"Защото много лъжепророци излязоха по света.1Йоан 4:1
Създаването на пророк
Как Елън Уайт превърна фантастиката в „истина”
Adventist Currents, Март 1987
Copyright ©1984 Mars Hill Publications Inc.
Централната тема, в серия от книги, написани от Theodore H. White, относно съвременни американски президенти е че президентите не са родени, а са създадени като такива от събития, подкрепящите ги, медиите – и по специално медиите.1
Подобно на това, може да се докаже, че пророците на 19-век, не са толкова призвани, колкото създадени от събитията, последователите си, книгите си – и специално в случая на Елън Уайт, от книгите й. Този факт прави нещата по интересни, когато видим как бяха създадени книгите, които създадоха пророка.
През последните няколко години, сравнителни изследвания, които бяха предприети от настоящия и други автори, показват, че г-жа Уайт прибягваше постоянно за помощ и без да отдава признание за това към творбите на 19 и 18-век писатели, за своите идеи, език, факти и подреждане на нейните книги.
Изследване относно този феномен, което беше спонсорирано от Генералната конференция, започна през 1980 г. под ръководството на д-р Фред Велтман, професор по религия в Pacific Union College. Велтман и доброволците работещи с него сравниха... Живота на Исус с всички достъпни публикувани трудове, за които те логично можеха да очакват, че могат да съдържат източници за написването на книгата за живота на Исус от Елън Уайт... Използвайки много консервативен метод за изчисляване, Велтман документира материали като източник, които се съдържат в 34% от 15-глави от Живота на Исус, които те изследваха.2
По интересен, отколкото 34% е вида на източника, който Велтман установи, че тя е използвала, а именно, фантастика!
Една от главите в Живота на Исус, която Велтман избра за изследване е относно Йоан Кръстител и сватбеното празненство в Кана. В предишното издание на Живота на Исус, том втори от Духа на пророчеството, са включени следните два параграфа:
„До Мария достигнаха слухове относно нейния син и страданията Му. Йоан, един от новите апостоли търсеше Христос и в своето смирение го беше намерил, измършавял и носещ белезите на голямо физическо и душевно бедствие. Исус, Който не искаше Йоан да бъде свидетел на Неговото смирение, нежно го беше отпратил. Той искаше да бъде сам; човешкото око не трябваше да наблюдава агонията, нито човешко сърце трябваше да симпатизира на Неговото нещастие.
Ученика потърси Мария в дома й и й предаде тази вест, относно неговата среща с Исус, а също така и събитието на Неговото кръщение, когато Божия глас беше чут в признание относно Неговия Син, а Йоан Кръстител беше посочил към Христос казвайки: `Ето Божия Агнец, Който взема греховете на света`.”3
В по-късното издание на Живота на Исус тези два фантастични параграфа бяха извадени от печат. Може би по-възрастната Елън Уайт или нейната „съставителка на книги”, Мериан Дейвис, видяха, че Писанията не позволяват подобни мисли или изрази. Но един автор вярваше това и неговата книга беше в библиотеката на г-жа Уайт – преподобния J. H. Ingraham, писател на духовна фантастика.
В неговата книга под заглавие Принца от дома на Давид, за пръв път защитена от авторско право през 1859 г. Ingraham беше предал действителните събития във формата на роман, които цитирахме по-горе в Духа на пророчеството и които по-късно бяха извадени от печат от Живота на Исус.4
В своето предисловие Ingraham написа:
„Писмата, които са включени в този том, са писани с цел да представят, може би в нов аспект, и нова форма или нова гледна точка пришествието на сина на Мария, Христос, нашия Господ...
Адина, пишещата писмата е юдейка и се предполага, че е живеела в Ерусалим, по време на последните четири години от живота на нашия Спасител и че тя е писала писма до баща си, който живее в Александрия, в които описва всички интересни събития и по-специално представя описание за прекрасните събития в живота на Христос...”5
Колко странно е, че Елън Уайт е била вдъхновена да използва призната фантастика относно живота на Христос! Колко странно е, че тя или нейните редактори по-късно бяха вдъхновени да не използват тези цитати! Този феномен става дори по-любопитен в контекста на това, което г-жа Уайт казва относно фантастиката:
„Често е било казвано, че за да можем да спечелим младите от сензационната или светска литература, ние трябва да им предложим по-добър вид фантастика... Единственото сигурно място за пияницата и единствената сигурност за въздържащия се мъж е пълната липса. Същото правило е валидно за обичащите фантастиката. Пълната липса е тяхното спасително място.”6
Но, не беше само фантастиката, срещу която Елън Уайт писа. Също така тя писа срещу вида книги, които заемаха място в библиотеката й, и на които тя разчиташе силно за нейните публикувани и непубликувани творби.
