Проверки

"Защото много лъжепророци излязоха по света." (1 Йоан 4:1)

Г-жа Уайт твърдеше, че думите, които тя написа идват от Бог и не трябва да бъдат променяни:

„Словото, което ми беше дадено е: `Ти трябва вярно да порицаваш тези, които ще помрачават вярата на Божия народ. Напиши нещата, които ще ти покажа, така че те да стоят като свидетели на истината, до края на времето.` Аз казах: `Ако някои от гражданите на Батъл Крик иска да знае, какво г-жа Уайт вярва и проповядва, нека да прочетат нейните публикувани книги. Моят труд ще се равнява на нищо, ако проповядвам друго благовестие. Това, което съм написала е, което Господ ми заповяда да напиша. Аз не съм била инструктирана да променя това, което съм изпратила.”¹

Ако г-жа Уайт не е била инструктирана да промени това, което е изпратила, тогава кой даде тези инструкции. Кой нареди промяната в нейните писания? Г-жа Уайт каза: „Аз не трябва да изваждам дори една дума от вестта, която съм предала.”² независимо от това, някои от нейните думи са били извадени от по-късните издания.

Кой беше упълномощен да промени писанията на г-жа Уайт?

Джеймс Уайт играеше ключова роля в усъвършенстването на писанията на своята съпруга. Тъй като беше по-образован и опитен

като писател, Джеймс асистира Елън в редактиране и преглед на нейните писания. Неговия най-позорен редакторски епизод беше публикуването на брошура озаглавена Опитности и видения, през 1851 г. В тази брошура, Джеймс публикува повторно ранните видения на своята съпруга, но изтри 19% от текста, главно тези части, които се занимават със затворената врата за спасение. Заличаването на материала предизвика такава врява между братята, че новата църква почти се раздели.

Джеймс настояваше, че писанията на неговата съпруга, трябва да бъдат „шлифовани”, преди да бъдат публикувани, от „последния допир на молива на стария джентълмен”.³ До каква степен „молива на стария джентълмен, стана част” от „вдъхновените” свидетелства е невъзможно да бъде установено!

През 1992 г. Ревю публикува статия относно практиката на работещите в Настоятелството Уайт при ревизирането и променянето писанията на Елън Уайт. Paul A. Gordon, тогава секретар на Настоятелството Уайт казва:

„Законно ли е да променим, съкратим или опростим писанията на Елън Уайт? Отговорът е да. Ние можем да променим, съкратим или опростим думите, но ние нямаме право да променим предназначената вест. Причината за това е следната: Адвентистите от седмия ден не вярват във вербално вдъхновение. Това означава, че ние не вярваме, че Бог е диктувал думите, които Елън Уайт е използвала. ... След смъртта на г-жа Уайт, в 1915 г., повече от 50 нови издания или съставяне на материали взети от други книги на Елън Уайт, са били подготвени от Настоятелството Елън Уайт. Във всеки случай – включително и издания, които са били съкратени, кондензирани или опростени – предназначената вест никога не е била изгубена, само думите са били променени.”⁴

Явно този процес на променяне и поправяне на писанията на г-жа Уайт е дългогодишна практика. През 1883 г., беше гласувана резолюция от Генералната конференция, която създаде комитет, за да ръководи ревизирането на нейните писания:

„33. Докато много от тези свидетелства бяха писани под неблагоприятни обстоятелства, писателя беше под натиска на тревогите и усилията на автора, да предаде критичната мисъл чрез граматическо усъвършенстване на нейните писания и те бяха отпечатани с такава бързина, която не позволи на тези несъвършенства да бъдат поправени и ЗАТОВА ние вярваме, че светлината, която беше дадена от Бог, на неговия служител е чрез просвещение на ума, като по този начин придава тежест на мислите, а не (освен в редки случаи) на думите чрез които тези идеи са представени; затова, Решаваме, че в повторното издаване на тези книги, трябва да бъдат направен вербални промени, за да премахнат горе споменатите несъвършенства, доколкото е възможно, без да се променя мисълта, а също така,

34. Решаваме, че това тяло, трябва да сформира комитет от пет души, които да ръководят преиздаването на тези книги според горните предисловия и решения.”⁵

Секретарите на г-жа Уайт играеха голяма рола в приготвяне на нейните публикации. Една от нейните секретарки, Фани Болтън, веднъж попита дали е правилно, г-жа Уайт да получава признание, за това, което е написала, след като то трябваше да бъде „почти напълно променено” от неговата оригинална форма.⁶ По време на конференцията през 1919 г. относно Елън Уайт, президента на един колеж, W.W. Prescott, споменава за промените, в които той е участвал и как това предизвика съмнения относно Божественото вдъхновение на писанията на Елън Уайт:

