Животът на Елън Уайт

Д. М. Конрайт

Нараняващите я писания - потулени

В главата за „Затворената врата” ние показахме, как г-жа Уайт и всички останали адвентисти от седмия ден усилено проповядваха доктрината за затворената врата от 22 окт. 1844 г. до същото време в 1851 г., а именно, че благодатното време за грешниците е изтекло. Няколко месеца преди изтичането на периода от седем години старейшина Уайт и неговата съпруга бяха убедени, че трябва да се откажат от тази теория. Така че през август 1851 г. в Саратога Спрингс, Ню Йорк, те отпечатаха малка брошура от 64 страници, озаглавена „Опитности и идеи”. Нито един от тях не споменава нищо относно „Слово към малкото стадо”, публикувана от Джеймс Уайт през 1847 г. нито за списанието „Настоящата истина”, публикувано през 1849 и 1850 г., въпреки че седемте въведителни страници на „Опитности и идеи” е копирана дума по дума от тези две издания. Защо е това преднамерено мълчание относно тези издания? Защото тези две творби са пълни с теорията за „Затворената врата”.  Затова тези две издания трябваше да бъдат тихо игнорирани и забравени, колкото се можеше по-скоро. Това обяснява факта, защо са били държани извън полезрението след това. Те никога не трябва да бъдат виждани от младото поколение адвентисти от седмия ден без съгласието на ръководителите, които сега знаят, че някога са съществували такива издания. Знанието за тях абсолютно ще унищожи завинаги вярата на интелигентни и честни вярващи в г-жа Уайт, във всяка от нейните претенции, а това означава унищожение на самото сърце и душа, на живота на деноминацията.

През 1882 г. в Батъл Крик, Мичиган, беше издаден малък труд под заглавие „Ранни писания”, от Елън Уайт. В предговора издателите казват:

„Възникна нашироко разпространен интерес относно нейните трудове и по-специално тези ранни идеи и нуждата от второ издание стана наложителна.” „Нито една част от творбата не е съкратена (или изпусната) Нито сянка от промяна не е направена относно никаква идея или мнение на оригиналната творба, а словесните промени са били направени под наблюдението на автора и с нейното пълно одобрение.”

В Адвент Ревю от 26 дек. 1882 г. беше отпечатана статия от старейшина Бътлър, под заглавие „Дългоочакваната книга”. В тази статия той призовава вниманието на читателите към покупката на горе споменатата книга. В тази статия ние срещаме следните цитати:

„Това са първите публикувани писания на сестра Уайт... Много хора са желаели силно да притежават ВСИЧКО, което тя е публикувала... Интересът към повторното отпечатване на тези ранни писания беше толкова силен, че Генералната конференция, чрез гласуване, препоръча те да бъдат преиздадени. Книгата, за която говорим е плод на този интерес. Тя посреща една дългоочаквана нужда... Има друг интересен факт свързан с тази книга. Враговете на делото, които не си спестяват усилията да разрушат вярата на нашите хора в свидетелствата на Божия Дух и интереса, който те имаха в писанията на сестра Уайт използваха, колкото се може повече факта, че нейните ранни писания не бяха достъпни. Те казаха твърде много нещо, затова че ние `задържаме` тези писания, като че ли ние се срамуваме от тях. Някои от тях положиха усилия, за да направят да изглежда, че в тях има неща, които предизвикват възражения и ние се страхуваме, че те могат да бъдат изявени и за това ние ги пазим в тайна. Тези лъжливи инсинуации послужиха на техните цели в измамването на няколко непредпазливи души. Днес ние можем да видим истинския им характер в светлината на няколко хиляди копия от тази `задържана` книга, за която нашите врагове твърдяха, че ние искаме да скрием. Те твърдят, че очакват с нетърпение да се снабдят с тези писания, за да покажат тяхната предполагаща се грешка. Сега те имат тази възможност.”

Веднага след публикуването на „Ранни писания”, старейшина А. С. Лонг публикува брошура от шестнадесет страници под заглавие: „Сравнение на Ранни писания на г-жа Уайт с по-късните издания”.  Тук ние представяме цитати от сравнението в брошурата на г-н Лонг:

„От горните цитати ние достигаме до следните заключения:

1.      Това издание на Ранни писания беше публикувано под нейния поглед и с нейното пълно одобрение.

