Извинения, Извинения, Извинения...

 

От D. Anderson

 

извинение: нещо, което е предложено като оправдание. (Webster's Dictionary)

 

Когато са представени доказателства, които показват, че Елън Уайт не беше Божий пророк, тогава вярващите в нейната пророческа дарба отговарят на тях по различен начин. Статията ще провери валидността на най-често срещаните отговори, които се представят от последователите на Елън Уайт, за да могат да преценят своето доверие в нейната дарба.

 

1. Критиците на Елън Уайт са вдъхновени от Сатана

Първият отговор е точно същият както този, с който фарисеите описаха Исус. Тъй като Исус разклати тяхната система на вяра, фарисеите Го обвиниха, че е обхванат от демон.1 Този отговор атакуваше вестителя, вместо самата вест. Фарисеите разбраха, че ако можеше хората да бъдат убедени, че вестителя е вдъхновен от Сатана, тогава те щяха да отхвърлят вестта, без да й обръщат внимание. Явно Елън Уайт обърна внимание на този факт и много често описваше своите критици като „изгубени". Тя започна да практикува това още когато беше девойка. Лусинда Бурдик, която беше свидетелка на раните й видения обяснява как г-жа Уайт е описала характера на различни хора, за които тя твърдеше, че вижда в своите видения:

 

„За някои тя каза, че са в изправни отношения с Бог, а други имаха петна върху своите дрехи. ?Беше забележително, че тези, които имаха петна, бяха тези, които отхвърляха виденията или се колебаеха да ги приемат напълно.”2

 

„Скоро във всички ;църкви очите на хората се отвориха и те решително се противопоставиха на нейните видения; и точно, когато те направиха това, тя ги видя с петна по техните дрехи, както тя се изразяваше. Аз познавах лично няколко проповедника, които тя видя в небесното царство. О, те имаха прекрасни корони, изпълнени със звезди. Но след като те се опълчиха против виденията, тя ги видя осъдени, осъдени и изгубени завинаги без надежда.”3

 

Ако някой е „изгубен” това означава, че той е под влиянието на врага, така че всяко нещо, което този човек каже, може да бъде пренебрегнато, без да му се обръща сериозно внимание. Добър пример за това е напускането на църквата от най-високо заемащия длъжност в нея, Д. М. Конрайт. Конрайт беше обявен за свършеното зло от църквата и дори до днес някои адвентисти отказват да прочетат неговата книга относно Елън Уайт, защото те не искат да бъдат измамени от врага.

 

Причината, поради която хората се държат толкова здраво за Елън Уайт е, че пред тях е била представена частична информация относно нея. Много често новите адвентисти чуват само тези истории, които се използват, за да заздравят вярата в нейната пророческа дарба. В повечето от случаите те нямат и идея, че съществуват значителни доказателства за противното. Те никога не са имали пълната възможност да изследват пълните доказателства относно нейната служба и не знаят, че тя е направила предсказания, които са напълно пропаднали, виждала неща във видения, които не са истина и много често в противоречие с Библията. Те не знаят, че съществуват основателни причини за християните да поставят под въпрос нейната претенция за пророк.

Много лесно е да бъдеш излъган за някого, когато ти е представена само част от информацията. Например, по време на управлението на Адолф Хитлер в Германия, много германци смятаха, че той е велик водач. Повечето от тях не знаеха колко жесток и покварен беше той, докато истината относно избиването на юдеите не беше открита след края на войната. Хората имаха погрешна вяра относно Хитлер, която вяра беше основана върху частична информация.

 

Обвинявайки изследващите писанията на Елън Уайт, че са слуги на Сатана, нейните последователи са виновни в нарушаване на Христовата забрана да съдим един другиго, чиито мотиви те нито познават, нито разбират. Някои адвентисти реагират по същия начин, по който някои католици реагираха, когато Мартин Лутер каза истината относно папата. Те атакуват вестителя вместо вестта. Истината е, че много от критиците на Елън Уайт, са вдъхновени от Божествена любов за други и желаят и други да открият пълната истина за Елън Уайт. Те съвестно вярват, че те са послушни на Божията заповед да „изпитват” пророците (1 Йоан 4:1). Те са посветили живота си да споделят с други, пълните доказателства относно Елън Уайт, така че те да вземат информирано решение относно нейното вдъхновение.

