Писмото на д-р Джон Харви Келог

относно г-жа Уайт

До господин Белинджър

4138 Мълбърн номер 4138

Ривърсайд, Калифорния

Скъпи Белинджър,

Получих писмото ти от 30-ти декември.

Госпожа Уайт яде месо и то в големи количества. Недалеч от Ню Бедфорд, /Масачузец/ в дома на наш общ приятел обядвахме заедно с нея, след завръщането й от Скандинавия. В центъра на масата бе разположена голяма печена риба. Госпожа Уайт хапна от рибата обилно, както и останалите поканени с изключение на домакинята и мен. Съдейки по това стигам до заключението, че госпожа Уайт е възобновила консумацията на месо по време на няколкото години престой зад граница, основно в Швейцария и Скандинавия.Тя често посещаваше санаториума през годините преди да замине за Австралия, като по време на тези си посещения винаги си поръчваше месо и обикновено това беше пържено пиле. По това време готвач в санаториума бе доктор Ейч Еф Ранд. Вече станал ревностен вегетарианец неведнъж бе споделял с мен колко му е трудно да приготвя пърженото пиле на госпожа Уайт. По това време в санаториума все още поддържахме по-либерално меню и сервирахме месо на пациентите, които настояваха за това, макар и никога да не сме предписвали употребата на месо на някои от тях.

По време на годишната среща на генералната конференция, която както винаги се провеждаше в Батъл Крийк, организирахме банкет. Повечето от присъстващите бяха членове на настоятелството на здравния санаториум. Смятахме, че им дължим този жест на учтивост. На тези банкети те очакваха да им сервираме месо. По това време практически всички адвентисти от седмия ден консумираха месо.

Те знаеха, че госпожа Уайт консумира месо и всички освен двама-трима консумираха обичайното в менюто пиле или овнешко задушено.

В деня на погребението на старейшина Уайт, двамата му сина и брат му, който ръководеше погребението, вечеряха в санаториума. Менюто не беше изцяло вегетарианско и те ядоха месо час, след като баща им беше погребан.

След завръщането си от Скандинавия госпожа Уайт посети множество лагерни събирания, на някои, от които присъствах и аз. По това време тя имаше навика да консумира месо и този факт определено следва да бъде отбелязан. Веднъж чух Джей Й. стоейки на входа на палатката на майка си да се провиква към фургона с месото, който редовно посещаваше различни места, и който тъкмо тръгваше: „Хей вие там! „Имате ли прясна риба?” „Не” – беше отговора на човека от фургона. „Имате ли прясно пилешко?” Отговорът отново беше – „Не”. И тогава той с много силен глас изкрещя: Мама иска пилешко! Погрижи се да го доставиш бързо.

Съмнително, е че синът й единствен бе закопнял за пилешко месо. Госпожа Уайт също консумираше месо по това време и това бе част от обичайните й навици.

Изненадан съм, че старейшина Стар твърди, че госпожа Уайт не е консумирала месо в Австралия. Трябвало е да бъде уведомен, че там тя редовно консумираше месо. Тя консумираше месо при пристигането си и продължи да консумира месо, докато получи ревматизъм в толкова остра форма, че й се налагаше да изнася своите проповеди от инвалидната си количка.

След известно време тя преустанови употребата на месо и ми писа по този повод. Сподели, че била насърчена за това си християнско въздържание от една жена католичка-вегетарианка и президент на W.C.T.U.(непреводима абревиатура). След беседата си двете имали разговор, в който дамата вегетарианка попитала Госпожа Уайт дали консумира месо. Госпожа Уайт отговорила, че прави това от време на време. Тогава тя на колене и със сълзи на очи умолявала госпожа Уайт нито хапка месо повече да не се докосва до нейните устни. Това бе подходящото време да започна свое собствено учение, сподели госпожа Уайт в писмото си до мен. Така, че кой казва “Вече не употребявам месо, но продължавам да го сервирам на моите работници?” Фани Болтън беше с нея по това време. Година или две след това тя напусна госпожа Уайт заради това, че госпожа Уайт си бе присвоила неин авторски материал в една от книгите си, без да отдаде заслуженото авторско право на госпожа Болтън.  Обичайна практика за госпожа Уайт бе да копира литературен материал от различни източници, поради което на нея и на госпожа Мери Ан Дейвис им се налагаше да разместват изречения и перифразират цели параграфи в стремежа си да прикрият това си литературно пиратство. Госпожа Болтън обвинила госпожа Уайт, че без нейно (на госпожа Болтън) знание е използвала неин (на Гопсожа Болтън) текст в книгата си. Госпожа Уайт силно се разгневила и зашлевила шамар в лицето на госпожа Болтън. Госпожа Болтън споделила този случай с един от проповедниците, веднага, след което била уволнена от госпожа Уайт и се завърна обратно в Америка.