2.      Те съдържат ВСИЧКИТЕ й ранни видения.

3.      Тези, които твърдят, че някои от някои части от ранните й видения са били извадени от печат, са лъжци, тъй като сега те са напълно публикувани.”

Сега ние ще представим доказателствата, за да покажем, че горните цитати, в които старейшина Бътлър казва, че книгата, за която той говори съдържа ВСИЧКО от ранните писания на г-жа Уайт е абсолютно невярно и подвеждащо. Най-ранните писания на г-жа Уайт бяха публикувани от старейшина Уайт през 1847 г. в малка брошура, съдържаща само 24 страници под заглавие „A Word to the Little Flock” /слово към малкото стадо/. Творбата, за която старейшина Бътлър казва, че съдържа всичките й ранни писания и че е точно копие на всичките й ранни видения беше публикувана в 1882 г.. Започвайки да четем първото й видение, както е публикувано в 1847 г., вие откриваме, че в първите 33 изречения то е публикувано с малки промени, които не изменят смисъла. Но след края на тридесет и третото изречение ние откриваме, че четири изречения са изпуснати или извадени от печат. В тях се казва следното:

„За тях беше толкова невъзможно (за тези, които се отказаха от движението в 1844 г.) да се изкачат отново на пътеката и да отидат в града, КАКТО ЦЕЛИЯ ЗЪЛ СВЯТ, КОГОТО БОГ БЕШЕ ОТХВЪРЛИЛ. Те падаха около пътеката един след друг.”

Тези изречения се срещат на страница 14 в изданието от 1847 г.. Те не се срещат в по-късни издания на видението, публикувано в 1851 и 1882 г. Ние притежаваме всичките три издания. Защо тези няколко изречения бяха извадени от печат? Защото през 1847 г. г-жа Уайт вярваше в теорията за „затворената врата” и твърдеше, че чрез Божествено откровение й беше показан „целия грешен свят, когото Бог отхвърли”и който бе изгубен завинаги. В есента на 1851 и през 1882 г. тя вече не вярваше в тази теория, затова тези изречения трябваше да бъдат извадени от следващите издания. Тук виждаме, как Божия изявен пророчески вестител се осмелява да промени, видение за което се твърди, че има Божествен произход.

Четейки седемдесет и два реда по-надолу във видението ние откриваме, че цели двадесет и два реда са били изпуснати. Ето няколко изречения от тях:

„След малко ние се насочихме и продължихме напред и влизайки тук, ние видяхме стария добър баща Авраам, Исак, Ной, Данаил и много като тях.”

(Забележка на редактора: като кредит за г-жа Уайт трябва да кажем, че контекста на това видение е след възкресението на праведните, така че присъствието на Авраам и други светии не подкрепя твърдението на г-н Конрайт, че г-жа Уайт вярваше в съзнателно съществуване след смъртта в този момент в живота си. Това е единствената грешка, която сме открили в тази книга.)

В тази ранна дата в живота си г-жа Уайт все още вярваше в съзнателно съществуване на мъртвите, затова тя вижда всички тези патриарси в небето. По-късно тя се отказа от тази идея в полза на тази, че мъртвите са в безсъзнание в съня на смъртта. Така че става ясно защо тези изречения са били извадени от печат. Тя беше променила своите разбирания относно състоянието на мъртвите, така че това „откровение” от Бог до нея трябваше да бъде заличено.

Малко по-надолу в същото видение два реда са пропуснати, след това още осем и малко по-надолу, още девет.

Видение, което г-жа Уайт е имала в Камбен, Ню Йорк, на 29 юни 1851 напълно отсъства от този том, за който се казва, че включва ВСИЧКИТЕ ранни писания на г-жа Уайт. Следва цитат от липсващото видение:

„След това видях, че Исус се молеше за своите врагове, но това не трябва да НИ води или да НИ кара да се молим за ЗЛИЯ СВЯТ, КОГОТО БОГ БЕШЕ ОТХВЪРЛИЛ. Когато Той се молеше за своите врагове, за тях имаше надежда, и те можеха да БЪДАТ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИ И СПАСЕНИ ЧРЕЗ НЕГОВИТЕ МОЛИТВИ, а и след това, когато Той беше посредник във външното отделение за целия свят; НО СЕГА НЕГОВИЯ ДУХ И СИМПАТИИ СА ОТТЕГЛЕНИ ОТ СВЕТА, И НАШАТА СИМПАТИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ С ИСУС И ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТТЕГЛЕНА ОТ НЕЧЕСТИВИТЕ.”