„В това е моето затруднение. Аз прегледах материала (Великата борба) и предложих промените, които трябваше да бъдат направени, за да поправят твърденията. Тези промени бяха приети. Моята лична трудност сега е да запазя вярата си относно тези неща, които не мога да приема на тази база.... Ако ние ги поправяме тук и там, какво трябва да бъде нашето становище за другите места?”⁷

Това не беше първия път в който Прескот предупреждаваше относно проблемите с писанията на г-жа Уайт. През 1915 г. в писмо до Уили Уайт той написа следното:

„Начинът, по който написаното от майка ти бе поднесено и фалшивите отпечатъци, които то формира, и които все още се подхранват у хората, ми причиниха голямо смущение и изпитание. Не бяха предприети каквито и да е усилия, хората да бъдат освободени от заблудите си относно лъжите, макар и неволно може би, включени в някои от нейните книги.⁸

Великата борба не беше единствената книга, за поправките в която Прескот помагаше. Според C.C. Crisler дългогодишен секретар на Настоятелството Уайт, помощта на Прескот беше необходима и при поправките в книгата Пророци и царе. Crisler писа на Прескот, молейки го за помощ:

„В подготовката за тази серия (Пророци и царе) ние чувстваме нуждата от съвет, и често искахме да имаме помощта на тези, които са запознати с периода на пленничеството и възстановяването от Вавилон... Ние се надяваме ти да прочетеш статиите, и да елиминираш всяка част, за която се страхуваш, че може да допринесе повече вреда, отколкото добро. Както ще забележиш, някои неща са защитавани, други премахнати и в някои от случаите, е била приета определена позиция... Ние чувстваме силно нашата невъзможност да видим много от нещата, които трябва да бъдат изследвани много внимателно; затова се нуждаем от критична помощ.”⁹

Както Прескот, така и президента на Генералната конференция, A.G. Daniells преживя опитността на отваряне на очите, когато видя как „духа на пророчеството” е сглобяван:

„В Австралия аз видях съставянето на книгата Живота на Исус и видях повторното преписване на глави, като някои от тях бяха преписвани многократно. Аз видях това и когато говорих със сестра Дейвис за него, казвам ви, че трябваше да се справя с това, изясних го и започнах да установявам неща относно Духа на пророчеството. Ако тези фалшиви позиции никога не бяха приемани, нещата щяха да бъдат много по-ясни, отколкото са днес. Обвинението в плагиатство щеше да бъде много по-просто и аз вярвам, че хора можеха да бъдат спасени за делото, ако от самото начало бяхме разбрали нещата,такива каквито са в действителност. С поддържането на тези фалшиви идеи, ние сме изправени пред трудности в поправянето им.”¹⁰

