Животът на Елън Уайт

Д. М. Конрайт

Нейните високи претенции опровергани

Никой от Божиите пророци не предяви по-силни претенции, отколкото г-жа Уайт. В Духовни дарби, том 2, стр. 293 тя казва: „Аз съм толкова зависима от Божия Дух в предаването или написването на едно видение, колкото при получаването му.” Тук тя изявява претенцията, че думите, с които виденията й са записани притежават Божествено вдъхновение. Но аз знам, че думите в нейните книги и писмени „свидетелства” не са вдъхновени, поради следните причини:

1. Много често тя променяше това, което беше написала, като го написваше повторно по-много различен начин. Аз съм я виждал да зачертава ред, изречение, че дори и цяла страница и да я написва отново по различен начин. Ако Бог и беше дал думите, защо ги зачертаваше и след това променяше? Бог променя ли се по този начин?

2. Аз съм я виждал да седи с писалка в ръка и да чете своя ръкопис на съпруга си. Когато той предлагаше промяна, тя я правеше. Тя зачертаваше своите думи и поставяше неговите. Беше ли той също вдъхновен? Тя отрича това. В Свидетелства, том 1, стр. 612 тя казва: „Аз никога не съм приемала неговата оценка като безпогрешна, нито неговите думи като вдъхновени.” Въпреки това, когато подготвяше своите писания, тя заменяше своите думи с неговите.

3. Тъй като тя не беше запозната с граматиката, тя наемаше квалифицирани писатели, да прочитат нейните ръкописи и да ги поправят, да подобрят използването на думите, да пригодят текста им към популярния стил, за да може нейните книги да се продават по-добре. Хиляди думи, фрази и изречения, които не бяха нейни бяха поставени в тях от тези хора, като някои от тях дори не бяха християни.  Тези думи бяха ли също вдъхновени?

4. Един от нейните работници, работи в продължение на осем години, подготвяйки нейната най-голяма книга. След като приключи проекта тя каза: „Аз взех малко от тук и малко от там и малко от някъде другаде, след което ги съединих в едно.” Директора на една от техните печатници, който беше непосредствено запознат с работата й каза, че той предполага, че г-жа Уайт никога не е подготвила цяла глава за една от нейните популярни, абонаментни книги. Всички те бяха дело на други.

5. Когато събираше материали за своите книги, г-жа Уайт често ги копираше от други автори, без признание или кавички, като никой от тези автори не претендираше за Божествено вдъхновение за книгите си. Вижте главата за плагиатството. Тези автори бяха ли вдъхновени?

6. Вече знаем, че много от нещата, за които тя каза: „Аз видях”, „Беше ми показано”, „Било ми е показано” не са истина. Тези изрази преобладават в нейните писания за църквата. В една от малките й книги, Ранни писания, те се срещат 409 пъти. Но Бог не показва на пророците си неща, които не са истина. Така че явно Бог не и е показал нещата, за които тя казва, че са и били показани.

7. Водачите на деноминацията често третираха нейните писания, както биха третирали всяко обикновено литературно произведение, а не като вдъхновеното Божие слово. Ето свидетелството на един, който знае това:

 „Това е в потвърждение на факта, че аз бях коректор в Ревю и Хералд в продължение на шест години, започващи в 1898 г. Много пъти, след получаването на свидетелства от г-жа Уайт, цели пасажи бяха отрязвани и изваждани от печат, според волята на тези, които имаха власт в офиса. (Подпис) В. Р. Вестер. 

На 7 окт. 1907 г. църковен комитет в Батъл Крик покани д-р Дж. Х. Келог, за да представи пред тях своите религиозни вярвания и по специално своето отношение към свидетелствата на г-жа Уайт. Интервюто продължи осем часа, от 8:30 до 16:30 ч., беше стенографирано и изпълни 164 печатни страници.  Докторът призна, че г-жа Уайт е християнка, но поддържаше, че нейните свидетелства са неблагонадеждни. Той представи много случаи, в които тя противоречеше на добре известни факти – противоречеше на това, което самата тя беше написала и отричаше това, което беше казала. Той посочи много случаи, когато хора на официални позиции са я използвали, за да получат свидетелства от нея за собствените си цели.  Той посочи случаи, в които някой от тези ръководители бяха съкратили нейните свидетелства, те бяха извадили частите, които не харесваха и поставяха други части в тях, за да променят значението и след това с нейния подпис под него използваха това свидетелство, за да предвижат напред своите проекти или да стъпчат хората, които те искаха да заставят да млъкнат.