(Забележка на редактора: Настоятелството на Елън Уайт твърди, че списъка с маршрута на Елън Уайт показва, че тя „не е била” в Камбен, Ню Йорк, на 29 юни 1851 г. Те твърдят, че автентичността на видението в Камбен е съмнително. В кредит на г-н Конрайт, както Дж. Н. Андрюс така и Урия Смит, които направиха опити да защитят видението в Камбен като автентично.)

Причината за изваждането на тава видение от печат е ясна. То представя доктрината за затворената врата в най-ясни термини.

Защо тогава старейшина Бътлър обвинява тези, които привличат вниманието на заблудените хора към факта, че някои от писанията и виденията на г-жа Уайт са били укрити, в „лъжливи намеци”, срещу нея и нейните сътрудници? Ето ги фактите. Те никога не са били, нито ще могат да бъдат успешно опровергани.

Ясно се вижда защо тези „вдъхновени” изказвания и видения са били укривани. Те прогласяваха доктрината за затворената врата и казваха, че адвентистите не трябва да „се молят за злия свят, когото Бог беше отхвърлил” и че тяхната „симпатия трябва да бъде оттеглена от нечестивите”. След 1844 г. те не трябваше да симпатизират на нечестивите, нито трябваше да се молят за тях!

Най-важния труд, който беше отпечатан от адвентистите от седмия ден, по време на който, те вярваха и проповядваха, че в 1844 г. благодатното време беше изтекло за грешниците, беше списанието Настоящата истина. Това списание /всичките му броеве/ беше издадено единадесет пъти. Те бяха издадени на различни места на изток, покриващи периода от юли 1849 г. до ноември 1850 г.

В броя от април 1849 г. на страници 21-24 е описано дълго видение на г-жа Уайт. Това видение е възпроизведено в Ранни писания, издание 1882 г. на страници 34-37, освен осем реда от страница 22 относно реформациите след 1844 г., които са извадени от печат. В тези редове се казва:

„Но от лошо към по-лошо, за тези, които претендираха за промяна на сърцето и само се бяха обвили с религиозна опаковка, която покриваше беззаконието на злото сърце. Някои изглеждаше, че са напълно обърнати, за да могат да измамят Божия народ, но ако техните сърца можеше да се видят, те щяха да бъдат видени черни, каквито винаги са били.”

Причината за изваждането от печат на тези редове е ясна. По най-силен начин те твърдят, че след 1844 г. не е имало истински обръщания. През 1882 г. те вече не вярваха в това, така че тези редове трябваше да се пропуснат.

На страници 31 и 33 в Настоящата истина, срещаме друго дълго видение на г-жа Уайт. Това видение е цитирано на страници 37-39 в Ранни писания. Тук отново срещаме 35 реда, които са извадени от по-късното издание. Извадения от печат текст е много дълъг, затова ще цитираме част от него, само, за да покажем причината, поради която е изваден от печат. В този текст тя казва, че вестителите, които са изпратени от Бог: „ще бъдат опазени от преобладаващите епидемии. Но ако някой, който не е изпратен от Бог отиде, те ще бъдат в опасност, да бъдат засегнати от епидемията... това, което сме видели и чули за епидемията е само началото на това, което ще видим и чуем. Много скоро мъртвите и умиращите ще бъдат навсякъде около нас.”

Епидемията, за която се говори тук беше местна, кратка и скоро изчезна. Нищо от това, което тя предсказа не се случи. Тя просто изрази страховете на обикновените хора в това време. Това е всичко. Това видение беше пълен провал и затова тези изречения трябваше да бъдат спрени от печат.