 

2. Ако Елън Уайт се чете в контекста, тогава всички трудности изчезват

Този отговор се опитва да набута всичкия боклук под килима с едно, обхващащо всичко изречение. Този отговор казва, че ако някой изразходва времето и енергията си да изследва всяко изказване, което някога е било направено от Елън Уайт, върху определена тема, ще може да се види, че тя е в съвършена хармония с Библията. Скритата цел на този отговор е да предотврати изследването. Малко са хората, които имат време и енергия, за да изследват подробно всичките писания на г-жа Уайт. Много по-лесно е да се доверите на пастор или църковен водач, отколкото да се ровите във всичките писания на г-жа Уайт. За съжаление някои хора ще отговорят по този начин и няма да си направят труда да продължат с изследването на доказателствата.

 

Те казват: „Аз нямам време за това изследване! Моят пастор е отделил време за това изследване и аз ще приема неговата дума, че трудностите в нейните писания се дължат на критиците й, които изваждат нейните изказвания извън контекста им”.

 

С този отговор адвентистите следват католиците, които те рязко критикуват за това, че приемат казаното от техните свещеници, без да се потрудят да изследват доказателствата за себе си.

 

Истината е, че много от проблемите не изчезват, когато бъдат четени в контекста им. Много пъти контекста не облекчава проблема. Например, г-жа Уайт направи изказване в 1864 г., че резултата от амалгамация между хора и животни може да бъде видян в „определена раса от хора”.4 В продължение на повече от 80 години адвентистите „ включително приятеля на семейство Уайт, Урия Смит „ защитаваха това изказване на основата, че тя говори за сексуална връзка между животни и хора. Накрая, в 1847 г. биолога Франк Марш убеди адвентните водачи в това, което учените са знаели в продължение на десетилетия, че е невъзможно от връзката между човек и животно да се получи потомство. Църквата прие новото обяснение на Марш и започна да казва, че г-жа Уайт говори за кръстоска между хора, вместо между хора и животни. Текстуалните доказателства и всяко свидетелско показание, с което разполагаме, от всеки свидетел, който е познавал Елън Уайт включително Урия Смит, Джеймс Уайт, Уили Уайт (нейния син) и Д. Д. Робинсън, нейния секретар, всеки един от тях потвърждава, че г-жа Уайт говори относно кръстоска между хора и животни. С учудване откриваме, че същите хора, които осъждат критиците й, че изваждат изказванията на Елън Уайт от контекста им, самите те изваждат нейните изказвания извън контекста им, тъй като нейното абсурдно изказване за амалгамацията не може да бъде потвърдено с научните доказателства!

 

Този отговор повдига допълнителен проблем, очевидните противоречия между някои от изказванията на г-жа Уайт. Например в едно изказване тя казва, че яденето на свинско е правилно, а в по-късно изказване тя казва, че е неправилно.5 Според защитниците на Елън Уайт човек трябва да вземе предвид всяко от изказванията на Елън Уайт, които тя е направила по определен въпрос, да ги претегли внимателно и след това да реши какво е нейното мнение по отношение на даден въпрос. Това е добра стратегия, но тя представя пред нас един значителен проблем. Г-жа Уайт твърди, че нейните свидетелства идват от Бог.6  Ако те бяха дошли директно от Бог, тогава нямаше да има никакво объркване. Яденето на свинско месо или е правилно или не е. Бог не променя мнението си като казва, че яденето на свинско е правилно и след няколко години решава да каже, че не е правилно.7 Божието Слово е съвършено. На никого не се е налагало да се връща обратно, за да поправя Божието Слово. То е правилно още първия път, когато е дадено и то е правилно през всички времена. Истинското свидетелство на Бог не се променя никога. Никого не се е налагало в по-късни години да го променя.

 

„Отдавна зная от Твоите свидетелства, Че Ти си ги учредил за винаги.” (Пс. 119:152)

 

Обстоятелствата може да се променят, но Божието Слово не се променя.

 

„Тревата изсъхва, и цветът й окапва, но Словото Божие трае до века”. (1 Петр. 1:24-25)

 

Така явно се вижда, че не всички от свидетелствата на Елън Уайт са Божие Слово. Така че адвентистите трябва да гадаят, кои от тях са от Бог и кои са произлезли от ума на Елън Уайт. Този феномен не е нещо ново. Това се случваше дори във времето на Елън Уайт. Един от водачите на църквата реши да използва собствената си преценка относно свидетелствата на Елън Уайт и тя му отговори, както следва:

 

„Старейшина Рейзър, аз те умолявам да застанеш напълно на правилната страна. ... Ако ти приемеш твърдо своята позиция и се противопоставиш на влиянието, което ти си проявил срещу Свидетелствата на Божия Дух, тогава Бог може да те приеме. Но докато  се намираш в неустановено положение, имайки увереност в собствената си преценка, отколкото в съвета на Бог, ти извършваш дело, с които подкопаваш доверието на хората в Божието дело.”8

 

Така че адвентистите остават с избора или да приемат всичките свидетелства на г-жа Уайт, включително и противоречащите си или да отхвърлят всяко едно от тях.9

 

Как четем г-жа Уайт в контекст? Много по-трудно е, отколкото изглежда. Факт е, че дори адвентната църква намира за по-удобно от време на време да я приеме извън контекста. Ако някой иска да отдели време и да направи усилие да чете г-жа Уайт в контекст много вероятно е да открият, че много от трудностите не са разрешени. Факт е, че се появяват нови трудности, като например как да разрешим противоречащите си едно на друго изказвания.

