Животът на Елън Уайт

Д. М. Конрайт

Заключение

Г-жа Уайт каза много относно трите вести в Откр. 14:6-10. Тя каза, че тези вести са основата на нейната вест и нейното движение.

За първата вест тя каза, че е била изпълнена в определяне на времето за пришествието от Уилям Милър през 1843 – 1844 г.

В продължение на 65 години тя прилагаше втората вест или падането на Вавилон за протестантските църкви, и казваше, че не може да бъде приложена за църквата в Рим. Но както вече видяхме, в 1911 г. тя промени своето учение относно тази вест и определено я приложи за църквата в Рим. Ако тя е права в последното си тълкуване означава, че е била в грешка и проповядваше лъжа относно втората вест в продължение на почти целия си живот.

Третата вест предупреждава срещу фалшиво поклонение и получаване белега на звяр. Почти през целия си живот г-жа Уайт проповядваше, че белега на звяра е пазенето на неделята, както видяхме в предишната глава. В края на живота си тя промени вярването си относно това и каза, че да „дадеш неделята на Бог” е било винаги приемливо за Него.

С други думи, тя сбърка и проповядваше заблуда относно всяка една от трите вести, за които тя и нейните последователи твърдяха, че са основата на тяхната вест. Ако тя беше сбъркала относно основата, как може да и се доверим със сигурност относно останалите неща?

Обобщавайки накратко някои от нейните най-явни грешки, може да кажем следното:

·        Тя одобри определянето на времето за Второто пришествие, от Милър в 1843 – 1844 г.

·        Тя одобри определяне на времето за пришествието от капитан Бейтс през 1851 г.

·        Тя твърдеше, че благодатното време за грешниците е изтекло на 22 окт. 1844 г.

·        Тя извади от печат някои от първите си видения и писания и въпреки това в 1882 г. издаде книга, за която се казва, че съдържа всички от ранните и писания.

·        Тя предсказа, че Гражданската война няма да успее, че нацията ще бъде разрушена и робството няма да бъде премахнато.

·        Тя охарактеризира призива на Линкълн за ден на смирение и молитва като „обида за Йехова”.

·        Тя говореше за „подновена рокля”, която превърна нейните последователи в посмешище и самата тя се отказа да я носи, след като в продължение на осем години се опита да я наложи на църквата, като Божествено откровение и религиозен дълг.

·        Тя писа срещу употребата на масло и яйца.

·        Тя забрани употребата на месо и каза: „Възможно ли е да имаме доверие в проповедници, които на маси, на които е сервирано месо, се присъединяват към други в употребата му?” Лейк Юниън Хералд, 4 окт. 1911 г. и въпреки това тайно ядеше месо почти през целия си живот?

·        Тя учеше своите последователи, че те не трябва да дават десятъка си както те смятат за добре, но тя даваше своя и този на другите, както тя предпочиташе.

·        Тя отрече, че е била повлияна от писма и разговори в написването на своите свидетелства, докато противното е истина.

·        Тя основа голяма част от своите порицания върху слухове и противно на казаното в Писанията само на един свидетел.

·        Тя твърдеше, че е била божествено упълномощена да разкрива тайни грехове, но тя се провали в това. В много случаи тя порицаваше погрешния мъж, и често обвиняваше хората в правене на неща, които те не бяха направили.

·        Тя допусна сериозна грешка в наименуване на планетите и числото на техните луни.

·        Тя копираше писанията на други хора до такава степен, че една от нейните книги трябваше да бъде оттеглена от продажба, а друга трябваше да бъде ревизирана, което струваше 3 000 долара.

·        През 1905 г. тя обеща да обясни своите досадни грешки и каза, че Бог ще и помогне да го направи, но през 1906 г. каза, че Бог и е казал да не прави това.

·         Една от най-лошите грешки в нейния живот и писания е, че тя винаги правеше Бог отговорен за своите грешки и несполуки.

·        Нейната най-лоша самоизмама и тази на нейните последователи е, че тя сбърка своята епилепсия и епилептични припадъци, като Божествени откровения и видения от Бог.

·        Г-жа Уайт не само претендира, че нейните писания са „свидетелство на Исус” и „духа на пророчеството”, за които се говори в Откр. 12:7 и 19:10, но тя твърдеше, че тя и нейните последователи са 144 000 от Откр. 7:1-4 и Откр. 14:5, въпреки че техните възрастни членове в момента са 150 000.

Най-славната характеристика на 144 000 е описана в последния стих, който цитирахме. Там се казва: „И в устата им не се намери лъжа.”

Лъжа е измама. Така че да няма лъжа, означава да няма измама. Но както вече посочихме на много места в тази книга, претенцията на г-жа Уайт, че е вдъхновен пророк, е била подържана главно чрез измама, както от нея, така и от нейните защитници и поддръжници. Така че както тя, така е те не могат да бъдат охарактеризирани с това определение, за което вдъхновението смята, че е подходящо за описването на 144 000.

Не съществува автентичен Божий дар, нито дар на Духа, който някога да е изисквал измама, заблуда, лъжа, мошеничество или двуличие, за да бъде защитаван и поддържан.

Че тя искаше да бъде християнка, и че нейните творби съдържат много неща, които от само себе си са добри, не трябва да бъде отричано. Нейните мотиви – трябва да оставим на Бог. Но нейните високи претенции са незащитими. Те са опровергани от твърде многото явни и неоспорими факти.