Продължавайки до страница 94 на Настоящата истина, срещаме ново видение, което е било напълно извадено от печат от Ранни писания. Мотива за това ще бъде видим за всеки. Част от видението казва следното:

„Въодушевлението и фалшивите реформации в тези дни не ни смущават, тъй като ние знаем, че Господаря на дома се изправи в 1844 г. и затвори вратата на първата част на небесното светилище и сега ние със сигурност очакваме, че те ще отидат със своите стада, да търсят Господ, но те няма да Го намерят, Той се е оттеглил (зад втората завеса) от тях. Бог ми показа, че силата, която е в тях е обикновено човешко влияние, а не Божията сила.”

Тук г-жа Уайт цитира от Осия 5:6-7, за да докаже, че вече нямаше истински обръщания след 1844 г. това е нещо, което всеки един от техните проповедници правеше по това време, както вече видяхме. Тя „видя” точно каквото всеки един от останалите видя.

Отново в Настоящата истина, от ноември 1850 г. стр. 86 и 87 съществуват три колони написани със ситен шрифт, описващи друго видение на г-жа Уайт. Почти цели две колони са пропуснати при издаването му в книгата Ранни писания. (Виж стр. 63-65)

Всички от извадените от печат пасажи тук, които са цитирани, или за които споменахме, се намират в първите издания на г-жа Уайт.

В Ранни писания, издание 1882 г. се твърди, че съдържа всичките ранни писания на г-жа Уайт, като „НИТО ДУМА ОТ ТЯХ НЕ Е ПРОПУСНАТА.” Ако това беше истина, всеки един от пасажите, за които споменахме, или които цитирахме, трябва да са включени в нея. Но те не са. Защо не бяха включени? Отговора вече беше даден. Какво тогава да кажем за изявлението на издателите? Не е ли това предумишлено изопачаване на фактите, направено с цел да укрият някои от фалшивите учения на г-жа Уайт?

В Ранни писания, издание от 1882 г. ние четем: „Предговор към ПЪРВОТО издание, Джеймс Уайт, август 1851 г.” Беше ли изданието от 1851 г. първо? Не наистина! ПЪРВОТО издание на Ранни писания беше направено в 1847 г.

След това отново в изданието от 1882 г. се казва: „ВТОРОТО издание...” Това също не е истина, тъй като това е ТРЕТОТО издание на нейните ранни писания. Това беше направено то г-н и г-жа Уайт, за да скрият от погледа на хората опасното първо издание от 1847 г.

Тъй като всичко това беше направено с одобрението на г-жа Уайт и тъй като авторското право беше нейно, не знаеше ли тя, че тези твърдения не са истина? Със сигурност тя знаеше. Но старейшина Бътлър не знаеше за него. До 1882 г. само изданието от 1851 г. беше това, което той познаваше, така че той копира от това издание дума по дума точно това, което то казваше.

След като изданието от 1882 г. беше публикувано, старейшина А. С. Лонг издаде своята брошура, като представи всичките пасажи, които бяха извадени от печат. Бътлър прочете това. Г-жа Уайт също знаеше за него. Ако и двамата бяха честни и откровени, можеше да се очаква да бъде направено извинение и пропуснатите пасажи да бъдат отпечатани като добавка и да бъдат изпратени с останалите копия или поне да бяха отпечатани в следващото издание.  

Но какво се случи? Отминаха тридесет и пет години и бяха отпечатани единадесет издания, като хиляди копия се продават на неинформираните хора, и въпреки това, никаква забележка не е била отпечатана за тези изпуснати цитати, нито някои от тях са били вмъкнати в по–късните издания. Всяко копие, което е било отпечатано казва това, което днес издателите отлично знаят, че не е вярно. Всичко това оправдава нашето обвинение, че това е политика на измама, в цялото дело на адвентистите от седмия ден от началото до края.  В Ревю и Хералд от 17 авг. 1916 г. се казва: „Никога не се е появявало религиозно тяло на сцената на действие, но трябва да обърнем внимание на неговото зараждане и напредък.” Двете ранни издания на Адвентистите от седмия ден, а именно „Слово към малкото стадо”-1847 г. и „Настоящата истина”, 1849 до 1850 г. – са издания, които водачите укриват  от своите вярващи. Защо са укрити? За да извадят от печат фалшивите учения на г-жа Уайт, съдържащи се в тях, които доказват, че нейните писания не са вдъхновени. Това е причината.

