|
|
|
„Неотдавна, във видения през нощта аз бях застанала в компанията на много хора... Аз бях напътствана от Бог да ги помоля, а и всички други, които имат затруднения в умовете си относно свидетелствата, които аз съм написала, да посочат какви са техните възражения и критики. Господ ще ми помогне да отговоря на тези възражения, и да изясня това, което изглежда сложно... нека всичко да бъде написано, и да бъде предадено на тези, които искат да отстранят затрудненията.” |
„Аз получих видение, в което говорех пред много хора, където много въпроси бяха задавани, относно моето дело и писания. От вестител от небето ми беше заповядано, да не се натоварвам с тежестта, да отговарям на всички съмнения, които са поставени в умовете на хората.” |
Сестра Уайт, можеш ли ти, или някой друг, да вярва, че е възможно за който и да е човек, който познава Бог, или който Го почита, да приеме тези две изказвания като произлизащи от Бог? Можеш ли ти, или който и да е друг да очаква, че християните ще повярват, че Той ще постъпи, или че ще третира хората по начин като този?
Можеш ли ти, или който и да е друг, да очаква, че християните ще приемат вдъхновение, което въвлича светия, справедлив и добър Бог в каквато и да е хитрост и недостоен трик като този? Трябва ли да вярваме, че Бог е незначителен и безотговорен, че Той може да бъде даден като залог за нещо, което напълно пропада? Възможно ли е да се позовем на Него и след това да се отречем от обещанието си, и да се позовем втори път на Него в противното? Че когато Бог е обещал нещо, Той се извърта, както детайлите в този случай показват, така че неговата дума ще бъде по-лоша от нищо? И всичко това става само, за да бъде верен на Свидетелствата?
Сестра Уайт, да вярваме това и неща подобни на него, относно Бог, Бога на Библията, Бога и Бащата на нашия Господ Исус Христос, ще бъде не по-малко от безкрайно по размер непочитание.
Отново: В тези писма ти бяха зададени следните въпроси:
1. „Одобряваш ли изпратените лични свидетелства, които Бог е дал за определени хора, да бъдат използвани пред други?
2. „Библейското правило не казва ли, че когато имаме критика относно брат, тя трябва да бъде отправена лично към него, след което пред двама или трима други свидетели и след това, ако той отхвърли тези предупреждения, да се представи пред църквата?”
Това са важни въпроси.
Истина е, че копия от Свидетелствата, отправени до отделни личности, са били изпратени на ръководителите на деноминацията в същото време или дори преди, да са били изпратени на личността, за която са предназначени.
Истина е, че Свидетелствата до определени личности са изпращани до други хора и са разпространявани публично и дори са отпечатани и издавани навсякъде, без дори да са били получени от човека, до когото са отправени и чието име е споменато в свидетелството.
Когато брат Тени беше изхвърлен от църквата, пред църквата се прочете и използва срещу него, като основа и доказателство за изхвърлянето му, част от Свидетелство, което той не беше видял и не знаеше нищо за него до деня, в който то беше използвано в събранието срещу него.
По време на проблемите относно санаториума в Батъл Крик, Свидетелства за които съвета на санаториума не знаеше нищо, не само, че бяха публикувани и използвани срещу тях, но бяха отпечатани и разпространени, преди хората от санаториума да знаят за съществуването им.
Това също се случи и с мен: Аз съм получавал писма от различни места в страната, казващи, че по време на събранията на палатки, са били четени Свидетелства относно мен, или е било цитирано от тях или се е споменавало за тях; но това са Свидетелства, които аз никога не съм виждал.
Това е случая с твоето писмо, датирано на 4 февруари, 1907 г., до брат Ръсел Харт, в което аз съм споменат два пъти по име, казвайки, че аз ще „работя по всеки възможен начин, за да властвам” в църквата в Батъл Крик. Това беше използвано от хора (не от брат Харт)като „Свидетелство”, за да ме осъдят и заклеймят, но аз никога не бях виждал това Свидетелство, нито знаех нещо за неговото съдържание преди 20 февр. 1909 г. – повече от две години след написването му.
Някой очаква ли, че аз, или който и да е друг, ще повярваме, че в Съда ние ще бъдем осъдени, или държани отговорни за нещо, за което не сме знаели; че сме пренебрегвали Свидетелства, които никога не сме чули и никога не сме видели?