На страница 48 в този доклад доктора казва: „Тези хора често за изваждали големи части от неща, които сестра Уайт е писала, неща, които хвърляха светлина върху факти, които не бяха много приятни за тях и които не служеха добре на техните кампании, така че те се чувстваха свободни да ги съкратят, за да променят ефекта и тона на цялото нещо и го изпращаха подписано с името на сестра Уайт. Аз знам това, и вярвам, че вие го знаете също.” Комитетът не можеше да му се противопостави. Това показва колко малко уважение имаха те относно свидетелствата.

На стр. 51 доктора казва: „Аз не вярвам в непогрешимостта на г-жа Уайт и никога не съм вярвал. Аз и казах лично преди осем години, че някои от нещата, които тя ми е изпратила като свидетелства не са истина, че те не са в хармония с фактите и самата тя се увери в това.” Накрая тя призна пред него, че е била сбъркала.

На страница 96 той казва: „Аз знам че измамата е била използвана през цялото време и аз не съм съгласен с това. Аз знам, че някои хора отиват при сестра Уайт с определен план, който те искат да прокарат с нейното одобрение, след което стават и казват: `Бог каза!`”

Факт е, че това е начина, по който голяма част от нейните свидетелства бяха дадени, т.е. чрез влиянието на някои хора над нея, тя пишеше, каквото те искаха от нея да напише.

На 62 стр. Г. Амадон, който дълги години беше главен печатар в офиса на Ревю и в момента е член на комитета, който разследваше д-р Келог каза: „Ти знаеш как беше в дните на старейшината (старейшина Джеймс Уайт), как се постъпваше с нейните писания точно както аз знам.” Д-р Келог отговори: „Разбира се, аз знам.” Той знаеше, че старейшина Уайт манипулираше нейните писания, за да служат на собствения му интерес. По-късно други хора правеха същото нещо.

На стр. 130 доктора казва, че г-жа Уайт му е казала: „Д-р Келог, понякога аз се съмнявам в собствените си опитности.” Това се случи в 1881 г. Това показва, че през цялото време тя не е била сигурна, че нейните видения са от Бог.

На същата страница доктора казва, че един ден старейшина Уайт дошел при него и казал: „Д-р Келог, прекрасно е, понякога моята съпруга има най-забележителните опитности; Бог идва близко до нея и тя получава най-забележителните опитности, след което самия дявол идва и я завладява.”

Тези изказвания хвърлят забележителна светлина върху живота на г-жа Уайт и дават допълнителни доказателства, че тя не е била вдъхновена.

8. Самата тя потули някои от своите писания, за които, при първото им издание тя претендираше, че са Божествено вдъхновени. Вижте главата „Нараняващите я писания потулени”.

9. Накрая, при ревизирането на някои от нейните книги тя директно си противоречи с това, което беше написала преди ревизирането. По този начин в изданията на Великата борба, стр. 383 от 1888 до 1911 г. относно падането на Вавилон, за което се говори в Откр. 14:8 тя казва: „Това не може да се отнася за църквата в Рим.” Тя приложи този пасаж само за протестантските църкви. Но в ревизираното издание от 1911 г. това изречение беше променено, както следва: „Това не се отнася само за църквата в Рим.” В ранните издания тя казваш, че въобще не може да бъде приложено за църквата в Рим, но сега тя казва, че то е приложимо за тази църква и точно за тази църква, но не само за нея. То включва и други. Това е пример на директно противоречие, ако някога е имало такова. Какво тогава да кажем за нейната претенция за Божествено вдъхновение на нейните писания и за това на нейните последователи, че нейните писания са „единствения безпогрешен тълкувател” на Библията? Бог наистина ли променя мнението си и си противоречи по този начин?

Предишните глави ясно представят истинския източник на нейното вдъхновение.