Чрез Божието провидение автора успя да узнае, вътрешните факти относно изданието от 1882 г. на „Ранни писания”.  В продължение на много години той беше тясно свързан със старейшина Уайт и неговата съпруга, със старейшина Бътлър, Смит и други. Това беше времето, когато Бътлър беше президент на Генералната конференция и председател на издателската асоциация. Един ден, през 1880 г. той дойде в офиса, заедно със старейшина Смит и каза с ликуващ глас: „Тези бунтовници на запад казват, че ние сме скрили някои от ранните видения на сестра Уайт. Аз ще им затворя устата, тъй като ще издам отново всичко, което тя някога е написала в тези ранни видения.” Старейшина Уайт се наведе към нас, понижи гласа си и каза: „Бътлър, добре ще бъде да намалиш темпото.” Това беше всичко. Аз и Бътлър не разбрахме тогава какво означава неговото предупреждение.

Скоро след това старейшина Уайт почина – в август 1881 г. След това Бътлър издаде настоящето издание на Ранни писания през 1882 г. В предговора той не каза нито дума за факта, че някои от нейните ранни писания са били извадени от печат. Той каза, че книгата съдържа всичко, което тя някога е написала. След това, както вече заявихме се появи старейшина Ланг и разобличи това невярно изказване, като представи много пасажи от „Слово към малкото стадо”, които липсваха в по-късното издание. Това постави Бътлър в лоша светлина.

Това беше време, когато аз и старейшина Урия Смит бяхме в много добри отношения. И двамата бяхме единодушни във факта, че имаме много малко доверие във вдъхновението на г-жа Уайт. С радост, Смит обърна вниманието на Бътлър относно този въпрос и постави виденията й под съмнение. На 22 март 1883 г. старейшина Смит, който до този момент беше предан защитник на г-жа Уайт ми писа следното:

„Аз се заинтересувах относно твоите въпроси към чичо Джордж (Бътлър) относно изпуснатите цитати в „Ранни видения”. Ние имаме вестника от Мериан в замяна и аз му посочих статията. Имайки предвид обстоятелствата, това му дойде като лавина... Аз нямам съмнение, че цитатите са верни. Аз си спомням, че видях брошурата „Слово към малкото стадо”, когато бяхме в Рочестер, но след това не съм виждал копия от нея и не знаех за друго издание освен „Опитности и видения” (1851 г), което да съдържа пълния текст от ранните видения... След неправилното третиране, което получих (от г-жа Уайт) през последната година, аз не чувствам  повече задължение в тази посока ( да защитава виденията й).”

Забележете: Смит започна работа в канцеларията на Ревю в Рочестер, Ню Йорк, през 1855 г. Там той видя копие от „Слово към малкото стадо”.  След 1883 г. той вече не е виждал копия от нея; а това са двадесет и осем години. Това се случи независимо от факта, че той е работил в офиса на Ревю, тяхното водещо издателство, като главен редактор през всичките тези години. Второто издание на Ранни писания, на г-жа Уайт беше издадено от старейшина и г-жа Уайт в 1851 г. Смит, както и всички останали, предполагаше, че в това издание се съдържа всичко, което тя е била написала в 1847 г., но не беше така.

Ако старейшина Смит не беше виждал тази книга в продължение на 28 години, каква възможност са имали Бътлър и останалите да я видят? Аз бях тясно свързан с делото в продължение на 25 години. Притежавах всяка книга, брошура или статия, които някога са били издадени от тях. Аз бях подвързал в томове всичко, което нямаше подвързия и сега притежавам пет от тях, включително и най-ранните публикации, които успях да намеря. Но аз никога не успях да видя копие от „Слово към малкото стадо” или „Настоящата истина”, техните първи издания, за които не знаех абсолютно нищо, до по-късен момент в моя живот.