  

3. Грешките на г-жа Уайт са незначителни

"Добре, тя е направила няколко грешки. Много важно! Не допуска ли всеки грешки?

 

Скритата вест в този отговор е, че нейните грешки са толкова незначителни и малки, че не си заслужава да си губим времето, за да ги разследваме. Както предишния отговор и този отговор е много субективен. Кой е този, който може да реши, коя грешка е незначителна или важна?

 

Може би това е въпрос на възприемане. Говорейки лично, аз имам твърде висок стандарт за всеки човек, който представя тези претенции за нейните писания:

 

„Светият Дух е автора на Писанията и на Духа на пророчеството.”10

 

Ако някой има претенцията, че неговите писания са „Духът на пророчеството”, тогава техния стандарт трябва да бъде висок, колкото самото небе. Съгласни ли сте да приемете няколко фалшиви пророчества, лъжи, които са получени във видение и над 50 противоречия с Библията в книги, чийто автор е Светия Дух?11 Това прието ниво на грешки ли е, в книга, чийто автор е Бог? Ако позволим толкова много лъжи, грешки и противоречия в писанията на един пророк, тогава ние отваряме вратите на пророческия свят за такива, като пророка на мормоните Джозеф Смит и на Християнска наука Мери Еди Бейкър!

 

Основателят на мормоните, Джозеф Смит, също беше наречен „Духът на пророчеството”. Ако искаме да заобиколим досадните пророчески грешки на Елън Уайт, защо тогава да не заобиколим досадните грешки на Джозеф Смит? Трябва да съществува някакво ръководство, което да ни помогне да определим дали определен пророк е направил достатъчно грешки, за да бъде дисквалифициран като истински пророк. Джозеф Смит има видения, които не се изпълниха. Същото е валидно и за Елън Уайт. Можем ли да кажем, че грешките на г-н Смит са значителни, а тези на г-жа Уайт незначителни? Кой е този, който може да реши, коя грешка е важна?

 

Нека разгледаме по-отблизо важността на грешките на г-жа Уайт. Освен допускането на сериозни грешки и подвеждането на ЦАСД, освен че самата тя си противоречи и също така противоречи много често на Библията, единичното ужасно нещо, което трябва да имаме предвид е, че г-жа Уайт не може да устои на почти всеки от изискванията за Библейски пророк.12  В тази статия ние нямаме място за да разгледаме г-жа Уайт в светлината на всеки от Библейските изпити за истински пророк, но ще обърнем вниманието на читателя към най-очевидният й неуспех. Този неуспех датира от нейните ранни години, когато тя получаваше чести видения. Г-жа Уайт видя няколко пъти във видение, вратата за спасение затворена  за всеки, който не беше адвентист.13

 

Доказателствата показват, че Джеймс и Елън Уайт подържаха тази доктрина повече от пет години - дълго време, след като адвентистите, които не притежаваха пророческо ръководство я бяха отхвърлили като безсмислена. Това учение се отрази на нейните последователи в пренебрегване на Христовата заповед да разнесат благовестието по целия свят в продължение на повече от пет години. Първият не адвентист, Хърман Чърчил се присъедини към тях през август 1850 г.14 Помислете за момент относно огромните размери на тази ситуация! Г-жа Уайт твърдеше, че вратата за спасение е затворена за всичките останали християнски църкви, Бог се беше оттеглил от тях и сега работи чрез своята избрана църква, адвентистите.15 Напълно невероятно, но не адвентистите бяха тези, които изпращаха мисионери и прогласяваха вестта на благовестието, докато божията пророчица обикаляше наоколо получавайки видения, като убеждаваше други адвентисти, като брат Стоуел и сестра Дюрбен, че изгубените не могат да бъдат спасени защото вратата за спасение беше затворена.16 помислете за всички изгубени души, които не можаха да чуят благовестието в тези пет години, когато всички адвентисти отказваха да бъдат послушни на Христос и следваха виденията за затворената врата на Елън Уайт! Как е възможно някой да нарече пренебрегването на благовестието „незначителна” грешка?