„Като подготовка за християнското дело, много хора мислят, че е важно, да се сдобият с разширени познания от историческите и теологични книги. Те предполагат, че това познание ще им помогне в проповядване на благовестието. Но техните изпълнени с труд изследвания само затрудняват службата им... Когато виждам библиотеките, които са изпълнени с исторически и теологични знания, аз си мисля, защо си харчите парите за това, което не е хляб?”7
Непризнаването на авторството от г-жа Уайт при използване на фантастика, фантазии, предположения и догадки на други хора беше нейната доживотна практика, която сина и Уили, нарече нейния „навик”, и това дава убеждението на наивните читатели, че Бог редовно я снабдяваше с информация, която други хора никога не са имали.8
Следват няколко примера от този „навик”, като първия е от нейния собствен съпруг. Джеймс Уайт беше написал това в Life Incidents:
„Те се събраха от съседните градове. Започна пробуждане и се казваше, че от тринадесет семейства, всички бяха надеждно обърнати освен двама души... Аз вярвам, че няма повече от сто души... които вярват...(удебеляването на текста е прибавено)9
Това, което съпруга и Джеймс представи като еретичество, Елън Уайт го превърна във факт:
„Неговата първа лекция беше последвана от религиозно пробуждане, в което тринадесет цели семейства, с изключение на двама души бяха обърнати.”10
Предположението на Daniel March:
„В публиката има повече слушащи, отколкото говорителя може да види с очите си... Трябва да се обърнем към Свещения запис, за да научим, че тези, високи и силни хора, чийто дом е в далечен свят, са имали активна дял в незначителните и значими събития в този свят... те са приели човешка форма и са се представили на хората, и са говорили на земни езици... говорещи с хората под сянката на дървета, палатки и под покрива на храмове...
Тези небесни посетители са дошли от техния далечен свят, за да участват в човешките дела. Те показват, че са запознати по-добре с човешката история и могат да вършат по-добре нашите дела отколкото ние.”11
Предположението на March е превърнато във факт от Елън Уайт:
„Приели формата на хора, ангелите често участват в събранията на праведните...
Въпреки че управляващите света не знаят, много често в техните събрания говорят ангели. Очите на хората ги наблюдават, ушите на хората слушат техните призиви;... В залите за заседания, в залите на съда тези небесни вестители са показали, че лично познават човешките дела. Те са доказали, че са по подготвени да водят делото на потъпканите, отколкото най-добрите и блестящи защитници на делото им... небесни същества участват активно в делата на човечеството.”12
Предположенията на Conybeare и Howson:
„Ако приемем тези думи, като избухване на естествено възмущение, ние не можем да ги обвиняваме строго, ... Ако ги приемем като пророческо осъждане, те бяха изпълнени по ужасен начин, когато този лицемерен председател на Синедриона беше убит от убийците по време на юдейската война.”13
Предположението на Coneybeare и Howson беше превърнато в действителност от някой, за когото ни е казано, че е имал привилегията да види всичко това във видение:
„Тези думи не бяха изблик на гняв… Павел изрече пророческо осъждане. Присъдата, която беше произнесена от апостола, беше ужасно изпълнена, когато несправедливия и лицемерен първосвещеник беше убит от убийците в юдейската война.”14
Преподобният Frederic Farrar писа с предпазливост:
„...Юлий, който може би не е отсъствал от бляскавото общество, кото слушаше думите на Павел към Агрипа...”15
Елън Уайт нагласи предпазливостта на Farrar така, както й харесваше:
"Тук стотника Юлий, който беше чул думите на Павел пред Агрипа...”16
Farrar отново е колеблив:
„Не съществуваха средства за готвене, не можеше да бъдат палени огньове, корабната кухня и провизиите може би отдавна са били отнесени в морето, по всяка вероятност провизиите са били развалени или просмукани с вода...(удебеляването е прибавено)17
Отново г-жа Уайт изоставя предпазливостта на Farrar:
„... приборите бяха отнесени в морето, и повечето от провизиите бяха пропити с вода и развалени.” 18
Някои от църковните ръководители и някои членове са знаели, от началото на века, че г-жа Уайт, в книгата си Сцени от живота на Павел, зависеше много от две подобни книги, едната от Conybeare and Howson, а другата от преподобния Farrar. Това, което те не знаеха е, че глава 27, Дома на Цезар, беше напълно взета от публикувана проповед, със същото заглавие, написана от английския свещеник Henry Melvill.19
Чрез думите на Елън Уайт, предположенията и спекулациите на Melvill се превърнаха в думите на Светия Дух. В цялата глава не съществува самостоятелно изказване, което да не е било изразено преди нея от Melvill.
