаше такова обяснение.)

 

Напредваха  ли те всеки месец в (святост, добродетел, благотворителност и святост? Не! Тя казва:

 

„Гордост, завист, егоизъм и любов към света. "Когато истината засегне сърцето, тя ще причини смърт за света и панделките, дантелите и якичките ще бъдат оставени настрана и ако са мъртви, светлината, която огрява и изгаря невярващите няма да ги помести.” (Пак там, стр. 22)

 

Тези свидетелства бяха публикуване повторно в 1864 г. и се твърдеше, че отразяват истината относно тези неща. Тя каза за тях:

 

„Смятахме за най-добре да ги преиздадем... като извадим месните и лични неща и да оставим само тези части, които са от обща и практична важност.” (Preface in Vol. 4)

 

Видението на Йоан и горе цитираното не могат да бъдат приложени за един и същи хора. Хора, които всеки месец нарастват в такива грехове, както тя казва, че адвентистите от седмия ден правят, не може да са Божия народ. Ако те не са Божия народ, тогава нейните видения са заблуда, тъй като тя учи, че те са Божия народ и ще бъдат преобразени. Така че виденията са фалшиви, независимо как разглеждаме въпроса.

 

Нейните видения са непоследователни и не са в съгласие с истината относно състоянието и предмета на късните бунтове.

„В тази война беше показано, че нейната цел е да изкорени робството: след което ако пожелае, Англия щеше да подкрепи Севера.  Но Англия добре разбира настоящите чувства на правителството и че войната не е относно прекратяване на робството, но за да запази правителството. Англия нямаше интерес да го запази.” (Test. No. 7. p. 9-10)

 

Изглежда, че горния цитат претендира, че Бог е определил състоянието на бунта.

 

1)     Какви са фактите в случая, . Войната прекрати ли робството? Прочетете конституцията и внесените поправки в нея и законопроектите на разбунтувалите се щати.

 

Защо Англия не искаше да ни помогне? Видението казва: „Тъй като тя нямаше да преустанови робството.” Според това Англия мразеше робството толкова много, че не можеше да ни помогне. Но какво можем да кажем тук, за нейния характер? Тя помогна на юга по различни начини, както определени пиратски професии доказват (ако не чрез нейните заповеди, то чрез нейното мълчание) плячкосвайки нашата търговия. Нека робските изгорели плавателни съдове да разкажат за любовта на Англия към робството. Кой е крайъгълния камък на Конфедерацията?  Робството.  Англия беше съгласна да помогне там, където робството не трябваше да бъде премахнато.

 

Нейното видение казва: „Не беше в интерес на Англия да запази правителството и тъй като целта на войната беше само да запази правителството тя не искаше да ни помогне.” Така, че в зависимост от това вдъхновение, ако робството е прекратено правителството щеше да бъде унищожено. Робството беше забранено от конституцията и вместо правителството да бъде унищожена южните щати искат отново да изпратят своите представители в конгреса.

 

Читателю, от къде дойде това видение и чрез какво вдъхновение? Горното видение буквално се самоунищожава.

 

Видения, които са свързани с поведението на някои хора по време на войната

„В Айоа те отидоха до крайност и фанатизъм. Те сбъркаха усърдието и фанатизма със съвестност. ... Вместо да отправят своите искания към Бог и да разчитат напълно на Божията сила, те отправиха молбата си към законодателството и им беше отказано. Те показаха своята слабост и показаха своята липса на вяра.”(Test. No. 9, p. 2)

 

Какво стана в Айоа? Молба беше изпратена до законодателната власт за освобождаване от задължение в случаите, когато някой пазител на съботата беше мобилизиран в армията. Това беше фанатизъм и изрази тяхната липса на вяра. Сега забележете какво беше направено там, където автора вижда видението. 

 

Молба беше отправена до Губернатора за разрешение му някои хора да бъдат освободи от задължение под закона за мобилизация, като държавни конференции бяха напътствани да направят същото и малка брошура, съдържаща 16 страници, като почти половината от тях беше оригиналния документ, непроменени от хората, беше публикувана и струваше двадесет и пет цента. Но това не беше фанатизъм и не изяви липсата им на вяра. След като не бяха задоволени от резултатите те отидоха в града Вашингтон и се консултираха с властите, които бяха свързани със същото нещо, върнаха се обратно и издадоха две малки книги, които струваха три долара и петдесет цента, ако книгите бяха изпратена в щата и четири долара до другите щати.

 

Забележка:

След като няма опасност никой да бъде мобилизиран тези книги можеха да бъдат продадени за един долар. Явно необходимостта от помощ на някои хора е била използвана неправилно. Те направиха много повече в Айоа и ако това беше фанатизъм, другото явно е увеличен фанатизъм.

 

Нашето задължение по време на войната.

Много хора вярваха, че Бог ще напътства своя народ чрез видения по време на войната в зависимост от техните задължения и тъй като не бяха задоволени от това, което срещат в Библията по този въпрос те се тревожеха твърде много, тъй като искаха да знаят какво да правят. Произлезе ли нещо ясно и определено от този източник на светлина? Не! Защо не? Защото самата тя не разбираше проблема и можеше да каже само това, което беше получила. Но в този период на тревога и съмнение ние имахме и други видения, които бяха ясни и кратки и колко важно е да оставим читателя да реши самичък.

 

Във видение относно облекла тя каза:

 

„Дрехата трябва да покрива върха на обувката, но трябва да бъде достатъчно къса, за да не докосва мърсотията на тротоара и улицата, без да бъде повдигана с ръка. Дори по-къса дреха, отколкото тази ще бъде практична и здравословна за жените.” (How to Live, No. 6, p. 63)

 

Сестри, този въпрос за облеклото беше толкова важен, че вие получихте специални упътвания относно вашия вид в това време на война, когато бяхме принудени да гадаем за нашите задължения, освен ако искахме да вземе Библията за наше ръководство относно тези въпроси. Въпреки това ни е казано, че това е смърт, вечна загуба, ако не разпознаем ръката на Бог в тези видения. Може ли нашето решение, подкрепено и ръководено от Божието Слово, да промени тези неща в посока на всемъдрия Творец?