"Защото много лъжепророци излязоха по света".1Йоан 4:1

Здравните видения на г-жа Уайт:
Бог ли беше? Или д-р Джаксън?

Редактирано от D. Anderson

Д-р Джеймс Кейлъб Джаксън беше роден през 1811 г. В ранната част на живота си той изнасяше лекции и издаваше вестник за премахване на робството. Той беше възпрепятстван от лошото си здраве. Всъщност той беше на смъртното си легло, когато посети място за водолечение и неговото чудотворно излекуване превърна Джаксън в доживотен адвокат на хидротерапията. По-късно, той получи медицинско образование и през октомври 1858 г. се премести в Дансвил, Ню Йорк, за да отвори клиника за водолечение.¹

Клиниката стана известна като Нашият дом на склона, и получи национално признание. В допълнение към лечението с вода, д-р Джаксън съветваше своите пациенти да се хранят правилно. Червено месо, захар, кафе, чай, алкохол и тютюн не бяха позволени в Нашия дом на склона, вместо това, ударението беше поставено върху плодове, зеленчуци и необработени зърна. Също така Джаксън препоръчваше диета с две хранения на ден. Той е признат като откривател на студени зърнени, закуски, брашно с триците от което се приготвя Гранула (вид закуска).²

Поразителни прилики

Когато към средата и края на 1860те години семейство Уайт пътуваше, за да споделя с хората здравната реформа, която се предполагаше, че й е била дадена от Бог във видение, тези слушатели, които бяха запознати с писанията на д-р Джаксън бяха слисани от ясната прилика между това, което г-жа Уайт претендираше, че е видяла във видение и ученията на д-р Джаксън. Дори г-жа Уайт признава тези ясни прилики в писмо до сина си:

„Ние се срещнахме с жена, която беше в Нашия дом, в Дансвил, когато бяхме там. Тя ме представи на своя съпруг. Те посетиха нашето събрание. Баща ти представи лекция относно въздържание в неделя сутринта. Тя седеше със съпруга си отвън завесата на палатката в техния файтон. Те са много интелигентни хора. Те ни поканиха да ги посетим, и днес ние изпълнихме това им желание. Относно лекцията на баща ти тя каза, че тя чувства, като че ли слуша отново д-р Джаксън. Тя говори специално за това, което аз казах по време на събранието и каза, че не го е забравила и че от тогава то и е оказало голяма помощ и че я е облагодетелствало много.”³

Г-жа Уайт се защитава

Фактът, че здравното видение на г-жа Уайт отразяваше много близко ученията на д-р Джаксън, предизвика известни опасения в църквата. Г-жа Уайт признава, че „често” хората я питат дали не е получила своите „видения” от д-р Джаксън. Този въпрос се появи и г-жа Уайт беше принудена да се защитава в списанието на църквата: „Въпрос относно виденията – Получи ли своите видения за здравната реформа, преди да посетиш Здравния институт в Дансвил, Ню Йорк или преди да си чела материали относно тази тема?

„Аз не съм посещавала Дансвил преди август 1864 г., 14 месеца след получаване на видението. Не съм чела никакви трудове относно здраве, преди написването на Духовни дарби том 3 и 4, Призив към майките, и преди да съм скицирала по-голяма част от шестте статии в шестте издания на Как да живеем.

Аз не знаех, че такова списание, като Законите на живота съществува и че то е публикувано в Дансвил, Ню Йорк. Не съм чувала за няколкото труда написани от д-р Джаксън, и други издания в Дансвил във времето, когато получих видението. Аз не знаех, че тези трудове съществуват, преди септември 1863 г.,  до когато в Бостън, Масачузетс, моя съпруг ги видя обявени в списанието Гласа на пророчеството, издавано от старейшина Хаймс. Моят съпруг поръча тези материали и ги получи в Топшам, Мейн. Неговата заетост не му даваше време да ги прочете, а аз бях твърдо решена да не ги чета, преди да напиша своите идеи, така че книгите останаха опаковани.

Когато представих темата за здравето, когато работех в Мичиган, Нова Англия, и в щата Ню Йорк, и говорех срещу лекарствата и употребата на месо и относно ползата от вода, чист въздух и правилна диета, много често се срещаше въпроса: Ти говориш много близко до нещата, които са изложени в Законите на живот и други публикации от д-р Трал Джаксън и други. Чела ли си тези списания и тези трудове?

Моят отговор беше: Не съм ги чела, докато не написах напълно моите собствени идеи, за да не се каже, че съм получила светлината си относно темата за здравето от лекари, а не от Бог.

