Животът на Елън Уайт

Д. М. Конрайт

Използва дарбата си за печелене на пари

Не съществува пример в Библията, в който пророк е използвал своя дар, за да се обогати. Обикновено Библейските пророци работеха усилено, притежаваха малко и умираха бедни. Г-жа Уайт и съпруга й в началото на живота си бяха бедни. Тя казва: „Ние започнахме делото си без средства.” (Свидетелства, том 1, стр. 75). Но когато станаха водачи те превърнаха делото си в бизнес и успяха да задоволят добре нуждите си. Много скоро те имаха изобилие и използваха средствата за себе си разточително. Те винаги имаха най-доброто и имаха много от него. Навсякъде, където отиваха те изискваха да бъдат очаквани по най-сервилен начин. По време на едно от ранните събрания на палатки те изпратиха сина си Едсън извън тяхната палатка, който викаше: „Кой има пиле за мама? Майка ми иска пиле!” Г-жа Уайт се обличаше богато и обикновено имаше придружаващи я, които й прислужваха.

Когато старейшина Уайт почина се знаеше, че бил оставил около 15 000 до 20 000 долара. Той се възползва от позицията си, за да обогати себе си и семейството си финансово, а тя му помагаше със своите откровения. Тя получаваше по-голяма заплата, отколкото повечето от проповедниците в деноминацията, получаваше заплащане за всяка статия, която тя изпращаше на водещите списания (докато останалите хора даряваха своите статии с благодарност) и освен това получаваше голям и увеличаващ се доход от авторските права на своите книги. Няколко години преди да умре, на нея й се плащаха по-високи авторски права, отколкото на останалите автори, поради „особената позиция”, която тя заемаше в църквата.

Ето един пример за това, как тя използваше своите откровения, за да печели пари: През 1868 г. старейшина Уайт имаше на разположение стари книги, които не се продаваха и вече бяха доста остарели, но струваха няколко хиляди долара. Той реши да организира „Фонд за книги” - безплатното разпространяване на книги и брошури. /Дарители трябваше да вложат пари във фонда, а бедните да получат книгите безплатно. Ред./ Той използва този фонд, за да продаде старите си и тези на съпругата му книги. Но след като парите не пристигнаха достатъчно бързо, тя „получи откровение” относно това:

„Защо нашите братя не изпращат обещаните пари за „Фонда за книги и брошури” по-щедро? А защо нашите проповедници не приемат това дело по-сериозно? Ние няма да изгубим мира си относно този въпрос. Нашите хора ще се справят с това дело. Средствата ще дойдат. Тогава ще кажем на тези, които искат тези книги, а са бедни: „Изпратете вашите заявки...” Ние ще ви изпратим пакет, който съдържа четири тома от Духовни дарби, Как да живеем, Апел към младите, Апел към майките, Съботни четива и две големи карти с обяснение на символите... и ще изтеглим четири долара от фонда.” (Свидетелства, том 1, стр. 689)

Всяка една от тези книги беше тяхна. Парите дойдоха и те ги присвоиха всичките. Аз бях там и аз знам това.

Г-жа Уайт имаше около двадесет вдъхновени книги. Всяко възможно усилие и всеки канал са били използвани за продажбата на тези книги. Тя непрестанно настояваше за тяхната продажба с целия си вдъхновен авторитет. Ето какво казва тя:

„Томовете с Духа на пророчеството и Свидетелствата трябва да бъдат представени във всяко пазещо съботата семейство... Нека те бъдат изхабени, докато бъдат прочетени от всичките ви съседи... Настоявайте пред тях да си купят копия от тези книги... Светлина, която е много скъпоценна, и която идва от трона, е скрита под шиник. Бог ще държи народа си отговорен за тази небрежност.” (Свидетелства, том 4, стр. 390, 391 

Виждате ли как възхвалява собствените си книги? Така че нейните книги бяха предвижвани и продавани в големи тиражи, а като резултат от това, тя спечели много пари. Нейните авторски права, само от една от техните издателски къщи (тази във Вашингтон) през 1911 г. възлизаше на 8 000 долара, или повече отколкото чистата печалба на тази печатница за тази година.  Само от една книга, тя получи над 4 000 долара, а от всичките си книги над 100 000 долара. (Забележка на редактора. През 2006 г. това се равнява на много милиони долара).

В своята книга, Минало, настояще и бъдеще, на стр. 367, издание от 1907 г. нейния син, Едсън Уайт, обвинява г-жа Едди, в „симония” /облагодетелстване от църковна длъжност-ред./ тъй като тя използва системата, за да печели пари.  Това обвинение важи със същата сила и срещу г-жа Уайт. Ако едната практикуваше симония, то и другата правеше това.

Г-жа Уайт не беше добър бизнес ръководител. Тя даде съвет на братята да предприемат няколко бизнес проекта, които бяха пълен финансов провал. На 8 юни 1905 г. тя писа на старейшина Фицджералд, президент на Източно-Пенсилванската конференция, да „продължи напред” с покупката на определена сграда във Филаделфия за санаториум. „Събери всяко възможно пени.” Той направи това. Институцията беше провал, беше затворена и накрая продадена с 60 000 долара загуба за деноминацията.

По същото време тя даде друг съвет за покупката на подобна сграда в Нешвил, Тенеси. Този проект също се провали и струваше на деноминацията 30 000 долара.

Малко по-късно, отново след нейния съвет, деноминацията затъна в 400 000 долара дълг, в Лома Линда, Калифорния, въпреки че в 1901 г. тя беше казала на своите последователи, да „избягват от дългове както от проказа”. (Свидетелства, том 6, стр. 211, 217) Нейните неуместни инструкции хвърлиха водачите в недоумение.

Скоро след смъртта на съпруга си, тя беше финансово затруднена, въпреки големия си доход. В продължение на много години тя поддържаше свита от служители, така че семейните разходи бяха високи. Когато умря, казва се, че имала дългове, въпреки че притежаваше голяма къща и ранчо в Калифорния, по всяка вероятност струващи над 20 000 долара, освен плаките и авторските права за многото си книги, които струваха много хиляди долари.  За да спаси нейния кредит, Генералната конференция пое всичките й дългове.

Г-жа Уайт даваше много изрични инструкции относно задълженията на издателските къщи, по плащането на авторски права. (Виж Свидетелства, том 5, стр. 563-566). Противно на нейните ясни инструкции, ръководителите на деноминацията планират да преустановят, до колкото е възможно плащането на авторски права. Но примера, който тя представи в това отношение явно ги насърчава в обратна посока, относно авторските права, като ги противопоставя на нейните ясни инструкции за правата на авторите в трудовете си.