В Библията Бог казва, че когато брат ми съгреши или е обзет от злото, той трябва да бъде спечелен отново и възстановен: а не осъден и предаден, и че когато се опитваме да го спечелим и възстановим, първо грешката му трябва да бъде казана на него. Ако това не успее, тогава трябва да му се каже втори път, в присъствието на „един или двама”. Тези две стъпки трябва да бъдат предприети, преди да се каже на църквата, в която той е член, след което, църквата трябва да се опита да го спечели. И само когато всички тези усилия не успеят да го възстановят – само тогава неговия случай може да бъде изявен публично.
Това е Божието Слово, което ни напътва как трябва да постъпваме с този, който е обзет от злото или е съгрешил. Но в твоите Свидетелства този ред се пренебрегва напълно. Грешките на човека са публикувани пред света, или казани на всеки друг, но не и на човека. В резултат на това той е осъден и отхвърлен, без нещо да му е било казано, да не говорим за християнска добрина или за втори и трети път.
Това е начина, по който ти постъпваш със своите Свидетелства и тяхното използване е наречено пътя на Господ. Всички трябва да се подчинят на тях или в противен случай са обявени като бунтуващи се срещу Бог, отпаднали от истината и изключени от небето поради този бунт и отстъпничество.
Това отново представя една невъзможна ситуация за Бог. От това изглежда, че Бог се противопоставя на собственото Си Слово. Когато ни призовава и изисква от нас да Го следваме стриктно, според Неговото Слово в Библията, в Свидетелствата и тяхното използване, самия Той ни дава пример, ние да правим точно обратното на това, който той изисква в Своето Слово - Библията.
Аз повтарям, невъзможно е, това нещо да е от Бог. Невъзможно е за Бог да се противопоставя по този начин на Своето Слово. Също така е невъзможно за нас, да бъдем последователи на Бог, когато Той изисква от нас да вървим по един път, а Той тръгва по обратния на него. По времето на съда, аз ще рискувам последиците от стриктното следване на Божиите думи в Библията, като кажа на брата си неговите грешки „между мен и него”, след което ще му кажа втори път, в присъствието на „един или двама”, и чак след това ще кажа на църквата, на която той е член, с цел да го привлека и възстановя, отколкото да рискувам последиците от Свидетелствата и тяхното използване, като не покажа греха на брат ми, „не на самия него”, но да го кажа на всеки друг, освен него и да го публикувам пред света, така че това да бъде първия път, в който той чува за него.
Но, има още неща, които трябва да се кажат относно това писмо от 4 февр. 1907 г., адресирано до брат Ръсел Харт, в което аз съм споменат два пъти.
7 септември, 1907 г., това писмо беше копирано с обикновените попълващи знаци: „7 сеп. 1907-8...Н. 38 07.” Правилно ще бъде да предположим, че седем от тези „8” копия, са били изпратени на седем различни хора и места, и че те са били прилежно използвани, за да обявят и изтъкнат това, което се казва за мен. Аз не видях това писмо до 20 февруари 1909 г., повече от две години след написването му. Аз го видях само защото един брат ми каза, че брат Харт притежава копие от него и други хора също имат копия и ги използват. Когато срещнах брат Харт, аз му казах, че съм чул, че той притежава Свидетелство, в което моето име е споменато лично, но аз не съм го виждал и не знам, че то съществува и че аз мисля, че е справедливо да го видя. Той мислеше подобно на мен и ми позволи да го взема. Пасажите, които говорят за мен са следните:
„Аз трябва да действам в съответствие със светлината, която Бог ми е дал и ви казвам, че брат A.T. Jones и д-р Келог, ще направят всяко възможно усилие, за да завладеят църквата в Батъл Крик, за да могат да представят своите доктрини. Ние не трябва да позволяваме този дом да бъде използван за разпространяването на заблуда. Той беше изграден от Адвентистите от Седмия Ден. Той е тяхна собственост, и техните верни представители трябва да го контролират. Аз заставам твърдо по този въпрос и ако вие и други, застанете решително с нас, вие ще извършите това, което Бог изисква от вас в това време.”
