Животът на Елън Уайт

Д. М. Конрайт

Претендира, че може да

разкрива тайните грехове

Екстравагантните, дори суеверни по своя характер видения на госпожа Уайт, са приемани на доверие от деноминацията, разпознаваща в нейно лице своя пророк и Духовен лидер. Тази практика е насърчавана от нейните собствени претенции и ученията на посветените й последователи. Тя претендира да е Божи специален пратеник, натоварен със задачата да разкрива и укорява „тайните (лични) грехове”. Тя твърди, че във видения е била отнасяна от къща на къща и е чувала разговори, които й е било казано да не разкрива. Много от последователите й гледат на нея като на личност, надарена със свръх естествени сили и се отправят при нея за консултация и съвет, (със същото доверие и респект), както ако да биха отишли при самия БОГ.

Старейшина A. Г. Даниелс, президент на генералната  конференция от 1901 година, в свое изказване от 12.02.1914 година казва следното: ”В ранните години на моето служене, когато бях млад, аз смятах, че госпожа Уайт знае всичко за мен. Смятах, че тя може дори да чете моите мисли”. След време, от позицията на изминалия си опит, той определя тези си предишни виждания като „Суеверни”.

За същото това време, старейшина Ф. М. Уилкокс, редактор на „Рeвю енд Хералд”, официоз на деноминацията, разказва как се е почувствал, когато, все още момче, за първи път е видял госпожа Уайт и е чул нейна реч. Той казва: „Смятах, че тя може да погледне в мен (като в разтворена книга), смятах, че тя знае всичко, което някога съм извършил”. В последствие, подобно на старейшина Даниелс, старейшина Уилкокс определя това си тогавашно мнение (за госпожа Уайт) като „Суеверие”.

Господин Чарлс Т. Шафър, дългогодишен старейшина в ЦАСД във Вашингтон, в свое изказване от 10.11.1915 година казва: „Винаги съм смятал, че госпожа Уайт е Божи пророк и че всичко е открито пред очите й, така че тя може да види (всяко нещо) така ясно, както аз бих могъл да видя (голяма) къща през (своя) стъклен прозорец.” В последствие господин Шафър научава, че това не е вярно. Госпожа Уайт черпи своята информация от хората около себе си.

Едно от твърденията на госпожа Уайт е, че БОГ я е упълномощил да знае, без тяхно знание, мислите и тайните на хората, и да ги разкрива и укорява, така че да запази църквата от скрита поквара. Да чуем какво казва самата тя: „БОГ бе така добър да ми разкрие тайните на вътрешния живот и грехове на тези хора. Неприятно задължение ми бе възложено: да укорявам грешките и разкривам скритите грехове. (Свидетелства, том 3, страница 314).

След това тя описва, как ги е видяла в домовете им, слушала е (подслушвала е) техните разговори, присъствала е на съветите им, и е чула всичко казано в личен разговор, така, както самия БОГ вижда, чува и знае всичко това.

Нищо не би могло да се скрие от нея (Свидетелства, том 5, страница 68). По тази тема старейшина Урия Смит в своите „Отговори на възражения срещу Виденията”, в изданието от 1868 година, на шеста страница, пише следното: „Скритата им неправда бе разкрита, доведени бяха в светлината, разкриваща всяка неправда, разголени бяха злите мотиви на тяхното безчестие.”

Изобилие от доказателства опровергава това твърдение. Множество ясни факти, от живота на госпожа Уайт, говорят за противното. В последствие самият старейшина Смит поставя под съмнение тази претенция на госпожа Уайт. На 22.03.1883, той ми писа относно недоверието му към нейните свидетелства. Изпратих му няколко реда от „Случаите на Ц и С са разкрити пред мен”.

Не е чудно, че тези случаи бяха разкрити пред Смит, доколкото всички ние вече бяхме запознати с тях. Познавах добре и двамата споменати служители. Но греховете им не бяха разкрити пред госпожа Уайт, въпреки че тя бе тясно свързана с тези служители.

Да разгледаме друг случай. Този на старейшина Нейтън Фулър. Старейшина Фулър бе човек с лидерски качества, големи способности и високо уважаван от членовете на деноминацията.

