Животът на Елън Уайт

Д. М. Конрайт

Фалшиви идеи относно светилището

Тъй като светилището играе важна роля във всичките видения на г-жа Уайт и във вярата на Адвентистите от седмия ден, затова аз ще го обясня сбито без специални аргументи.

Мойсей издигна сграда, която се наричаше скиния или светилище. Тя имаше две стаи. Първата беше наречена Свято място, а втората Пресвето място. В първата стая се намираше масата с присъствените хлябове, светилника и кадилния олтар, а във втората ковчега на завета. Двете стаи бяха разделени от „завесата”. На вратата на първата стая също имаше завеса. Навън, в двора беше жертвения олтар.

В двора и в Святото място свещениците служеха всеки ден. Никой не влизаше в Пресветото място, освен първосвещеника веднъж годишно, на десетия ден от седмия месец, в „Денят на омилостивението” (Лев. 23:37). Службите в този ден са най-важни от всичките и са описани подробно в Лев. 16. На този ден Първосвещеника влизаше в Пресветото място с кръвта на общата жертва за всички хора и извършваше омилостивение за целия Израел. Чрез поръсването на кръв на и пред омилостивилището над ковчега, върху кадилния олтар и върху жертвения олтар, се казваше, че той „очисти” светилището от всичките грехове на народа.

Всичко това беше фигуративно, то беше нагледен урок сочещ към Христос.

Идеите на Милър, относно времето на Христовото пришествие през 1844 г. бяха основани върху неговите изчисления относно времето за очистване на светилището. След като времето отмина и Христос не се завърна, той и всичките водачи на адвентното движение, много скоро признаха, че са допуснали грешка относно времето. Но само няколко души – старейшина Уайт, Елън Хармън (по-късно Уайт), старейшина Бейтс и няколко други души продължиха да твърдят, че определеното време е било правилно. Но те не можеха да обяснят защо Той не дойде.

След около две години, в 1846 г. О. Р. Л. Кросиер, направи изследване върху светилището, което и до днес е почти поддържано от Адвентистите от седмия ден. Неговата идея беше приета напълно от някои от адвентистите от това време и Елън Хармън, (г-жа Уайт) скоро след това получи „видение”, в което тя казва, че Бог и е показал, че идеята на Кросиер е правилна.  Тя препоръча публикуването й (Виж „Напътствия към малкото стадо” стр. 11, 12) В теорията се казваше, че земното светилище е тип на друго светилище точно както това в небето и че небесното светилище е това, което беше показано на Данаил в Дан. 8:14, върху който цитат бяха основани изчисленията относно 1844 г. и че Исус, като наш Първосвещеник, ще служи в първата стая на светилището в небето от възнесението си до 22 окт. 1844 г., като там Той щеше да получава изповяданите грехове на вярващите и че на 22 окт. 1844 г. Той завърши своята служба в Святото място и премина в Пресветото място, и там Той е започнал „очистването на светилището”, за което те казват, че е прототип на омилостивението. Забележете, че в тази теория, омилостивението не се случи преди изминаването на 1800 години от Христовата смърт на кръста!

В теорията на Кросиер се поддържа, че това, което се извършваше в първата част на земното светилище, беше само за „опрощение на греховете”, така че, когато работата на Христос в небесното светилище беше приключена (22 окт. 1844 г.) се свърши с опрощението на греховете за целия свят! Благодатното време за грешниците свърши на тази дата! Така че Христовото дело на омилостивение в Пресветото място след 1844 г. беше само за светиите!

Г-н Кросиер заявява, че причината за тази статия е била да покаже, че благодатното време е изтекло в 1844 г. и г-жа Уайт я препоръча точно поради тази причина. Вижте следващата глава.

Адвентистите не знаеха нищо относно тази теория относно светилището преди да изминат две години от 1844 г. Но когато теорията на Кросиер беше приета, те свързаха „затворената врата” от притчата за десетте девици, която те проповядваха през 1844 г. с това, което сега те наричаха „затварянето на вратата”, на първата стая на небесното светилище, когато Исус отиде във втората стая.

Чак в 1849 г., пет години след 1844 г. те изобретиха теорията за „отворената” врата. Вижте следващата глава. Но тази отворена врата беше само за светии – старите вярващи в адвентната вест. Това беше втората степен в теорията за затворената врата.