„Ние трябва да бъдем сигурни в ръководството на тази църква, тъй като силни свидетелства трябва да бъдат давани в нея в полза на истината. Това е Божието слово до вас и други. Старейшина A.T. Jones ще работи по всеки възможен начин, за да вземе властта в тази църква и ако той може да направи това, в нея той ще представя теории, които никога не трябва да бъдат чувани. Аз знам това, за което говоря по този въпрос и ако вие повярвате на предупрежденията, които са били изпратени, вие ще действате с разбиране.”
Доброжелателно, без никакво чувство на обида, но със съвършено добро чувство за хумор аз ти казвам, а също така и на всеки, аз заявявам тържествено преди да срещна Бог по време на съда, като истина, че тези изказвания, по отношение на мен не са истина. Те не бяха истина, когато бяха написани, и никога няма да бъдат истина. Не само, че никога не съм направил „всичко”, което е необходимо за завземане на властта в църквата, аз дори не съм мислил върху това, нито съм мислил за него. Това е нещо, което знам по същия начин, по който знам, че съм жив, или че аз съм тук, в този момент, пишейки ти това писмо.
Не може да се каже, че Свидетелството ме спря да не направя това, което се казва в него, тъй като аз не знаех, че то съществува за повече от две години след написването му, нито дори след преминаването на църквата в сигурната позиция, която я „пазеше” от всяка възможност, че аз някога можех да я придобия.
През всичкото това време, повече от година и половина, след като беше прекопирано, когато написаното беше използвано надълго и на широко, за да предупреди хората за моето голямо зло, отпадане и враждебност, аз продължавах да живея съвършено невеж, относно съществуването на тези неща и в същото време бях невинен в това, в което бях обвинен, като всяко дете в този свят.
Но, в това писмо ти казваш: „Аз знам за какво говоря.” Отговаряйки почтително и с доброта аз казвам: сестра Уайт, ти не знаеш това, за което си говорила, тъй като няма капка истина в него, и нито ти, нито който и да е можете да знаете това, което не съществува. Докато аз не мога напълно да знам нещата за други хора, както знам за себе си, въпреки това вярвам твърдо, че това, което е казано за д-р Келог също така не е истина, както знам, че това, което е казано за мен не е истина.
Също така в писмото ти се срещат думите: „Според светлината, която Бог ми е дал... аз ти казвам, че A.T. Jones и д-р Келог, ще направят всяко възможно усилие, за да завладеят църквата в Батъл Крик.”
Също така ти казваш: „Старейшина A.T. Jones ще работи по всеки възможен начин, за да вземе властта в тази църква”.
Сестра Уайт, простата истина е, че това въобще не е светлина, тъй като не е истина. Бог никога не ти я е давал, тъй като Бог не дава и не казва неща, които не са истина. Това въобще не е: „слово от Бог”, тъй като никога не е било истина, а аз знам, че Бог никога не казва неща, които не са истина. Също така, ако то беше от Бог, то щеше първо да ми бъде представено на мен, вместо на всеки друг, но не и на мен и никога на мен. Наистина ли очакваш да повярвам, че Бог пренебрегва своето собствено Слово и предприема курс, който е напълно противоположен на този, който е представен пред нас, за да може да Го следваме? Това е невъзможно.
Бог знае много добре, че аз не съм правил никакви опити, че никога не съм работил по никакъв начин, и че никога не съм мислил да завземам властта в църквата в Батъл Крик. Също така Бог знае добре, че аз и д-р Келог, никога не сме работили заедно, нито сме говорили заедно, относно такава цел, като завземането на властта в църквата.
Да, сестра Уайт, никаква част от това, нито дори цялото, не ми е навредило ни най-малко. Чрез него ти не си ми причинила никаква повреда. Тези, които са го чели пред други хора, за да ми навредят, не са успели да постигнат това. Това е поради факта, че написаното в него не е истина, а това, което не е истина не може да ми навреди. Но всичко това, е наранило други хора, тъй като те са го повярвали и са били измамени. След като е било използвано публично и след като единствения ефект от него е да измами, тогава ще бъде съвършено правилно, аз да кажа това, което казвам тук, за да мога да облекча, доколкото е възможно тези, които са били измамени от измамата.