Имаше голяма църква в Найлс Хил, Пенсилвания. Той живееше в близост и от години надзираваше тази църква. През 1869 или 1870 година старейшина Уайт и съпругата му госпожа Уайт посетиха тази църква и отседнаха в дома на господин Фулър. Старейшина Уайт публично оцени старейшина Фулър, като Божий мъж с големи заложби. Само няколко дни след това, по признание на една от сестрите, измъчвана от угризения на съвестта, става ясно, че от години старейшина Фулър прелюбодейства с 5 или шест от жените в църквата. Всички от, замесените в този скандал жени си признават и старейшина Фулър трябва да се изправи пред този факт. Църковната общност бе близо до това да го линчува. Цялата деноминация почувства шока и срама от това деяние. Но в този случай госпожа Уайт реагира по-остро от всички останали. Тя пребивава с дни в дома на господин Фулър, запознавайки се с него и всички, замесени в скандала жени, без да подозира каквото и да е. Малко по-късно посетих мястото и в продължение на две седмици се срещах с всички тези хора, научавайки цялата срамна история. Този случай демонстрира фалшивата претенция на госпожа Уайт, че БОГ й разкрива „Скритите грехове” на людете си. Какво самата тя би могла да каже по този въпрос? Както обикновено, след като случая бе станал всеобщо достояние, госпожа Уайт публикува изчерпателно „Свидетелство”, по темата, изпратено й от БОГ. (Свидетелства към църквата, том 2, страници 449-454). Там тя казва: „Случая с господин Н. Фулър ми причини много болка и духовни терзания”. Да, вероятно е било така, доколкото случая безмилостно разкри собствения й провал. За да се оправдае тя казва: „Вярвам, че БОГ определи този случай на лицемерие и подлост да бъде осветлен по начина, по който бе разкрит тогава.” Че как иначе! БОГ скри случая от (своя пророк) и остави на жените замесени в скандала да го разкрият. Ако някъде би била приложима дарба за разкриване на скрити грехове, то това бе именно този случай: Широко разпространило се, ужасно безчестие, продължило с години, въвличайки в себе си цялата църква. Госпожа Уайт нерядко бе срещала Фулър на общи събрания, посетила бе дома му, и бе срещнала всички тези (замесени в скандала) жени. Да, тя дори не е и подозирала за всичко това. Нищо чудно, че Смит е бил неприятно изненадан.

Втория случай, отбелязан от Смит, касае служител далеч по-високопоставен от Фулър. Организирах църковни събрания, където този служител, пристигнал малко преди мен, също организираше църковни събрания. Старейшината на (местната) църква и жена му споделиха с мен за това как този служител се опитал да прелъсти нея (съпругата) и младо момиче от църквата – тяхната осиновена дъщеря. Проучване по въпроса разкри, че този служител е постъпвал по подобен начин и на други места. Предадох материалите по случая на генералната конференция и служителят бе освободен от длъжност. Заедно с него госпожа Уайт бе участвала в продължителни (няколко седмични) събрания, посещавала бе една и съща църква заедно него. Въпреки това тя дори и не подозираше за тези факти. Тя бе в пълно неведение, докато случая не се разчу.

По-късно друг, много тежък случай, бе също така осветлен. Един от най-доверените им и ценени служители, посети Батъл Крийк ден преди там да се открие заседание на генералната конференция. Служителят имаше проповед в събота сутринта. Съпругата му от дълго време го е подозирала в съпружеска измяна. Тъй че, ровейки в куфара му, един ден, тя открива пакет писма от друга жена, разкриващи незаконната връзка на съпруга й. Съпругата информира ръководството на църквата и проповедта на съпруга й е отменена. По време на конференцията чух изповедта на този служител, направена в църквата пред няколко стотин души. Както обикновено, след като този случай стана общо известен, госпожа Уайт получи едно от своите „Свидетелства”, което тя озаглави „Грехът на похотта”. Разполагам с текста на това „Свидетелство” и до днес.

Тези случаи нагледно демонстрират безпочвеността на нейните твърдения, че БОГ й е възложил да разкрива „Скритите грехове”. По време на своята служба получавах от нея чудесни лични „Свидетелства”, отправени към мен. Внимателно преглеждах всяко от тях, за да открия споменато нещо за моя живот, което никой освен аз и БОГ не би могъл да знае. Нищо такова не намерих в нито едно от тези „Свидетелства”. Всеки друг, познаващ ме така добре, както ме познаваше тя, би могъл да каже същото, което каза и самата тя. Нещо повече, тя допусна няколко грешки, предполагайки да са се случили неща, които никога не бяха се случвали.

Множество случаи, подобни на по-горе приведените, в крайна сметка разрушиха моето доверие в претенциите на госпожа Уайт да притежава Божествено откровение.

Няколко години преди смъртта на госпожа Уайт, в една от водещите им издателски къщи бяха открити толкова много случаи на неморално поведение, че репутацията на деноминацията пред обществото пострада значително. След проведено разследване, почти всички служители, някои от тях верни църковни членове и редовни десятъкоплащащи, бяха уволнени заради непристойно поведение. Госпожа Уайт, техния пророк, не знаеше каквото и да е за това плачевното състояние на нещата.

Тези случаи и много други подобни на тях са напълно достатъчни, за да демонстрират безпочвеността на претенциите на госпожа Уайт, БОГ да й е възложил разкриването на „Тайните грехове” в църквата. Госпожа Уайт нямаше тази дарба. Доколкото в разкриването на тайните грехове госпожа Уайт бе пълен провал, в това и в много други неща тя не разпозна своето призвание, поемайки отговорности, които БОГ не бе й възлагал.

Подобно предсказанията на делфийския оракул в древна Гърция, тя тихо и в голям мащаб събираше информация от множество източници за множество факти, за които останалите предполагаха, че знае малко или нищо.

Въз основа на тази си дейност тя базира много от своите „Свидетелства” представени пред публиката, като неподправени Божии откровения. Подобно на делфийския оракул, когато истинските източници на нейните откровения бяха разкрити, „Дарбата” й (да разкрива тайните грехове) бе заслужено разобличена.