Животът на Елън Уайт

Д. М. Конрайт

Въведение

Адвентистите от седмия ден смятат Елън Уайт за пророк, а нейните писания като вдъхновени. Те оспорват продължително от Библията, че трябва да има „дар” в църквата, по същия начин, по който Мормоните и Шейкърс, а също така и други за своите църкви. Те правят това, за да докажат своето твърдение, че притежават единствения „дар на пророчество”, който те казват е бил даден на г-жа Уайт.

Библията казва: „Пазете се от лъжливите пророци.” (Мат. 7:15) „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци.” (Мат. 24:24) „Не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете... защото много лъжепророци излезнаха в света.” (1 Йоан 4:1)

Във всяко поколение много хора са изявявали претенцията, че са пророци. Всеки един от тях е привлякъл последователи. Всичко, което е трябвало да направят, е твърдо да вярват в себе си и да направят екстравагантни претенции и много скоро те вече имаха последователи. Мохамед, който се издигна в шести век, със своите двеста хиляди последователи, днес е добър пример за това. Нека се запознаем с още няколко такива от нашето време.

Суидънборг

Емануил Суидънборг беше роден в Стокхолм, Швеция, през 1688 г. и умря през 1772 г. Той беше любимец на царя и неговото семейство. Той притежаваше чист характер и беше изключително набожен. Нямаше петно върху неговия характер.

На 55 годишна възраст, според Schaff-Herzog's Encyclopedia, от която извличаме тази информация, той започна да получава видения за небето, ада, ангелите и духовния свят. Той каза: „Аз съм бил призован за висока служба от Господ, който в Своята милост, се яви на мен, Своя слуга през 1743 г., когато Той отвори моите очи за духовния свят и ми помогна да беседвам с духове и ангели.” Точно същото, което и г-жа Уайт казва. Това е дело, което той извършваше в продължение на 30 години, като през това време той написа около 30 вдъхновени книги. Той направи някои забележителни предсказания, за които неговите последователи твърдят, че са били изпълнени точно.

Той основа нова църква върху своите откровения. Той твърдеше, че Библията е свещена книга и живота на святост е заповед. Църквата му се е увеличавала постоянно и има представители във всички краища на света.  Те публикуват няколко списания и много книги. Неговите последователи вярват в него точно както последователите на г-жа Уайт вярват в нея и те са особено ревностни в пропагандиране на тяхната вяра.

Анн Лий и Шейкърс

Шейкърс са толкова добре познати в Америка, че не трябва да говорим много за тях. Както г-жа Уайт, също и „тя не получи образование”. Тя се присъедини към общество, което преживяваше изключителни религиозни обреди и много скоро „започна да получава видения и да предава откровения”, които също като г-жа Уайт тя наричаше „свидетелства”. Тя претендираше, че е ръководена от откровения и видения. В статията за Ан Лий в енциклопедията на Schaff-Herzogсе се казва: Тя беше приета като водач и като „второто явяване на Христос”. Както г-жа Уайт, така и тя изискваше „специфичен вид рокля”, „противопостави се на войната и използването на свинско”. В статията за „Шейкърс” в енциклопедията на Джонсън се казва: Те не общуват с други църкви и са прочути със своята чистота и набожност. Като потвърждение за вдъхновението на г-жа Уайт адвентистите сочат към високия морал и религиозен тон на нейните писания. Те казват, че нейните откровения трябва да са от Бог или Сатана. Ако са от Сатана, те няма да говорят за такава чистота и святост. Същите тези доказателства ще докажат, че г-жа Лий също е истински пророк, тъй като тя надвишава г-жа Уайт в това нещо, така че „Шейкър” се превърна в синоним за честност.

Г-жа Джоана Сауфкот

Тази забележителна жена беше родена в Англия, през 1750 г. в семейството на бедни родители и беше напълно необразована. Тя работеше като домашна прислужница до над 40^та си година. Както г-жа Уайт, така и тя беше методистка и беше си присъединила към църквата през 1790 г. През 1792 г. тя обяви себе си за пророчица и публикува над 60 памфлета, които отразяваха нейните откровения. (Джонсън, Енциклопедия, статията Сауфкот). Както г-жа Уайт тя пазеше съботата, изпадаше в транс и обяви незабавното завръщане на Христос. (Encyclopedia Americana, статията "Southcott.") Както г-жа Уайт така и тя поддържаше доходна търговия със своите книги. Колкото и странно да е, но много от проповедниците вярваха в нея и хиляди хора се присъединиха към нейните последователи и след няколко години тяхното число нарасна над 100 000! Тя направи много предсказания, за които нейните последователи твърдяха, че са изпълнени. „Вярата на нейните последователи, между които имаше и няколко проповедника от установената църква нарасна до ентусиазирана. (Encyclopedia Americana, статията "Southcott.")