Също така сестра Уайт, може би си спомняш, че това не е първия път, когато си ме принуждавала да ти казвам, че това, което казваш не е истина. Предишният път беше през юли, 1903 г., в твоя дом, в „Елмсхевън”, когато ме беше извикала от Санаториума, да те посетя в твоя дом. Ти започна да ми говориш много убедително. Когато изненадан, аз те слушах известно време, може би си спомняш, че аз те спрях, и гледайки те право в очите, казах: „сестра Уайт, няма дори частица от истина в това, което казваш.” След това ти веднага прекъсна тази линия на говорене и промени темата.
Може би си спомняш, че аз привлякох вниманието ти към този факт, в твоя дом в „Елмсхевън”, на 31 юли 1908 г. Днес аз ти напомням, че тогава казах: „Съдът ще потвърди истината за този случай, както аз я заявих. Съдът също ще потвърди истината относно това, което казах, относно това, което ти си написала в писмото си от 4 февр. 1907 г.
В Бериан Спрингс, Мичиган, по време на конференцията на Лейк Юниън, през 1904 г., говорейки за книгата „Живия храм” ти каза публично, пред всеки в събранието:
„Аз не сам чела тази книга, но Уили седна до мен и ми прочете някои от осъдителните пасажи. Аз му казах: „Уили, това е същото, като на времето в Нова Англия”.
Сестра Уайт, тогава аз казах, и го повтарям сега, и ще го казвам винаги, че аз нямам и частица доверие във вдъхновението на Уили, за да избира и да ти чете „най-осъдителните пасажи” от тази книга, или която и да е книга, като основа върху която ти отхвърляш книгата или пишеш Свидетелство по този въпрос. Аз знам, че Ян Хус и Джером бяха изгорени на клада и че Лутер и Уиклиф бяха преследвани до техния гроб, главно върху „някои от най-осъдителните пасажи” в техните писания, които бяха избрани и четени от противопоставящи им се и предубедени хора.
Аз знам, че Уили ми представи някои от „най-осъдителните пасажи” от своя избор. Аз знам, че осъдителното значение, което той постави в пасажите, за да ги превърне в „осъдителни пасажи”, беше съвършено противоположно на значението, което се съдържа в пасажите на книгата.
Ти си публикувала писмото, в което аз съм порицан, за това, което направих по време на горе посочената конференция, през 1904 г. След като ме призоваваш да пиша поради съда, правилно ще бъде да заявя фактите и историята на този проблем.
По време на шестте месеца, които предшестваха конференцията в Бериан Спрингс, в конференцията на съюза, която се състоя от Атлантическия до Тихия океан, старейшина Прескот, говори относно идеите на „пантеизма” и някои други неща.
През 1902 г. беше отпечатана брошура с моя проповед относно „Божието откровение”. Беше ми казано, че в това обръщение, по време на конференцията на съюза, брат Прескот е взел едно изречение от тази моя проповед и е прочел това изречение заедно с пасажи от книги, които той е окачествил като „пантеистични” (книги, които аз никога не съм виждал). Той е прочел това изречение по начин, за да изглежда, че аз проповядвам „пантеизъм” наравно с тези други хора. Аз не използвах тази информация по никакъв начин. Но тъй като аз трябваше да присъствам на събранието в Лейк Юниън Конферанс, аз реших, че ако брат Прескот представи същото нещо и там, ще му отговоря. Аз отидох в Бериан Спрингс с материала, с който щях да му отговоря, ако той повдигнеше същия въпрос там.
В петък сутринта, по средата на конференцията, ти даде на сина си Уили Уайт, Свидетелство, което той трябваше да предаде на брат Прескот, в което той беше съветван да не повдига въпроса за пантеизма в това събрание, че не беше добре да представя пред хората тези неправилни неща, дори и с цел да ги обясни или да им се противопостави, но вместо това, да говори само относно истината. Въпреки че ти даде това Свидетелство на Уили Уайт тази сутрин, за да го предаде на брат Прескот, брат Уили го задържа и не го предаде. Същия петък вечер, брат Прескот говори по въпроса, както направи в другите събрания на конференциите на съюза. Аз си взех бележки от проповедта, с цел да му отговоря.