 

4. Вярно е, че има трудни места в нейните писания, но един ден Бог ще ги обясни

Дори когато човек е изправен пред непреодолими доказателства, като това, че г-жа Уайт не може да издържи повечето от Библейския тест за пророк, понякога е трудно да се откаже от вярата си в човека, в който е вярвал дълги години. Грешка е да пренебрегваме настоящите доказателства, които са твърде солидни, за да може да поддържаме странната надежда, че някога в бъдещето, може да бъде открито някакво доказателство, което ще обясни нейните неизпълнени пророчества и други грешки. Истината е, че съществува огромно количество от неопровержими доказателства, които са достъпни днес, за да може да се вземе солидно решение относно нейното вдъхновение. Не съществува необходимост да се надяваме на по-късно откровение. Съществуват достатъчно доказателства, които са достъпни днес, за вземането на осведомено решение.

 

5. Г-жа Уайт не разбираше собствените си видения

Казва се, че понякога Библейските пророци не са разбирали своите собствени видения. Например пророк Данаил се молеше за разбиране на виденията, които той беше получил от Бог. Явно Йоан Кръстител не беше запознат с ролята, която Исус трябваше да изпълни като Месия. Адвентистите казват, че може би Елън Уайт не е разбирала своите видения и по-точно своите ранни видения, тези като Затворената врата.

 

Г-жа Уайт казва:

 

„Аз представям пред вас това, което Господ е представил пред мен. Аз не пиша нито една статия в списанието, в която да представям моите собствени идеи. Те са това, което Бог ми е показал във видение �-скъпоценните лъчи на светлина сияещи от трона.”17

 

Дилемата се състои в това, че виденията, които г-жа Уайт представи ясно показват Затворена врата за спасение. Въпросът не е относно неразбиране на видението. Виденията не са мъгливи. Те определено показват затворената врата за спасение. Дори в един момент ние виждаме Елън Уайт да цитира дословно ангела. В 1849 г. Елън Уайт и придружаващия я ангел дискутираха състоянието на изгубените в християнските църкви.

 

„Реформациите, които ми бяха показани, не бяха реформации от заблуда към истина, но от лошо към най-лошо, тъй като тези, които претендираха за промяна на сърцето, само се бяха облекли с религиозно облекло, което покриваше неправдата на злото им сърце. Някои изглеждаха, като че ли са наистина обърнати, за да могат да измамят Божия народ, но яко техните сърца можеха да бъдат видeни, те щяха да бъдат видeни черни, както винаги са били. Придружаващият ме ангел ми каза да гледам за усилието за душите на грешниците, както беше някога. Аз гледах, но не можах да го видя; тъй като времето за тяхното спасение е отминало.”18

 

Как е възможно такова директно съобщение да бъде погрешно изтълкувано? Ангелът каза: „ времето за тяхното спасение е отминало.” Може ли това да се каже по по-прост начин?

 

Човек може да се чуди защо Бог е бил затруднен толкова в предаването на тази фундаментална идея за Затворената врата за спасение, докато в същото време Той е можел да предаде толкова ефективно на Елън Уайт други, различни теми, някои от които явно са имали малка важност в сравнение със Затворената врата.

 

Този проблем с неразбиране на своите собствени видения изглежда, че си противоречи с друга адвентна претенция, а именно, че виденията на Елън Уайт са й били дадени, за да потвърдят или отхвърлят това, което братята вече са изследвали в Писанията. Г-жа Уайт признава на два пъти, че нейните видения са утвърдили други хора в учението за Затворената врата.19 Ако това е истинската причина, поради която виденията са били дадени, тогава как е възможно г-жа Уайт да не ги е разбирала? Ако целта на виденията е била да потвърди или да отхвърли дадени изследвания, как може Бог да не успее да представи Своята вест на приемане или отхвърляне ясно на Своя пророк? Кое е доброто на видение, което е дадено, за да потвърди определена истина, ако то не може да бъде разбрано? Как е възможно за един всемогъщ и всезнаещ Бог да не успее ефективно да предаде Своето одобрение или отхвърляне на дадена идея на Своя пророк?