Тя „смяташе себе си за невестата на Агнето и когато беше на 64 години тя обяви, че е бременна с истинския Месия, втория Шило, който тя щеше да роди на 18 окт. 1814 г... Джоана умря в своята себе заблуда на 27 дек. 1814 г., но нейните последователи, които в един период наброяваха около 100 000 продължиха до 1831 г. да пазят юдейската събота.” (Schaff-Herzog Encyclopedia). Изследване, което е било направено след смъртта и показва, че тя е страдала от воднянка.” (Johnson's Cyclopedia) „Смъртта постави край на нейните надежди и страхове. За нейните последователи, не беше така и въпреки, че за известно време те бяха объркани поради нейното заболяване, за което те не вярваха, че е истинско, нейното бързо възкресение се очакваше с увереност. С това убеждение те живяха и умряха и нейната секта все още не е изчезнала. (Encyclopedia Americana, article "Southcott").

Г-жа Уайт претендираше, че нейната дарба е „свидетелството на Исус”, за което се говори в Откр. 12:17, а г-жа Сауфкот претендираше, че е „жената”, за която се говори в 1 и 2 стих на същата глава. Г-жа Сауфкот написа книга озаглавена „Книга на чудесата”, а г-жа Уайт написа книга озаглавена „Великата борба”. Последователите на г-жа Уайт твърдят, че това е най-прекрасната книга на вековете. Те я продават с вагони, а от тези продажби г-жа Уайт получи големи суми пари. Съвременен биограф на г-жа Сауфкот казва за нейните книги: „Тя откри, че този бизнес е много доходен... и продължи да събира парите, като продаваше своите пророчества.” Това е точно същото, което и г-жа Уайт направи. Г-жа Сауфкот претендираше, че е била призована да „запечата” 144 000 със съботата. Изглежда, че в определена линия г-жа Уайт беше патентирала много от нещата, които г-жа Сауфкот използваше.

Следващата извадка от енциклопедията на Чамбър, (статията Сауфкот) е също приложима за г-жа Уайт и нейните последователи: „Самата история на Джоана Сауфкот не притежава много неща, които са интересни от само себе си, но влиянието, което тя упражняваше над други, може да се смята за такова и увеличаването на нейните последователи е трудно да бъде разбрано, и особено когато вземем в предвид, че някои от нейните последователи бяха мъже с известна интелигентност и образован ум. По всяка вероятност тайната на нейното влияние се съдържа във факта, че бедното същество беше искрено относно своите заблуди. Има много хора в света, които винаги са предразположени да бъдат поробени от други, които притежават убеждения от какъвто и да е вид, независимо колко странни са те. На смъртното си легло Джоана каза: „Ако съм била погрешно водена, това е било чрез някакъв дух, добър или зъл.” Бедната Джоана никога не е предполагала, че духа, който й изигра тези приумици беше нейния собствен дух.

Точно това се случи и с г-жа Уайт. За учудване е, че независимо от всичките доказателства за нейните грешки, интелигентни мъже все още са водени от нея. Случаите на Джоана, Анн Лий и други ни помагат да разрешим случай с г-жа Уайт. Всички те искрено са вярвали в собственото си вдъхновение и този факт е убедил другите хора.

Забележете ужасната сила на фанатизма, след като веднъж започне. Когато Джоана умря ние предполагаме, че всички нормални хора щяха да се откажат от нея, но те пренагласиха нещата по някакъв начин, и продължиха по същия път. Същото е и с последователите на г-жа Уайт. Независимо от досадните грешки и провали, които тя направи, те ги поправиха и продължиха по пътя си.