В същия петък сутринта, ти изпрати Свидетелство до старейшина Даниелс, което беше адресирано до него и до брат Прескот, в което те бяха инструктирани, да протегнат своите ръце към д-р Келог, както Христос правеше. Копие от това свидетелство попадна в ръцете ми в събота преди обяд. Аз бях изненадан да видя отминаването на целия ден, без те да протегнат ръце към д-р Келог или да се движат в посоката, както се казваше в Свидетелството. В това Свидетелство се казваше, че същите думи трябва да бъдат отправени към останалите хора, участващи в събранието, за да могат да ги споделят с тези, които не са участвали в него. Но след като Свидетелството беше предадено на Даниелс, изминаха цели дни, без Свидетелството да е било изявено.
При тези обстоятелства относно Свидетелството и проповедта на брат Прескот, аз реших, че ще бъде правилно да представя Свидетелството, а също така и моя отговор на проповедта на брат Прескот от петък вечер. Аз изчаках едно денонощие, в което време се молех искрено на Бог за ръководство, дали да направя това! Късно през нощта, преди да го направя, последното нещо, което направих беше да се помоля относно това и да кажа на Бог в молитва, че това не беше личен избор и че признаците сочеха, че трябва да го направя, но ако по някакъв начин Той ми покаже обратното, аз нямаше да го направя. След това казах на Бог, че следващата сутрин, когато ранното събрание започва, ако нещо се случи, то нека се случи по време на събранието, което аз щях да приема като свидетелство, че не трябва да кажа нищо, но ако когато събранието се открива, нищо не се случи, за да промени времето, тогава аз ще приема това като указание, че пътя за мен беше отворен. Следващата сутрин старейшина Даниелс откри събранието и каза: „Братя, събранието е ваше” и седна в салона. Настъпи тишина. Никой не направи нищо или каза нещо, нямаше никакъв знак, някой да прави нещо, докато аз не станах и се изкачих на подиума и направих това, което направих. Това, което направих в този ден, безспорно преустанови дискусията на брат Прескот в тези събрания относно въпроса за пантеизма.
Сестра Уайт, след като беше толкова важно, че дискутирането на предмета трябваше да бъде преустановено, и когато Бог искаше толкова много да го преустанови, че те накара да напишеш Свидетелство, за да го преустановиш, и след като ти изпрати това Свидетелство чрез Уили Уайт в петък сутринта, като му даде достатъчно време, за да го спре, и след като не беше преустановено, тъй като брат Уайт предпочете да не достави Свидетелството, тогава не това, което аз направих, преустанови дискусията, според казаното в това Свидетелство. Не беше моето дело, което спря дискусията, а изпълнението на Божията цел? с изпращането на Свидетелство? което не успя, тъй като Уили Уайт не го достави?
След като Божията воля беше изразена в Свидетелството, че тази дискусия трябва да бъде преустановена, тогава по време на съда, аз ще бъда ли осъден, че съм направил това, което я преустанови? В същото това време Уили Уайт ще бъде ли оправдан, защото не предаде на брат Прескот Свидетелството, което щеше да я преустанови?
Ако брат Уайт беше доставил това свидетелство, по всяко време в петък, може да кажем със сигурност и аз вярвам, че брат Прескот нямаше да говори на тази тема. Ако той не беше говорил по тази тема, аз нямаше да имам причина да кажа нищо относно нея. Така че причината, поради която направих това е, поради това, което той направи, а това, което той направи е вследствие на факта, че брат Уайт не му даде Свидетелството, което щеше да предотврати всичко, тогава по време на съда, аз ще бъда ли осъден, че направих това, което Бог искаше да се направи, след като не можеше да се направи по първия избран от Бог начин, тъй като Уили Уайт умишлено задържа Божията вест, която щеше да го направи?
Сестра Уайт, знаейки всичко това, учудващо ли е, че аз въобще не се чувствам виновен за това, което направих? Никога не съм бил готов да призная, че съм бил в грешка, правейки това, което направих по време на конференцията на Лейк Юниън Конферанс, в Бериан Спрингс.