„След като написах шестте статии в Как да живеем, изследвах различните трудове относно хигиена и аз бях изненадана да открия, че те са почти в хармония с това, което Бог ми е открил. За да покажа тази хармония и да покажа на братята и сестрите ми темата, както е представена от способни автори, аз реших да публикувам Как да живеем, където в голяма степен съм представяла цитати от трудовете, които споменах.”⁴

По този начин ние виждаме две версии, за едно събитие:

1. Версията на скептиците: Г-жа Уайт чете тайно книгите на д-р Джаксън, прие неговата здравна реформа и реши да представи тази реформа пред цялата църква, но вместо да отдаде признание на д-р Джаксън, тя претендираше, че Бог й е дал видение за здравна реформа и започна да казва на всеки, че информацията е дошла директно от небето.
2. Версията на г-жа Уайт: На нея й беше дадено видение за здравната реформа от Бог. По-късно се случи така, че тя видя някои от писанията на д-р Джаксън, и по щастлива случайност, те бяха почти същите като тези, които й бяха показани във видение.

Подробно изследване на събитията ще ни покаже коя версия е правилна.

Реформа в облеклото

Реформата относно облеклото ни представя драматична илюстрация за начина, по който г-жа Уайт придобиваше своите „реформи” и след това ги предаваше на църквата под заглавие „така казва Бог”. Преди посещението си в института в Дансвил през 1864 г. Елън Уайт не беше показала голям интерес относно „реформата в облеклото”. Две години преди това тя беше казала на сестрите в църквата, че Бог също не се интересуваше от реформа на облеклото:

„Бог не иска народа му да приема така наречената реформа в облеклото.”⁵

Може ли да бъде по-ясно от това? Бог въобще не се интересува от реформа в облеклото. Но след като г-жа Уайт посети клиниката в Дансвил, тя започна да вижда стойност в реформата на облеклото. Д-р Хариет Остин, осиновената дъщеря на д-р Джаксън му асистираше при процедурите с вода. Тя беше водолечител, който пропагандираше реформа на женското облекло. Тя беше откривател на „Американския костюм”, който подменяше дългата до пода рокля със средна дължина пола, която беше облечена над панталон (вижте снимка на д-р Остин от дясно).

Г-жа Уайт прие веднага идеята за реформа в облеклото и бързо съчини свидетелство, което показваше, че внезапно Бог е променил мнението си относно въпроса:

„Сега Бог иска от народа си да приемат реформата на облеклото...”⁶

Въпрос за размишление: Кой каза на Елън Уайт да приеме реформата в облеклото? Беше ли Бог или д-р Остин? За допълнително изследване на въпроса кликнете тук.

Семейство Уайт посещава Дансвил

Когато техния син Уили се разболя от пневмония семейство Уайт се заинтересува сериозно от здравната реформа. След неговото възстановяване, Артър Уайт описва новооткрития интерес на семейство Уайт относно здраве:

„Сега, повече от всякога те знаеха, че трябва да изследват на дълбоко, за да открият как да се борят със заболяванията и относно важни принципи за диета. Те решиха, че в най-ранно възможното време, те трябваше да посетят медицинския институт, който беше ръководен от д-р Джаксън и неговите сътрудници в Дансвил, Ню Йорк и да извлекат колкото се може повече познания на практика.”⁷

Те прекараха три седмици в клиниката в Дансвил през септември 1864 г. За разлика от много от посетителите семейство Уайт беше в съвършено здраве. Те не отидоха там, защото се чувстваха болни, те отидоха, за да търсят факти, за да научат от първа ръка относно здравните учения на д-р Джаксън. Джеймс Уайт написа:

„През септември 1864 г. аз и г-жа Уайт прекарахме три седмици в здравното заведение в Дансвил, област Ливингстън, Ню Йорк, което е наречено Нашия дом. Нашата цел при тази визита не беше да се лекуваме, тъй като се радвахме на по-добро здраве от обикновено, но да видим това, което можехме да видим и да чуем това, което можехме да чуем, за да може да представим пред питащите ни приятели определени факти.”⁸

Те слушаха лекциите на д-р Джаксън и дори се опитаха да следват някои от неговите диетични реформи. Съвета на д-р Джаксън беше да се откажат от употребата на сол. Г-жа Уайт обяснява:

„Преди много години, когато бях при Джаксън, аз реших да я изоставя (солта) напълно, тъй като той пропагандираше това в своите лекции.”⁹

На пръв поглед това изказване – което не беше достъпно за всеки до 1980 г. – изглежда, че е от малко значение, но е твърде важно в това, че то показва, че поне някои от здравните реформи, които по-късно се появиха в здравните свидетелства на г-жа Уайт първоначално са били научени от д-р Джаксън. Докато г-жа Уайт не се отказа от солта напълно, тя съветваше своите последователи, че „храната трябва да бъде приготвяна” без „сол”.¹⁰ Въпрос: Бог ли беше или д-р Джаксън?