Джозеф Смит и Мормоните

Този пророк и неговите видения са толкова добре познати, така че ние ще ги споменем на кратко. Смит беше роден през 1805 г. и умря през 1844 г., годината, в която г-жа Уайт започна да вижда своите видения. Той се появи по времето на голямо религиозно пробуждане, както и г-жа Уайт по време на адвентното движение от 1843-44 г. Както г-жа Уайт, така и той беше необразован, беден и неизвестен. През 1823 г. той започна да вижда „видения”, да получава „откровения” и да разговаря с ангели. Второто пришествие на Христос наближава, казваше той и от тук идва името „Светиите на последните дни”.  Неговата мисия беше да представи „новото време”. Неговите последователи бяха „светиите”, а всички останали църкви бяха „неверни” или „езичници”. Последователите на г-жа Уайт също са „светиите”, а всички останали църкви да „Вавилон” или „отпаднали”.

Колкото до притежаване на „дара” в църквата, Мормоните превъзхождаха Адвентистите. Освен че имаха пророк, те имаха и апостоли, вършеха чудеса, както те твърдяха, имаха дара на говорене на езици и можеха да покажат, както те твърдяха, много предсказания, които бяха точно изпълнени. Също така те имаха и нова Библия, ново откровение, бяха поставили началото на нова секта, и не искаха да имат нищо общо с останалите, но привличаха прозелити от всички тях.

Мормоните започнаха в 1831 г., само около петнадесет години преди Адвентистите от седмия ден, но днес те наброяват около петстотин хиляди, четири пъти повече, отколкото адвентистите. Те се увеличават много по-бързо от адвентистите, които сочат към нарастването на тяхното членство с гордост, като доказателство, че Бог е с тях.

Адвентистите от седмия ден твърдят, че те трябва да са истинската църква, тъй като те имат пророк и са преследвани, но Мормоните също имат пророк и са преследвани дори повече. Смит и други от тях бяха убити, много са били бити с камшици, намазвани с катран и пера, бити с развалени яйца, с камъни, гонени от градовете и поставяни извън закона. Така че сравнени с Адвентистите, Мормоните трябва да са истинската църква, тъй като Адвентистите не са страдали много. Те имат малка представа какво означава да бъдеш преследван, въпреки че през цялото време те изглеждат готови да заемат позата на мъченици.

Г-жа Еди и Християнска наука

С тези няколко изречения, нашата цел не е да дискутираме характера, както на г-жа Еди, а също така и на Християнска наука, но просто да покажем колко лесно хората са водени и управлявани от самозвано вдъхновени Божии пророци, без значение какво те казват.

Г-жа Еди беше родена на 16 юли 1821 г. в Ню Хампшир и умря на 3 дек. 1910 г., близо до Бостън, почти на деветдесет години. Г-жа Уайт беше родена през 1827 г. и умря през 1915 г. почти на 88 години. Двете живеех през едно и също време. Религиозните им системи обаче са напълно противоположни. В откровенията на г-жа Уайт дявола е голям, представителен човек с плът и кости; изкупените светии имат крила и летят като птици, живеят в сребърни къщи в свят, в който на златни дървета със сребърни клони се ражда плод. Всичко е много буквално и много материално. В крайното унищожение, Бог измъчва злите до край. Говорейки за унищожението на злите, тя казва: „Аз видях... че някои горяха няколко дни и докато имаше част от тях, която не беше изгоряла, всичкото чувство за страдание оставаше.” (Ранни писания, стр. 154 издание 1882 г.)

При г-жа Еди, такова нещо като материя не съществува, всичко е разум, дух и принцип. Не съществува личен Бог, дявол, ангели, грях, зло, болести, ад, вечно наказание, изгубени души, Исус е само човек, няма възкресение, Второ пришествие, ден на съд, части от Библията са само митове и объркват хората, Бог никога не отговаря на молитвите.

Въпреки това, тези две пророчици, които притежават противоположни теории, намират готови да ги следват последователи. Апостолите и на двете вярват на своя пророк с еднакво посвещение и за тях писанията им са вдъхновени и непогрешими. Тези писания са техните Библии, казвайки им какво Божията Библия казва.

Християнска наука, като социална група, стоят високо в морално и социално отношение. В това отношение те надминават адвентистите. Ако учението за чистота на живот доказва, че г-жа Уайт е вдъхновен от Бог пророк, това доказва същото нещо за г-жа Еди. 