В първата част на писмото си казах, че брат Садлър, никога не е получавал от теб отговор на своето писмо. Това е истината. В твоето писмо до д-р Полсън, от 14 юни, 1906 г. ти казваш: „Сега аз трябва да отговоря на писмата получени от теб, старейшина Садлър и други.” Но в интерес на истината факт е, че ти не отговори на писмото на брат Садлър, дори не и на едно от нещата, които са написани в него, освен ако отговора се съдържа в тези думи:
„На някои от въпросите, които задаваш, аз няма да отговоря с да или не. Аз не трябва да кажа нищо, което може да бъде разбрано погрешно.”
Това може да се види от всеки, който прочете двете писма.
Въпреки това, един от въпросите, който беше зададен и от двамата, д-р Полсън и Садлър, въпреки че не е представен със същите думи, по смисъл е следния:
„Всяко нещо, което ти казваш и написваш, вдъхновено ли е от Бог и трябва ли да бъде прието като Божие Слово?”
При всички обстоятелства, това е един от най-важните въпроси, който може да ти бъде зададен. Въпреки това, единственото нещо, което може да бъде изтълкувано като отговор на този въпрос са думите: „Аз няма да отговоря с да или не. Аз не трябва да кажа нещо, което може да бъде изтълкувано погрешно.”
Сестра Уайт, възнамеряваш ли това да бъде твоя отговор на този въпрос? Ако твърдиш, че твоето писмо до д-р Полсън, датирано 14 юни, 1906 г. е отговор на неговото и на брат Садлър писмо, тогава това трябва да бъде прието като отговор на този въпрос. Но ако ти беше отговорила с „Да”, как е възможно това да бъде изтълкувано погрешно, ако е истина?
Ако ти беше отговорила с „Не”, как е възможно да бъде изтълкувано погрешно, ако е истина?
Сестра Уайт, простото да или не, никога не може да бъде изтълкувано погрешно, ако е истина.
Така че, след като на въпроса: „Всяко нещо, което ти казваш и написваш, вдъхновено ли е от Бог и трябва ли да бъде прието като Божие Слово?” не можеш да отговориш с да или не, тъй като и двете могат да бъдат „изтълкувани погрешно”, тогава логически следва следното:
1. „Да” – няма да бъде истина, тъй като някои неща, които ти казваш или написваш, не са вдъхновени от Бог, и не трябва да бъдат приети като Божие Слово - ще бъде „погрешно тълкуване” да кажеш, че те са.
2. „Не” няма да бъде истина, тъй като някои неща, които ти казваш или написваш, са вдъхновени от Бог и трябва да бъдат приети като Божие Слово - ще бъде погрешно тълкуване да кажеш не.
След като анализираме казаното относно единствените думи, които са ти дадени, които могат да бъдат свързани в отговор на този въпрос, се вижда, като неизбежна и неминуема последица, че единия правилен и истинен отговор на този въпрос е простата и лесна дума „не”.
Да това е точно което аз поддържам. Това е истината.
Сестра Уайт, не знаеш ли добре самата ти, че това е чистата истина?
Но, има повече от това: по време на съда, предвид на който ти ме призоваваш по име да пиша – по време на съда сестра Уайт, твоето оправдание, че ако отговориш искрено с думата „не”, това ще бъде „изтълкувано погрешно”, и някои хора ще се „възползват от отговора”, няма да бъде достатъчно. По време на съда нищо няма да устои, освен истината. Ти представяш себе си като Божий говорител. Като такава, ти трябва да кажеш истината и да свидетелстваш за истината. Ти нямаш нищо общо с това, което хората ще направят с истината, която ти казваш.
Ти трябва да кажеш истината. По време на съда, тези хора, а не ти, ще отговарят за неправилното тълкуване или погрешното използване на истината.
Независимо колко погрешно може да бъде използвана истината от няколко погрешно мислещи хора, няма ли съда да докаже чрез достатъчен противовес доброволната, или непозната заблуда на милиони невинни, доверчиви, и честни хора, която съда със сигурност ще установи? Но междувременно, това е въпрос, който със сигурност и справедливо е изложен на много сериозни въпроси и съмнения в ума на християнина. И относно този въпрос, сестра Уайт, аз предпочитам да те видя да напишеш ясната истина, чрез ясната и проста дума „не”, за която аз имам причина да вярвам, че ти добре знаеш, че това е истината, отколкото да те видя да продължиш да рискуваш, ужасното решение на Съда относно алтернативата, и последиците от твоя отказ, да напишеш чистата истина с простата дума „не”, която е неизбежната последица, от твоя отказ, да кажеш да или не, тъй като едната или другата могат да бъдат изтълкувани погрешно.
