Животът на Елън Уайт

Д. М. Конрайт

Големият тест на деноминацията

„Адвентистите от седмия ден нямат друго учение, освен Библията”. Това изказване е повтаряно многократно в техните издания, които са предназначени за публично разпространение.

Подобно на това те казват: „Библията тълкува сама себе си.” „Един текст обяснява друг.”

Всичко това звучи много добре, но след като ги изследване откриваме, че и двете изказвания не са верни.

На първо място, Адвентистите от седмия ден имат и други учения, както всяка друга деноминация и са ги публикували след 1872 г. Те ги наричат „Фундаментални принципи на Адвентистите от седмия ден” Началните думи на тези принципи са: „Адвентистите от седмия ден нямат друго учение, освен Библията, но те се придържат към някои ясно определени точки на истина.” След това те продължават и формулират тези „точки на истина”. Това не е ли учение? Уебстър дава дефиниция за думата учение по следния начин: „авторитетно обобщение или формула от тези учения на християнската вяра, които се смятат за важни.”

Когато четем вярванията на различните ортодоксални църкви, като методисти, баптисти и презвитерианци, ние виждаме, че всяко едно от тях започва с „Ние вярваме”. След това следва това, което те вярват. Адвентистите казват, че всички тези църкви имат вярвания, а те нямат вярвания. Но техните „Фундаментални вярвания” започват по същия начин „Те вярват”, след което следват двадесет и деветте им вярвания, казвайки какво те вярват. Така че когато те казват, че нямат други вярвания, а другите имат, това е измама.

Но най-лошото в случая е, че това вярване не съдържа главното условие на вярата им – това, което те смятат за най-същественото от всички. Колкото и странно да изглежда, но то е пропуснато. Най-голямата заблуда относно това не е присъствието на формулирано вярване, след като казват, че нямат вярване, но пропуска да вмъкнат в своите формулирани учения най-върховното учение на своята вяра.

Третото учение в техните публикувани вярвания е:

„Че Светите Писания на Стария и Новия Завет, са дадени чрез вдъхновение от Бог и съдържат пълното откровение на Неговата воля за човека, и са единственото непогрешимо средство за вяра и живот.”

Това отново звучи добре, но то е фалшиво, абсолютно фалшиво. Адвентистите от седмия ден не вярват, че писанията на Стария и Новия завет съдържат пълното откровение на Божията воля за човека, нито те приемат тези Писания като единственото непогрешимо правило за вяра и живот, тъй като те поддържат, че писанията на тяхната пророчица г-жа Елън Г. Уайт, също са дадени чрез вдъхновение от Бог, че тези писания съдържат по-пълно откровение на Божията воля за човека и че те са непогрешими. Също така те превръщат вярата в тези писания, като изпит за вяра и членство в тяхната църква. Всичко това може да бъде ясно доказано.

Непрекъснато г-жа Уайт твърди, че нейните писания са вдъхновени от Бог, и тя ги поставя наравно с Библията. Тя казва:

„Аз взех скъпоценната Библия и я оградих с няколко от Свидетелствата за църквата, които са дадени на Божия народ. Аз казах, тук случаите на почти всички са посрещнати.” (Свидетелства том 2, стр. 605; том 5, стр. 664)

Според 2 Тим. 3:16-17, само Библията е достатъчно ръководство за пътя ни към небето, като напълно подготвя Божия народ за добри дела. Но г-жа Уайт прибавя своите писания към Библията; и я огражда с тях. Когато двете са свързани, тя казва: „случаите на почти всички са посрещнати”. Може би само Библията ще бъде по-добре, тъй като само тя може да посрещне нуждите на всички.

Претенцията за непогрешимостта на г-жа Уайт беше представена през 1911 г., като през тази година те обявиха, че нейните писания са „единствения безпогрешен тълкувател на Библията.” (Белегът на звяра, от Дж. Е. Ъруин, стр. 1)

Така че с тях, Библията вече не е единственото непогрешимо учение, тя не е свой собствен тълкувател, нито тяхното единствено правило за вяра и живот. Например, вяра в г-жа Уайт и нейните писания е нещо много добро – главното, но непубликувано правило за вяра. Не е нещо необикновено да се чуе някой от техните стари членове да казва: „Ако аз се откажа от вярата си в г-жа Уайт, аз ще се откажа от всичко.” Това показва, че всичко в тази църква е изградено върху нея. Да не се вярва в нея е най-голямата ерес и отведнъж това жигосва определения човек като отпаднал. Преди да се присъедини към църквата човек чува много малко или нищо относно г-жа Уайт, но след като се присъедини към църквата той непрекъснато чува тя да е цитирана като авторитет относно всяко нещо – доктрина, диета, облекло и дисциплина.

За тези, които не приемат нейните видения веднага, тя казва, че:

„Не трябва да бъдат избутвани настрана, но дълготърпение и братска любов трябва да им бъде оказвана, докато се установят на определена позиция и застанат твърдо за или против.”

Но, „ако те се борят срещу нейните видения” тогава тя казва, „църквата трябва да знае, че те не са прави.” (Свидетелства том 1, стр. 328)

Това показва, че накрая, според писанията на г-жа Уайт, вярата в нейните писания е превърната в изпит за вяра и членство в църквата.

Затова винаги, не само църковни членове, но и цели църкви са били изключвани, защото не са вярвали във виденията на г-жа Уайт. За да се отърват от членове, които не вярват в нейното вдъхновение, цели църкви са били незабавно разформировани от църковното ръководство, без тяхното съгласие, и по този начин признават, че вярата в г-жа Уайт и нейните писания е условие за приобщаване към новата организация. През октомври 1913 г. тяхната църква в Сейнт Луис, Мисури, беше разпусната по този начин. Последните три въпроса, които са задавани на тези, които искат да се присъединят към признатата църква са следните:

11. Вярвате ли, че избраната църква трябва да притежава Духа на пророчеството?

12. Вярвате ли в Духа на пророчеството, както е дадено на г-жа Елън Уайт?

13. Вярвате ли в здравната диета, както е представена в Библията и Духа на пророчеството?

Това е достатъчно, за да покаже, че „Библията и само Библията” не е единственото учение на Адвентистите от седмия ден. То е Библията и нещо друго; то е Библията и писанията на г-жа Уайт.

Така че не е честно за тях да казват на света, че те вярват само в Библията. Нито е честно, когато публикуват своите вярвания, да пропускат това, което е тяхното главно вярване и голям тест на деноминацията. Честно би било, хората да бъдат запознати с тяхната измама в този случай.

В това отношение те не са откровени и честни, както Мормоните. Мормоните притежават учение, което е формулирано от Джозеф Смит в 1841 г. и по-късно то беше прието от тяхната Генерална конференция, което те публикуваха като свое „Учение на вярата”. Те не се притесняват да нарекат това тяхно учение, нито в това учение те потулват факта, че вярват в книгата на Мормон. Учение осмо от техните вярвания казва:

„Ние вярваме, че Библията е Божието Слово, само ако е преведена точно, ние също вярваме, че книгата на мормон е Божие Слово.”

Защо Адвентистите от седмия ден не са толкова честни и не заявят в своите учения, че писанията на г-жа Уайт са Божието Слово? Трябва да има нещо съвършено погрешно в деноминация, която по този начин, с ясни, но фалшиви думи и извадени от печат факти, се опитва да измами невинните и неподозиращи хора с духовна „дарба”, която изисква толкова много измама, за да бъде запазена.