Не мога да си спомня името на някой служител, който госпожа Уайт да е съветвала да консумира месо, но мога със сигурност да си спомня за няколко други случая, в които тя съветваше определени хора да консумират месо.

Фактът, че мнозина пострадаха, от това, което по това време те наричаха “Здравна реформа”, така и не бе публично обявен. Основната причина за тези здравословни проблеми беше отказа от употреба на масло, която практика доведе до липса на витамин А, понижена устойчивост на организма към заболявания и в крайна сметка предизвика туберкулоза в много от случаите. Без съмнение много хора страдаха от недостиг на мазнини и особено тези мазнини, съдържащи витамин А като маслото, сланината и около бъбречната лой за готвене – явно използвана по това време.

Когато Джордж  Бътлър беше президент на деноминацията на адвентистите от седмия ден месо се сервираше свободно на всички техни лагерни събрания. Това беше всеобщо отстъпление от здравната реформа. Това отстъпление вероятно спаси животът на много хора, които страдаха от недостиг на витамини не защото не консумираха месо, но защото бяха спрели употребата на масло.

Във връзка с историята на госпожа Фани Болтън, разказваща, че госпожа Уайт консумира стриди, госпожа Болтън спомена, че първата й среща с госпожа Уайт била в един ресторант в Чикаго. Информирали я, че госпожа Уайт вечеря в определен ресторант, където госпожа Болтън я посетила и заварила да хапва задушени стриди.

Може би не следва да обвиняваме толкова самата госпожа Уайт за консумацията й на стриди, месо и прочее колкото нейните сътрудници, които бяха успели да я убедят, че се нуждае от консумацията на месо.

Когато посетих мястото на едно от първите лагерни събрания в Гранд Репидс можах да открия там свободно изложени големи филета голяма плоска риба, пушена херинга, сушено телешко и Болоня салам /смес от свинско и телешко/. Аз видях някои от тези неща и на почти всички други лагерни събрания, които посетих.

 След няколко години успях да си изясня тези неща. При един случай, след нареждане да почистя рафта с провизиите от неподходящата храна, за която бях платил (общо петнадесет долара) месо, кашкавал и няколко безвкусни сладкиша, аз наредих да бъдат изхвърлени в реката. Увериха ме, че /това ще бъде направено/ храната ще бъде изхвърлена, но след това научих, че храната е била само временно изнесена и след края на лагерното събрание поделена между проповедниците. Това се случи в Индиана. Информация за случилото се получих от старейшина Ковърт, който по това време беше председател на конференцията.

Здравната реформа по това време беше изпълнена с множество грешки и най-вероятно нанесе повече вреда, отколкото полза и смятам, че е недопустимо за тези грешки да бъде обвиняван всемогъщия Бог.

Със сигурност не бих искал името ми да се свързва с това по какъвто и да е начин. Не се противопоставям на адвентистите от седмия ден поради две основни причини: Смятам, че като цяло те вършат едно добро дело и аз не бих искал да спъвам която и да е добра кауза. Съжалявам за неуспехите и отхвърлям техните грешки така, както и ти би направил, и дори в по-голяма степен. За себе си мога да кажа, че моята мисия в този свят е да съзиждам и градя, а не да руша. Нямам какво да кажа относно отговорността на другите хора.

С най-добри пожелания

Искрено твой

Подписано Харви Келлог