Както показахме в главата за Затворената врата, старейшина Бейтс подведе старейшина Уайт и неговата съпруга да повярват, че Исус ще приключи своето дело в небесното светилище след седем години от датата 22 окт. 1844 г. Този период щеше да изтече в 1851 г. Към края на този период, старейшина Уайт и съпругата му видяха, че тази теория трябва да бъде изоставена. Но какво да кажем за двете им ранни публикации, които бяха пълни с тази доктрина? Изследване на тази ситуация показва, че трябва да са се съгласили, да извадят от нейните писания всички пасажи, които силно защитават тази идея, да издадат останалата част от нейните писания под ново име и да скрият от погледа на читателите първите си издания: „Слово към малкото стадо” и „Настоящата истина”, колкото се може по-бързо. Беше започнато ново списание с ново име, Адвент Ревю и Сабат Хералд. През август, 1851 г. два месеца преди края на седмата година, г-жа Уайт ревизира това, което е била писала преди в „Слово към малкото стадо”, през 1847 г. и „Настоящата истина” през 1849-1850 г., като извади от тях въпросните цитати и виденията, което вече споменахме.

Ето нейните собствени думи относно тази афера: „Тук аз представям идеята, която беше публикувана в началото, в 1846 г. В това видение аз видях само някои от събитията в бъдещето. По-късните видения са по-пълни. Затова аз ще ИЗВАДЯ ЧАСТ ОТ ТЯХ за да избегна повторение.” (Опитности и видения, август, 1851 г. стр. 9) Това показва кой извади цитатите. Това беше самата г-жа Уайт. След това старейшина Уайт участваше в отпечатването, както се казва в предговора. Така че и двамата знаеха за това и двамата бяха съгласни относно извадените от печат цитати. Всякакви забележки относно изданието от 1847 г. или списание Настоящата истина от 1849-1850 г. са грижливо избягвани.

Колко ефективно тези две публикации са били скрити е доказано от факта, че старейшина Смит не е видял първата в продължение на 28 години и нямаше копие от второто до 1868 г.!

През тази година (1868 г.) старейшина Смит написа книга, съдържаща 144 стр., в която той се опита да защити виденията на г-жа Уайт. Книгата беше озаглавена: „Виденията на г-жа Елън Г. Уайт”. Говорейки за тези стари издания той казва: „Съществува ли закон, който да ни принуждава да пазим издание на всяко видение, което някога е било публикувано? Несъмнено ние искаме да ги притежаваме и да ги обявим за продажба в този офис.” (стр. 123)

Това показва, че през тази година, виденията не бяха в тяхната канцелария, нито редактора знаеше от къде да ги вземе. Той казва, че те с радост биха ги обявили за продажба, ако ги имаха. В продължение на изминалите петдесет години те имаха тази възможност, но те отказваха да ги публикуват и да ги продават. Тук старейшина Смит признава, че не са публикували отново всички от виденията на г-жа Уайт, тъй като нямаше закон, който да ги принуждава да направят това. Тук Смит и Бътлър категорично си противоречат.

На страница 124, където той пише относно извадените от печат пасажи, той казва: „Тъй като нямаме доказателство за противното, ние ще приемем за дадено, както противниците твърдят, че тези изказвания са били публикувани в Настоящата истина през август 1849 г.” Тук отново виждаме, че той признава, че в офиса на Ревю не съществува копие от този важен пръв том, от първото им списание, което някога е било публикувано. Това е важно. Тук виждаме колко внимателно редакторите са съхранявали всяко копие от техните списания. Защо беше позволено, това първо, ценно издание, да бъде съвършено изгубено? Наистина, защо?

Тези ранни документи от 1847 до 1850 г. трябва да са безценни за Адвентистите от седмия ден, тъй като те съдържат историята за ранните дни на църквата, първите писания на г-жа Уайт, и на всеки един от техните пионери. С какво желание техните вярващи щяха да ги купуват и четат, ако имаха тази възможност? Но техните очи никога няма да ги видят, ако отпечатването им зависи от техните водачи.

Не отдавна, старейшина Бътлър заяви, че на едно събрание той е продал петдесет пълни комплекта, всеки от тях съдържащ девет тома, от Свидетелства за църквата, на г-жа Уайт. Те се продават по около два долара за том, най-добрата подвързия – осемнадесет долара за комплект. Това показва с каква готовност нейните последователи купуват нейните книги. Защо не им е дадена възможността, да си купят и прочетат нейните първи писания, както бяха написани и публикувани в началото? Вече видяхме причината за това. Ръководителите на църквата знаят, че ако ги поставят в ръцете на хората, това ще дискредитира претенциите на г-жа Уайт за вдъхновение. Те ще открият, че тя не само е проповядвала заблуда, но че тя претендира, че тази заблуда и е дадена чрез Божествено вдъхновение.