 

Ситуациите, които се появиха в живота на г-жа Уайт са съвършено различни от тези в живота на Йоан Кръстител. Доколкото знаем, Йоан никога не получи видение, че Исус ще бъде временен водач. Факт е, че ние не знаем Йоан да е получавал каквото и да е видение. Противно на това, г-жа Уайт претендира, че тя е получавала много директни видения от Бог, включително и видения потвърждаващи Затворената врата за спасение. За разлика от Данаил, който призна, че не може да разбере видението, г-жа Уайт обявяваше своите видения, като че ли тя ги разбираше напълно. Истината е, че неизпълнилите се видения (хайпърлинк) на Елън Уайт не могат да бъдат представени като обикновен случай на неразбиране. Нейните неизпълнени видения са значителна пророческа грешка, която я дисквалифицира от ролята й на пророк (виж Втор. 18:21)

 

6. Библейските пророци също допускаха грешки!

Първо нека бъдем внимателни да не объркваме „морални недостатъци” с пропадане на „изпита за пророк”. Не съществува изпит за пророк, който да казва, че пророка не трябва да греши. Валаам и Саул пророкуваха в името на Бог и въпреки това ние сме добре запознати с техните неуспехи.20 Така че не съществува основа за отхвърлянето на пророк само на основата на морална недостатъчност.

 

Второ, съществуват други места в Писанията, където на нас днес ни изглежда, че те са допуснали грешки. Явно Натан говори с Давид, без да се консултира с Бог, когато каза на Давид, че може да построи храма.21

 

Трето, съществуват места в Писанията, където пророците не разбраха напълно своята мисия. Явно Йона не разбра, или поне не искаше да разбере, че вестта, която той предаваше на Ниневия беше условна. Така че не е необходимо за пророка да разбира напълно мисията си, за да може да изпълни ролята на пророк.

 

Накрая, критикуващите Библията посочват група от Старозаветни пророчества, които им изглеждат, че не са се изпълнили.22 Ето няколко примера за това:

 

  • Пресъхването на реката Нил - Ис. 19:5-7

  • Пълното унищожение на Дамаск - Ис. 17:1-2

  •  Пророчество за унищожението на Тир от Навуходоносор - Езек. 26:7-14

  •  Запустяването на Египет - Езек. 29:8-12

  •   Навуходоносор ще завладее Египет - Езек. 29:20

  •   Цар от рода на Давид винаги ще седи на трона на Израел и Левитите винаги ще принасят жертви - Ерем. 33:17-26  

  • Йоаким няма да има наследник - Ерем.  36:30

 

По този начин Библията показва, че някои от пророците допуснаха грешки, понякога не разбираха своята мисия и представиха пророчества, които на нас, живеещите хиляди години след тях ни изглеждат, че не са се изпълнили.

 

Трудността се състои в това, че докато е възможно за нас да приложим един или два от изпитите за пророк за Библейските пророци, ние сме толкова отдалечени от тях в историята, така че е трудно да приложим целия изпит за тях. На нас ни изглежда, че те не издържат един от изпитите, но може би съществуват други факти, които ние не знаем, факти, които са изгубени в историята, превода или езика, които биха могли да обяснят предполагащия се неуспех. Ако изглежда, че Библейски пророк не е успял да защити един от изпитите за Библейски пророк, но издържа останалите шест, може ли честно да кажем, че той не е издържал изпита за пророк?

 

Хората, които познаваха Библейските пророци лично или тези, които живееха в тяхното поколение или малко време след тях са тези, които най-добре могат да отсъдят дали един пророк е издържал Библейския изпит за такъв. Днес, в световната история ние трябва да приемем чрез вяра, че тези мъже са били вдъхновени, като базираме вярата си на следното:

 

  1. Свидетелството на тези, които ги познаваха във времето им.

  2. Мъдростта на познание на тези, които съставиха Свещените Писания и решиха кои са канонични и кои не са.

 

Тези хора бяха в много по-добра позиция да вземат решение относно пророците и ние трябва да уважаваме тяхното решение. Тъй като сме отдалечени на хиляди години от библейските пророци чрез история и език, а също така и културна разлика, за нас е много трудно да бъдем техни съдии. Съществува твърде много информация относно тях, с която ние не сме запознати.

 

Доколкото можем да кажем, Исус никога не хвърли съмнение върху пророците от Стария завет, но Неговото свидетелство показва, че Той ги поддържаше като източник на авторитет, казвайки, че Той не дойде, за да „разруши закона или пророците” (Мат. 5:17). Исус използваше закона, псалмите и пророците като доказателство, за да убеди хората по пътя за Емаус, че неговата смърт и Неговата мисия бяха законни (Лука 24:44). Щеше ли Исус да използва писанията на пророците, ако не вярваше, че та са авторитетни?23

 

Сега нека контрастираме това с Елън Уайт. На поколението, което лично познаваше Елън Уайт или живееше след нейното време е възложено да я поставят на изпит (1 Йоан 4:1). Това е задължение, което ни е дадено в писанията. Ако не поставим Елън Уайт на изпит ние не бихме изпълнили нашето задължение. За разлика от пророците, които живяха преди хиляди години, ние притежаваме богата информация и лични свидетелства за Елън Уайт, ние говорим нейния език и до голяма степен, културната среда, в която тя е живяла. Така че ние сме в изгодна позиция да отсъдим нейната претенция за принадлежност към пророците. Бъдещите поколения ще зависят от точността на нашето решение.