Факт е, че нито една от тези две жени не беше вдъхновена нито от Бог нито от Сатана, но от своето собствено наследени, грижливо изработени религиозни мечти, оформени от доминиращите влияния, които бяха част от техния живот. Не е необходимо да вярваме, че г-жа Еди беше нечестна. Тя беше религиозен ентусиаст и беше заблудена от своите собствени умствени заблуди точно както г-жа Уайт. Адвентистите сочат към техния успех като доказателство, че г-жа Уайт е била истински пророк. Но вярващите в г-жа Еди ги надминават числено 10 към 1, въпреки че започнаха своята работа около двадесет години по-късно.

„Пастор” Ръсел

Говорейки за г-н Ръсел след неговата смърт, New York Watchman-Examiner от 9, ноември 1916, казва:

„Когато Чарлз Т. Ръсел, който наричаше себе си `пастор` Ръсел умря, един забележителен мъж си отиде от този свят. Без колебание ние трябва да го поставим в една група с Александър Довие и Джозеф Смит, основателя на мормонството. Остроумен, красноречив, владеещ диалектиката, той разиграваше шарлатанството толкова успешно, че събираше множества от последователи, като в много случаи дори измамваше и Божиите избрани. Той изгради около себе си голяма организация от мъже и жени, които отговориха на водачеството му, както Мормоните са послушни на заповедите на пророка. Поток от злато потече в неговата съкровищница и беше използван за световна рекламна пропаганда. Той нямаше предварително обучение и никога не беше ръкоположен като проповедник, и въпреки това той говореше на безбройните множества с глас и писалка и спечели за своите променящи се идеи хора от всички деноминации. Този успех дойде въпреки факта, че неговия личен живот беше укор за християнството. Изглежда, че е истина, че хората обичат да бъдат заблуждавани и `пастор` Ръсел заблуди множества.”

„Обявено е, че неговата смърт няма да попречи на пропагандирането на неговите идеи, и подкрепата за 'Millennial Dawnism. Наистина е възможно, че фанатизма, който е обладал много от неговите последователи ще изяви себе си в нова пропаганда. Вече хиляди жени извървяват улиците на нашия град, за да разпространяват литературата на Ръселизма. Хората са гладни за познанието на непознатото и мистериозно бъдеще. Г-н Ръсел превърна в капитал това дълбоко желание на човешкото сърце и с безподобен догматизъм даде на  минутата точната информация относно все още нероденото бъдеще.”

Г-н Ръсел определи различни времена за края на света, като най-късното от тях започваше през 1914 г. През октомври 1914 г., каза той, времето на езичниците ще се изпълни. Неговите последователи казаха, че той е най-великия мъж, който е живял след апостолите и че неговата секта, е единствената истинска църква. Всички останали са Вавилон. Г-н Ръсел живя по същото време с г-жа Уайт и г-жа Еди. Последователите на всеки един от тях приеха своите водачи, като единствения непогрешим оракул на Бог. Възможно ли е всички те да са прави?

Александър Довие

В днешно време има още един претендент за божествено вдъхновение – втория Илия. В продължение на години, той привличаше с известността си. Твърди се, че той е извършил стотици чудотворни лекувания. Посвещението и ентусиазма на неговите последователи бяха неограничени. Парите се лееха безпрепятствено. Както г-жа Уайт и г-жа Еди, той беше догматичен и своеволен. Неговата дума беше закон. Той изискваше строг религиозен живот, дори надвишаващ в това отношение г-жа Уайт. Сектата все още съществува в Града Сион в Чикаго.

Забележете каква жетва от фалшиви пророци е родил последния век. Изглежда, че това е част от времето на века.

Нито един от споменатите тук, освен г-жа Уайт, не е смятан за истински пророк от Адвентистите от седмия ден. Те наричат Суидънборг – спиритуалист. Те смятат Джозеф Смит за измамник, а писанията му за фалшификация. Срещу г-жа Еди и Християнска наука, те са писали на дълго. Срещу `пастор` Ръсел и неговите учения, те публикуваха книга под заглавие "The Darkness of Millennial Dawn." Никой не е годен за тях. Всички са фалшиви. Единствения истински пророк на днешните времена е техния собствен пророк.

Целта на тази книга е да изследва претенциите на г-жа Уайт, пророчицата на Адвентистите от седмия ден и от документирани доказателства, ясни факти и безспорни доказателства, да позволи на читателя да отсъди за себе си, дали тя трябва да бъде класирана с останалите фалшиви пророци, на века, които споменахме тук.