Мисловните предположения на други автори, на които не беше изказана благодарност изпълват най-оценените писания на Елън Уайт – съдействащи несъзнателно за създаването на този пророк. Ето едно такова съдействие от William Hannah:
„Те имаха опит в управляването на кораба, и познаваха добре езерото и неговите настроения и не се подаваха на прекомерен страх, но сега страха ги нападна, и те бяха готови да се откажат от надеждата. Къде е този, по чиято заповед те се бяха качили? Те бяха твърде заети с неотложната работа, която беше предизвикана от внезапната буря, за да мислят за Него. Мантията на нощта, гъстата тъмнина може би Го е скрила от техния поглед. (удебеляването на текста е прибавено) 20
Това е начина, по който Елън Уайт използва това съдействие в Живота на Исус:
„Тези смели рибари бяха прекарали живота си в езерото и бяха управлявали своята ладия безопасно през много бури, но сега, тяхната сила и умение не ползваха никого. Те бяха безпомощни в прегръдката на бурята, и надеждата ги напусна... те си спомниха по чия заповед пресичаха морето... Но гъстата тъмната го беше скрила от погледа им.” (удебеляването на текста е прибавено) 21
Могат да се напишат книги с всичките случаи, относно непризнатото използване от Елън Уайт на източници, които тя представи като специално вдъхновение. Но църковните ръководители не показват срам от своите продължителни усилия в създаването и поддържането на пророка, въпреки, че става много ясно, че Църквата на адвентистите от седмия ден създаде Елън Уайт, колкото Елън Уайт създаде Църквата на адвентистите от седмия ден.
Забележки:
1. White, Theodore H., The Making of the President (New York: Atheneum Publishers, 1960, 1964, 1968, 1972).
.2. Adventist Review, General Conference Bulletin no. 9, July 11, 1985, p. 18.
3. White, Ellen G., The Spirit of Prophecy, Vol. 2 (Battle Creek: Steam Press, 1877), pp. 99, 100.
4. Ingraham, JIH., The Prince of the House of David (Boston: Roberts Brothers, Publisher, 1890), pp. 156—159.
5. Ingraham, The Prince of the Ho use, preface, pp. ix, x.
6. White, Ellen G., Ministry of Healing (Mountain View: Pacific Press, 1905), p. 446.
7. White, Ministry of Healing, p. 441.
8. White, Ellen G., Selected Messages, Vol. III (Washington, D.C.: Review & Herald Publishing Association, 1980), appendix C, p. 460.
9. White, James, Life Incidents (Battle Creek: Steam Press, 1868), pp. 62, 63.
10. White, Ellen G., The Great Controversy (Mountain View: Pacific Press, 1911), p. 331.
11. March, Daniel, Night Scenes in the Bible (Philadelphia: Zeigler and McCurdy, 1868—1870), pp. 452, 453.
12. White, Great Controversy, pp 631, 632.
13. Conybeare, WI, Howson, IS., The Life and Epistles of St. Paul (New York: Crowell, 1852), p. 590.
14. White, Ellen G., Sketches from the Life of Paul (Mountain View: Pacific Press, 1883) p. 222.
15. Farrar, Frederic W, The Life and Works of St. Paul (New York: E.P. Dutton & Co., 1874), p. 563.
16. White, Sketches from the Life of Paul, p. 222.
17. Farrar, The Life and Works of St. Paul, p. 569.
18. White, Sketches from the Life of Paul, p. 266.
19. Melvill, Henry, Sermons (New York: Stanford & Swords, 1844), pp. 466-476.
20. Hanna, William, The Life of Christ (New York: American Tract Society, 1863), p. 262.
21. White, Ellen G., Desire of Ages (Mountain View: Pacific Press, 1898), p. 334.