 

Джозеф Смит и Мери Еди Бейкър имат последователи, които когато им се посочат грешките на техните пророци посочват към Библията и казват:

 ?В Библията също има грешки�. Те разсъждават по следния начин: ако Библейските пророци допуснаха грешки и въпреки това са признати за пророци, това трябва да е правилно и за нашите пророци да допускат грешки. Това разсъждение е погрешно и може да бъде използвано за правенето на пророк на всеки, като например Давидов клон, Дейвид Кореш. Ние не можем да използваме предполагаемите се грешки на Библейските пророци като извинение за грешките на нашите собствени пророци, тъй като както вече отбелязахме, ние не можем да оценим Библейските пророци до степента, до която можем да оценим пророците от нашето поколение.

 

Трябва да съществува обективен критерий, който да може да бъде приложен за всеки човек, който претендира, че е пророк; в противен случай всеки човек може да бъде пророк! Този критерий съществува като седем Библейски изпита  и трябва да бъде приложен от тези, които живеят в същата ера с пророка, които имат достъп до свидетелства и доказателства относно този пророк. Нито един от тези изпити не е относно „морален” неуспех. Това е отделен изпит. Всеки един от нас е съгрешил и се е отделил от пътя. Проблема е дали г-жа Уайт издържа или не издържа Библейския изпит за пророк. Когато внимателно изследваме всички доказателства, може да открием достатъчно доказателства, за да вземем информирано решение относно пророческия призив на Елън Уайт.

 

7. Г-жа Уайт не претендираше наистина, че е пророк

Основния тласък на това изказване е, че ние не трябва да поставяме Елън Уайт на Библейския изпит за пророк, тъй като тя никога не е претендирала за тази титла. Беше ли тя пророк или просто вестител? Истината е, че Елън Уайт твърдеше, че тя е повече от пророк:

 

„В юношеските ми години бях запитана няколко пъти `Пророк ли си`? Аз винаги съм отговаряла, че аз съм Божий вестител. Знам, че много хора ме наричат пророк, но аз не съм претендирала за тази титла. Моят Спасител ме обяви за Свой вестител. `Твоето дело` ме инструктира Той `е да носиш моето слово. ... Не си ти, която говори; Бог е този, който дава вестта на предупреждение и порицание. Никога и при никакви обстоятелства не се отклонявай от истината. Дай светлината, която Аз ще ти дам. Вестите за тези последни дни ще трябва да бъдат написани в книги и трябва да стоят вечно, за да свидетелстват срещу тези, които някога са се радвали на истината, които са били водени да я изоставят, поради съблазнителното влияние на злото.` Защо не съм претендирала, че съм пророк? Защото в тези дни много хора, които са позор за Христос, смело претендират, че са пророци и защото моето дело включва много повече, отколкото думата `пророк` означава.

 

Моето пълномощно включва делото на пророк, но не свършва там.”24

 

Защо претендира тя, че нейните писания са „Духа на пророчеството”, ако тя не е пророк? Адвентната църква претендира ли, че те притежават „Духа на вестите”? Не! Те претендират, че са църквата на остатъка с отличителния белег на „Духа на пророчеството”. Дори серията Конфликта на вековете в определени години беше публикувана като „Духа на пророчеството”.

 

Истината е, че тя и нейните приближени твърдяха, че тя притежава дара на пророчеството в продължение на 70 години. Те твърдяха, че нейната пророческа дарба беше доказателство, че адвентната църква е църквата на остатъка от Откр. 12:17 и 19:10. Няма как да я извиним от подробното разследване на Библейския изпит за пророк, само на основата, че тя е била „вестител”. Ако тя претендира, че е повече от пророк, тогава тя трябва да бъде сравнена дори с по-висок стандарт от този за пророк!