Ревизирана Елън Уайт	Оригинална Елън Уайт
„Аз свидетелствам пред моите братя и сестри, че Христовата църква, колкото отслабнала и дефектна да е, тя е единственото нещо в света, което Той дарява със Своето върховно внимание.”¹¹	„Христовата църква е единственото нещо, което Той дарява със Своето върховно внимание; въпреки това тя е отслабнала и неефикасна чрез егоизъм.”¹²
„Адвентният народ пътуваше по тази пътека към святия град... Други прибързано отричаха светлината зад себе си и казваха, че не Бог ги е довел толкова далече. Зад тях светлината изгасваше и оставаше нозете им в пълнен мрак; те се препъваха, изгубваха от погледа си целта и Исус и падаха от пътеката долу в тъмния и неправеден свят. Скоро чухме Божия глас, подобен на много води, който ни съобщи деня и часа на Исусовото идване.”¹³	„Адвентният народ пътуваше по тази пътека към святия град... Други прибързано отричаха светлината зад себе си и казваха, че не Бог ги е довел толкова далече. Зад тях светлината изгасваше и оставаше нозете им в пълнен мрак; те се препъваха, изгубваха от погледа си целта и Исус и падаха от пътеката долу в тъмния и неправеден свят. Беше им невъзможно да се изкачат отново на пътеката и да отидат в града, както целия грешен свят, когото Бог беше отхвърлил. Те падаха един след друг по целия път около пътеката, докато чухме Божия глас, подобен на много води, който ни съобщи деня и часа на Исусовото идване.”¹⁴
„Повече смърт е била причинена от вземането на лекарства, отколкото от всички други причини взети заедно.”¹⁵	„Беше ми показано, че повече смърт е била причинена от вземането на лекарства, отколкото от всички други причини взети заедно.”¹⁶
„Също така на папата са дадени титлите на Божеството. Дадена му е титлата `Господ Бог Папата` и е бил обявен за безгрешен.”¹⁷	„Също така пата си е присвоил самите титли на Божеството. Той се нарича `Господ Бог, Папата` и си приписва непогрешимост и изисква почит от всички хора.”¹⁸
„Духът ни е даден от Бог, ако Го оценим и приемем. А какво е Той? Представител на Исус Христос. Той трябва да бъде нашия постоянен помощник. Чрез Духа, Христос изпълва обещанието: „Никога няма да ви оставя или забравя”, „Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.” (Йоан 6:47). (Звънеца обявява започването на сутрешната служба. Трябва да спра тук.”¹⁹	„Духът ни е даден от Бог, ако го оценим и приемем. А какво е той? Представител на Исус Христос. Той трябва да бъде нашия постоянен помощник. Чрез Духа, Христос изпълва обещанието: „Никога няма да ви оставя или забравя”, „Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.” (Йоан 6:47). (Звънеца обявява започването на сутрешната служба. Трябва да спра тук.”²⁰(Разликата между двата текста в английския език е в използването на среден род, (то - нещото) за Светия Дух в оригиналния текст и използването на мъжки род (Той - Него) в редактирания текст. Тази разлика е трудно да бъде забелязана в българския текст.)
„Времето за крайното решение е дошло; той (Луцифер) трябва напълно да се подчини на Божествената върховна власт, или да се разбунтува открито. Той почти достигна до решението да се завърне, но гордостта не му позволи. Това беше твърде голяма жертва за този, който е бил почетен твърде високо, да признае, че е сбъркал, че неговите въображения са фалшиви и да се подчини на властта, която той иска да докаже, че е несправедлива.”^21.	„Сатана се разтрепера, след като видя делото си. Той размишляваше относно миналите, настоящите и бъдещите планове. Неговото велико тяло беше разклатено като от буря. Един небесен ангел преминаваше. Той го повика и помоли настойчиво за интервю с Христос. Това му беше позволено. Тогава той каза на Божия Син, че той се е покаял за своя бунт, и иска отново Божието благоволение.” „След като Сатана беше изгонен от небето, с тези, които паднаха с него, той разбра, че е изгубил всичката чистота и слава на небето за винаги. Тогава той се покая и искаше да бъде възстановен отново в небето.”²²
„Вавилон трябва да бъде приложен за бунтуващите се групи, които веднъж бяха чисти, а след това се развратиха. След като тази вест следва предупреждението за съда, тя трябва да бъде дадена в последните дни, затова не може да се отнася само за църквата в Рим, тъй като тази църква е била в паднало състояние в продължение на много векове.”²³	„Вавилон трябва да бъде приложен за някаква религиозна група, която веднъж е била чиста, а след това се е развратила. Това не може да бъде църквата в Рим тъй като тази църква е била в паднало състояние в продължение на много векове.”²⁴
„Когато стоях над леглото на умиращия ми съпруг, аз знаех, че ако други бяха носили тяхната част от тежестта, той можеше да живее. Тогава аз се молих с агония на душата, че присъстващите повече нямаше да огорчават Божия Дух, чрез закоравяване на сърцата си.”²⁵	„Когато стоях над леглото на умиращия ми съпруг, аз знаех, че ако църквата беше обърнала внимание на свидетелството, което й беше дадено той щеше да бъде пощаден. Ако други бяха носили тяхната част от тежестта, той можеше да живее. Тогава аз се молих с агония на душата, че присъстващите повече нямаше да огорчават Божия Дух, чрез закоравяване на сърцата си.”²⁶

7. W.W. Prescott както е цитиран в записките на Конференцията за Духа на пророчеството през 1919.

10. A.G. Daniells, както е цитиран в записките на Конференцията за Духа на пророчеството през 1919 (pp. 50-51).

19. Ellen White, Писмо 38, 1896, pp. 1-4, (До S. N. Haskell, May 30, 1896) 11 MR pg. 35, (doc. ID 199154).

20. Ellen White, 1888 Materials, p. 1538. [Споменава Светия Дух като "it" (среден род) още петнадесет пъти в следващите две страници.]

22. Ellen White, Spirit of Prophecy, Vol. 1, p. 29; Spiritual Gifts vol. 1, p. 18.