Тези писания са били скрити толкова ефективно, че само няколко от техните водещи мъже знаят за тяхното съществуване. Останалите от хората са в пълно неведение относно тяхното съществуване.

На 12 август 1915 г. настоящия автор писа до старейшина Ф. М. Уилкокс, редактор на Ревю и Хералд, тяхното водещо деноминационно списание, искайки от него да публикува тези стари творби, като му предложи да го снабди с копия за това. Ето отговора:

Вашингтон, 17 август1 1915 г.

Г-н Д. М. Конрайт, Гранд Рапидс, Мичиган,

Скъпи братко. Аз получих твоето писмо от 12 август. Повечето от нашите братя отсъстват поради събранията на палатки, които те посещават. Те ще се завърнат след около две или три седмици. На първото събрание на нашия съвет, аз ще представя твоето писмо и ще те информирам относно този въпрос.

Искрено твой,

(Подпис) Франсис м. Уилкокс

Повече не получих нищо от него. Явно на събранието е било решено, че най-правилния път е да се разреши на тези стари документи да останат в мълчание. Аз знаех много добре, че те нямаше да направят нищо друго.

След като изчаках няколко месеца, аз писах отново на старейшина Уилкокс, но никога не получих отговор. Явно водещите лица бяха решили да поверят тези ранни публикации на „външната тъмнина”, доколкото това засяга Адвентистите от седмия ден. Техният отказ, да извадят на яве тези ранни писания, е най-доброто доказателство, че те се страхуват от тях. Главата относно Затворената врата в тази брошура обяснява защо.

Преднамерена измама

Старейшина Дж. Н. Лоугбороу, в своята книга, „Великото движение за Второто пришествие” на стр. 263, изданието от 1905 г. искаше да даде на старейшина Бейтс свидетелство, относно работата на г-жа Уайт, както е представено на стр. 21 в „Слово към малкото стадо”, издание 1847 г. Следващия цитат илюстрира начина, по който той използва материала от това ранно издание. Той цитира:

„Аз вярвам, че това дело (на г-жа Уайт) е от Бог и то е дадено, за да подкрепи и успокои разпръснатия и разкъсан Божий народ , след приключване на нашето дело ... през октомври 1844 г.”

Забелязахте ли тези три малки точки? Те означават, че нещо е било изпуснато от цитата, който е цитиран. Какво беше това? Те са само две къси думи. Ние ще включим тези две думи, които са изпуснати от текста и ще ги изпишем с главни букви. Ето ги:

„След приключване на нашето дело ЗА СВЕТА през октомври 1844 г.” Тези две думи откриват факта, че Бейтс и старейшина Уайт, които издадоха тази брошура през 1847 г. вярваха, че тяхното дело за света е приключило през октомври 1844 г.

Старейшина Лоугбороу се нуждаеше да използва това изказване и въпреки това укри факта, относно вярването на тези ранни водачи. За да постигне това, той – изпусна – пропусна тези две думи и на тяхно място постави три точки в цитата. Той не направи това, за да спести място в голям труд от 263 страници. Той го направи за да скрие, да замаскира и потули доктрина, за която той добре знаеше, че Бейтс, г-н и г-жа Уайт и други вярваха в 1847 г. това преднамерена измама, твърде ясна, за да бъде отричана. Това показва, колко готов беше той да фалшифицира, за да предпази г-жа Уайт, и пионерите на движението, които й бяха верни и я обявиха за пророк.