 

8. Понякога тя тълкуваше погрешно собствените си видения

Съвършен пример за тази заблуда може да се види в книгата на Клифърд Голдщайн Graffiti in the Holy of Holies. В тази книга Голдщайн цитира позорното първо видение на Елън Уайт, в което тя описва тези, които са паднали от пътеката, която води към небето:

 

„Светлината зад тях угасна, оставяйки ги в съвършена тъмнина, те се препънаха и отместиха погледа си от целта и изгубиха Исус от пред очите си, падайки от пътеката в тъмния и грешен свят. За тях беше също така невъзможно да се качат обратно на пътеката и да отидат в града, както целия грешен свят, когото Бог беше отхвърлил.”25

 

Като негов кредит може да кажем, че Голдщайн признава това като сериозен проблем, но вместо да признае факта, че Елън Уайт е проповядвала Затворената врата за спасение от своите видения, той обвинява Елън Уайт в погрешно тълкуване на видението:

 

„Най-многото, което може да се е случило тук е, че може би е изтълкувала някои неща в тълкуването си на видението, които не са били специфично споменати във видението... Че тя може да е изтълкувала повече, отколкото е била упълномощена, или че може би тя е изтълкувала погрешно видението и особено, след като това беше първото й видение - много по различно е от да кажем определено, че на нея й е било показано нещо от Бог. ... По този начин каквото и да е било показано на Елън Уайт в първото и видение, тя може би е изтълкувала повече, отколкото е видяла в него.”26

 

Колко удобно, Елън Уайт вижда лъжа във видение, а Голдщайн просто го отхвърля като погрешно тълкуване! Как някога ще може да поставим Елън Уайт на изпит относно нейните пророчески претенции, или който и да е друг претендиращ за пророк, ако последователите на този пророк просто отхвърлят всяка грешка, която техния пророк е допуснал, като казват, че пророка е изтълкувал неправилно своето видение.? Как Голдщайн знае, че тя е изтълкувала неправилно своето видение? Присъстваше ли той, когато тя написа тези редове? Разбира се, не. Той не може да знае това! Това е малко повече от самозалъгване.

 

Ако трябва да следваме разсъжденията на Голдщайн до тяхното логично заключение, тогава ако Елън Уайт е изтълкувала погрешно своите видения, тогава колко от останалите си видения тя изтълкува погрешно? Кой е този, който ще ни каже на кои видения да вярваме и на кои да не вярваме? Голдщайн? Първо, ние се срещаме с Елън Уайт, тълкувателя на Библията. Сега се срещаме с Голдщайн тълкувателя на Елън Уайт! Това има ли край?

 

Идеята на Голдщайн е опровергана от самата пророчица. Тя заявява специфично, че тя е зависела от Божия Дух, не само в получаването на виденията, но и в написването им:

 

„Аз съм толкова зависима от Божия Дух при споделянето или написването на видението, колкото при получаване на видението. Невъзможно ми е да видя неща, които са ми показани, освен ако Бог ги представи пред мен във времето, в което Той иска да ги споделя или напиша.”27

 

Обида на нашата интелигентност е, да пренебрегнем неуспехите на Елън Уайт въз основа на „самозалъгването”, че тя може би е изтълкувала погрешно това, което е видяла. Ако можем да пренебрегнем неуспехите й на тази основа, тогава адвентистите трябва да оттеглят критиката си от Джозеф Смит, пророка на мормоните и други така наречени пророци, тъй като, в края на краищата може би и те също са изтълкували погрешно виденията, които Бог им е дал!

 

Забележки

1. Йоан 8:48.

2. Нотариално заверено изложение от Лусинда Бурдик,. 26, сеп. 1908.

3. Изложението на Лусинда Бурдик е публикувано в: Miles Grant, An Examination of Mrs. White's Visions, (Boston: The Advent Christian Publication Society, 1877).

4. Ellen White, Spiritual Gifts, Vol. 3, p. 75.

5. Виж Testimonies Vol. 1, p. 206 и сравни с  Testimonies, Vol. 2, p. 93.

6. Виж, Testimonies, Vol. 8, p. 298, Selected Messages, Vol. 3, p. 30, Testimonies, Vol. 4, p. 148; Vol. 5., p. 661, p. 217, pp. 63-67.

7. Може би защитника на Елън Уайт ще предложи, че хората не са били готови за здравната реформа. Съществува ли някакво доказателство, че хората не бяха готови за реформа? Трудно е да установим. Брат Къртис, (човека, към когото беше отправено свидетелството на Елън Уайт) се интересуваше от здравна реформа и може да се предполага, че и други са се интересували. Съществували са и други адвентни здравни реформатори в периода от 1840 до раните години на 1850те години, които са пропагандирали вегетарианска диета. Вероятността, че хората не са били готови за здравна реформа е малка. В такъв случай се очаква поне пророка да каже това. Изследването на свидетелството показва, че Елън Уайт не казва нищо относно готовността на адвентистите за здравна реформа. Тя не предлага да бъде направено бавно и внимателно изследване на Писанията. Ударението в нейното свидетелство е върху факта, че ако Бог има нова истина за Своята църква, тогава Той ще представи тази истина на повече от един човек, намеквайки, че новите истини ще дойдат чрез семейството Уайт, а не Къртис.