Какво облекчение ще настъпи относно тази плачевна ситуация, когато напишеш истината, която съм сигурен, че ти знаеш, че е истина, с тази дума „не”!
Вечно добро, а не възможно зло, могат да произлязат от това. Истина е, че много хора ще бъдат разочаровани, а други значително объркани. Но не е ли много по-добре те да бъдат събудени от това разочарование и объркване сега, докато има време да уредят отношенията си, вместо да го видят, когато ще бъде много късно? Тогава всичко ще трябва да застане само в истината и ще бъде получено и познато само като „Духа на Истината”.
Така че, сестра Уайт, преди да бъде твърде късно за теб, няма ли да напишеш истината с тази дума „не”, по този почтен, уместен и много важен въпрос?
Сестра Уайт, аз приключвам с това писмо. В светлината на твоето писмо, в което ме споменаваш по име и приканваш да напиша „изложение на трудностите”, нещата, които написах тук са от голяма важност за мен и ги заявявам пред теб. Други неща също могат да бъдат споменати, но аз не съм предразположен да претрупвам нещата.
Също така, сестра Уайт, искам да те уверя, че аз не ти се противопоставям, и не съм ти се противопоставял, и нямам намерение да ти се противопоставям. Когато в светлината на „великия ден на съда” и за „моята верност към ръководството, което Бог ни е дал” ти ме призова, за да пиша относно тези неща, не може това справедливо да се нарече противопоставяне, защото в отговор на този твой призив аз написах това, което съм написал.
Аз те уважавам като сестра в Христос в истината на Бог. Аз те уважавам заради истината, която си изказала и която си написала и поддържала да представяш през всичките тези години. Аз не отричам, че ти притежаваш Божествено просветление. Аз не отричам, че ти притежаваш Духа на пророчеството. Но аз отричам, че всичко, което си написала е продиктувано от Божественото вдъхновение на Духа на пророчеството. Аз отричам, че ти си непогрешима, и аз отричам, че всичко, което си написала е непогрешимото Божие Слово. Ти самата отричаш всичко това чрез своя отказ да отговориш с да или не, на обикновения въпрос, тъй като всяка от двете думи може да бъде изтълкувана погрешно или някой да не се възползва от твоя отговор. Защо тогава аз да нямам правото да не се съглася с теб относно това и да следвам ръководството на Писанията, да „доказвам всяко нещо и да държа истината”?
Още нещо: Моля те сестра Уайт, да не обвиняваш д-р Келог, или който и да е друг за нещата, които аз съм написал тук. Моля те, не свързвай д-р Келог, или който и да е с това, което съм написал. Нито един човек в света не знае, че аз съм го написал, но само стенографа, който го написа. Никой не знае, че аз съм изпратил това копие до теб и никой друг, освен мен и стенографа не знаят за неговото съществуване.
Дали това копие, което ти изпращам някога ще стигне до теб? Дали ти ще имаш възможността да го прочетеш? Моето писмо ще бъде ли третирано като това на д-р Стюарт, и следващото нещо, което ще чуя е, че то е в ръцете на брат Даниелс, или някой друг, представяйки го пред публика като „пасаж от възражения срещу Свидетелствата”?
Дали това писмо ще достигне до теб, за да може самата ти да го прочетеш, или Уили ще седне до теб и ще ти прочете само „някои от най-осъдителните пасажи”?
Каквото и да стане, то няма да ме засегне лично в светлината на съда, за който ти ме призоваваш да ти пиша. Поради това и в светлината на съда, аз ти писах. Какво ще направят, или няма да направят други хора, в светлината на съда е техен личен избор, тъй като те ще трябва да отговарят пред съда, а не пред мен!
Сега аз ти пожелавам всички благословения и всичко добро от Бог, във всичко и завинаги, от Рим. 15:13 и завинаги оставамч:
(Подпис) Alonzo T. Jones.
(Забележете: Г-жа Уайт не отговори на това писмо.)
|
•
|