Ето още един случай, в който същия автор, старейшина Лоугбороу, преднамерено пропусна няколко реда от първото видение на г-жа Уайт, както беше публикувано в 1947 г. Той отново направи това за да я предпази и да скрие факта, че тогава тя е учела, че благодатното време за света е изтекло в 1844 г. Ние цитираме това видение, което се намира на 204 стр. в неговата книга. С главни букви ще напишем редовете, които той пропусна. Относно адвентистите, които се отказаха от вярата си в 1844 г. Лоугбороу цитира г-жа Уайт, която казва следното: Те „паднаха от пътеката в тъмния и зъл свят под тях. ЗА ТЯХ БЕШЕ ТОЛКОВА НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ИЗКАЧАТ ОТНОВО НА ПЪТЕКАТА И ДА ОТИДАТ В ГРАДА, КОЛКОТО ЗА ЦЕЛИЯ ГРЕШЕН СВЯТ, КОГОТО БОГ БЕШЕ ОТХВЪРЛИЛ. Много скоро ние чухме Божия глас, като много води.” Беше ли честно тези редове да бъдат пропуснати? Съвсем сигурно не. Следвайки стъпките на старейшина Лоугбороу, старейшина Бътлър, пишейки в Ревю и Хералд, на 17 август 1916 г. направи същото с този пасаж. Той представи същия цитат и изпусна същите редове, поради същата причина. Бътлър знаеше, че той върши измама, тъй като няколко години преди това, на него му беше показан истинския текст. Той познаваше целия пасаж така, както се беше появил в ранните писания на г-жа Уайт.

Имайки предвид разобличаването на тези извадени от печат изказвания, как е възможно той да твърди, че не е знаел? Какво доверие може да бъде положено в изказванията на г-жа Уайт и тези мъже, когато те започват да защитават миналата история на Адвентистите от седмия ден? Напълно никакво. Аз се познавам лично и с двамата, които току що бяха споменати. По отношение на бизнес връзки ние ги определяме като напълно честни и напълно надеждни. Ние ще се доверим на тях за каквато и да е сума от пари, само поради тяхната честна дума. Но те представиха тъжен пример на рядка опитност, а именно, че понякога хора, на които може да се доверите за всяко нещо, ще извъртат, ще избягват, и често категорично ще отричат най-ясните факти от тяхната история, за да спасят цел, която име е скъпа. Многобройните измами на г-жа Уайт са под същото заглавие.

Баптистка, Методистка, Апостолска, или която и да е друга евангелска църква, трябва ли да използват такива методи, за да покрият грешки от миналото си? Нито една от тях. Всички се гордеят със своето минало. Но адвентистите от седмия ден се срамуват от своето, и то с право.

Опитвайки се да защитят боговдъхновеността на виденията на г-жа Уайт, и позволявайки на нея и виденията й да заемат толкова важно място в тяхното дело, те просто са си поканили трудности, от които е невъзможно да се измъкнат, без сами да открият грешките й и фалша на нейните претенции. В процеса на прикриване на нейните грешки, те унижават себе си и закоравяват своята собствена съвест. Практически те се превръщат в Йезуити.  

Те все още го правят

В помещението за съхраняване на ценности в Генералната конференция във Вашингтон, съществуват хиляди страници от непубликуваните писания на г-жа Уайт. Те са внимателно пазени от адвентистите. Твърди се, че всеки ред от тези писания е вдъхновен от Светия Дух, за да ръководи този народ сега. Въпреки това ръководителите са ги скрили от народа.  Защо правят това? Какво право имат те, да крият тези творби, ако са вдъхновените Божии слова? Неотдавна, на някои от работещите в тяхното издателство било разрешено да влязат в това помещение. Те откриват тези скрити писания и копират стотици страници от тях. Когато ръководителите разбират за това, те нареждат, копията, които са направени да бъдат върнати, под заплахата, че ако не бъдат върнати всички те ще изгубят работата си. Трима от тях се поддават, но двама – Клодд Е. Холмс и Франк Хейс – отказват да го направят. Холмс - специалист, линотипер, беше уволнен набързо от офиса, а Хейс - електроинженер, е третиран същия начин за неподчинението си.   

Това илюстрира, как ръководството все още манипулира и потулва „вдъхновеността” на писания на г-жа Уайт, за да продължават да служат на същата цел. Те все още правят вярата в тези „писания” изпит за членство в църквата!

Накрая, кой беше този Божий пророк, който някога е криел своите собствени вдъхновени писания? Само този изпит е достатъчен, за да събори претенциите на г-жа Уайт за Божествено вдъхновение.