8. Ellen White, Loma Linda Messages, p. 334.

9. Този „всичко или нищо”  подход към свидетелствата изглежда че е в абсолютно противоречие с предупреждението на апостол Павел „Не презирайте пророчествата. Всичко изпитвайте, дръжте доброто.” (1Сол. 5:20-21). За щастие, на практика повечето адвентисти отхвърлят крайните свидетелства на Елън Уайт (като тези да не се посещава лекар, да не се купува здравна застраховка и др.) и следват само тези, които те решават, че са от Бог. Правейки това, те се поставят в позицията на старейшина Рейзър, като поставят своята оценка над тази на Свидетелствата.

10. Ellen White, Selected Messages, vol. 3, p. 30.

11. Доказателства за неизпълнените предсказания, фалшиви видения, и противоречия с Библията могат да бъдат намерени на адрес http://www.ellenwhiteexposed.com.

12. Библейските доказателства могат да бъдат намерени във Втор. 18:22, Ерем. 23:32, Ерем. 23:25,30, 1 Тим. 6:3-5, Мат. 7:15,16, 1 Кор. 14:34-37.

13. Виж пример в, A Word to the Little Flock, p. 14.

14. Първият записан случай на човек, който беше приет в адвентните среди датира от август, 1850 г. Джеймс Уайт написа: „Един брат (Хърман Чърчил), който не е участвал в адвентното движение и не е направил публична изява относно религия до 1845 г., направи явно и силно потвърждение на цялата истина. Той никога не се е съпротивлявал на адвентното движение и е явно, че Бог го води, въпреки че неговата опитност не е точно като нашата. Такива като него, които се приобщиха към истината в единадесетия час, може да очакват големи изпитания.” (James White, AR, August, 1850. (Early Years, p. 191) Ето каква написа председателя на Генералната конференция, Джордж Бътлър, в Review and Herald на 7 април 1885 г: „Неговият беше един от най-първите случаи на обръщане от света към настоящата истина, който се случи след 1844 г. ... Спомням си го добре, когато дойде в Waterbury, Vermont, и посети събрание в дома на моя баща, където няколко души се срещаха от време на време. В началото те бяха много учудени, че човек, който е бил невярващ, може да изяви интерес в адвентната доктрина. Той не беше отхвърлен, но посрещнат с добре дошъл. Той беше откровен и ревностен и когато видяха, че той е искрен, те го приеха като истински повярвал.”

15. Виж Early Writings, pp. 229-249.

16. Виж Manuscript Releases, vol. 3, p. 93,97.

17. Ellen White, Testimonies, Vol. 5, pp. 63-67.

18. Ellen White, Present Truth, August 1849.

19. Виж Manuscript Releases, vol. 3, p. 93,97.

20. Виж Числа 23, 1 Царе10:11, 19:24. За псалмите на Давид също се казва, че са пророчески (Пс. 22) и въпреки това Давид съгреши. (Измий ме съвършено от беззаконието ми, и очисти ме от греха ми. Защото престъплението си аз признавам, и грехът ми е винаги пред мене.” Пс. 51:2-3)

21. 4 Царе 7.

22. Виж James Buckner, "Tough Questions for the Christian Church", част II. „Защо Тир не беше унищожен от Навуходоносор, както пророкува Езекил (Езек. 26)? Когато беше унищожен от Александър Велики, защо не остана опустошен, както пророкува Езекил? Защо Исая пророкува временно разрушение на Тир, след като Езекил пророкува съвършено унищожение (Езек. 26:14, 21; 27:36; 28:19; сравни с Исая 23:13-18)? Защо нямаше период от 40 години в Египет в който да е нямало животни и хора в тези земи, както пророкува Езекил (Езек. 29:11-12?

23. Винаги е съществувал дебат относно вида на Канона по времето на Христос, но съществуват някои доказателства, представени от Йосиф Флавий и други, че 39те книги, които в момента съставят Стария завет, бяха признати и отделени от юдеите преди времето на Христос.

24. Ellen White, Review and Herald, July 26, 1907; Selected Messages, vol. 1, p. 36, 1906.

25. Ellen White, A Word to the Little Flock, 1847.

26. Clifford Goldstein, Graffiti in the Holy of Holies, pp. 160-161, (2003).

27. Ellen White, Spiritual Gifts, vol. 2, pp. 292, 293.

 

 • Back • Up •