Не само, че д-р Джаксън оформи мисленето на семейство Уайт относно здравето, но изглежда, че също така той е променил тяхното мнение относно френологията. Около две годни преди това семейство Уайт я обяви като инструмент на Сатана.¹¹ Когато бяха в Дансвил добрия доктор прегледа синовете на семейство Уайт, за което четем в лично писмо на г-жа Уайт:

„Аз мисля, че д-р Джаксън определи правилно характера и устройството на нашите деца. Той каза, че главата на Уили е най-добрата, която той някога е виждал. Той направи добро описание на характера и странностите на Едсън.”¹²

Семейство Уайт изследват книгите и статиите на д-р Джаксън

Въпреки тяхната мисия за търсенето на факти в клиниката в Дансвил, г-жа Уайт увери своите последователи, че други хора не са имали влияние върху нейните здравни писания:

„Това, което съм написала по отношение на здравето не е извлечено от книги или списания. Както представих нещата, които са ми били показани пред други, ми беше зададен въпроса: `Виждала ли си списанието Законите на живот или Водолечение?` Аз им казах: Не, аз не съм виждала нито едно от тези списания. Те казаха: `Това, което си видяла е в съгласие с това, което е отпечатано в тези списания.` Аз говорих свободно с д-р Лей и много други относно нещата, които ми бяха показани относно здравето. Аз никога не съм виждала списания относно здраве. След като ми беше дадено видението, моя съпруг се заинтересува от здравния въпрос. Той се снабди с книги по време на нашето пътуване на изток, но аз не съм ги чела. Моите идеи бяха ясни, и аз не исках да чета нищо, преди напълно да съм оформила моите книги. Моите идеи бяха написани независимо от книгите или мненията на други хора.¹³

Забележете следното от този цитат:

1. Хората забелязаха приликата между писанията на Елън Уайт и д-р Джаксън.
2. Г-жа Уайт призна, че Джеймс е получил книги относно здраве, преди нейните идеи да са били написани.
3. Г-жа Уайт отрича, да е чела нещо, преди да е написала своите книги.

Ето какво г-жа Уайт иска от нас да вярваме: Бог й даде видение за здравна реформа, тя написа нещата и след това, за учудването на всеки, видението беше в почти пълно съгласие с ученията на д-р Джаксън. Какво удивително съвпадение!

Независимо от смелото отричане на г-жа Уайт, съществуват доказателства, че г-жа Уайт, която беше ненаситен четец, имаше много възможности да прочете писанията на д-р Джаксън, преди публикуването на нейните собствени здравни писания.

Семейство Уайт не посети здравния институт на д-р Джаксън преди август 1864 г. това стана 14 месеца, след като г-жа Уайт каза, че е получила своето видение за здравната реформа през юни 1863 г.¹⁴ Тя твърдеше, че не е запозната с писанията на д-р Джаксън преди септември 1863 г. Децата на семейство Уайт са се разболели от дифтерит през януари 1863 г. и в това време, за пръв път семейство Уайт са се запознали с писанията на д-р Джаксън. Внука им, Артър Уайт ни казва за това щастливо събитие:

„За щастие, без съмнение, тук виждаме намеса на Божието провидение, по всяка вероятност чрез размяната на списания в офиса на Ревю, като или е бил Yates County Chronicle, от Penn Yan, Ню Йорк, или някое списание, което е цитирало от него дълга статия озаглавена: „Дифтерит, причината и лекуването му”. Тя беше написана от д-р Джеймс С. Джаксън от Дансвил, Ню Йорк.”¹⁵

По този начин ние научаваме, че семейство Уайт са прочели поне една статия от д-р Джаксън поне четири месеца преди датата на „видението”. Също така Джеймс публикува статията на Джаксън относно Дифтерита през на 17 февруари 1863 г. в Ревю и Хералд.

На 13 август, 1863 г. един месец, преди предположението, че Джеймс не е знаел нищо за Денсвил, д-р Джаксън му писа, извинявайки се за дългото забавяне на запитването на семейство Уайт относно информация за книгите му. Изглежда, че Джеймс е писал на Джаксън през юни, тъй като през декември 1864 г. той казва, че преди 18 месеца (юни 1863 г.) той е писал до Дансвил за някои от техните книги.

Когато книгите пристигнаха, г-жа Уайт ни казва, че те са останали опаковани, но на 12 декември, 1863 г. Джеймс изпрати книгата на Джаксън Consumption от Топшам, до своя приятел Айра Аби в Брукфелд, Ню Йорк. Изглежда, че някак си опаковката е паднала от тези книги поне девет месеца преди г-жа Уайт да напише своите видения! Също така е вероятно, че г-жа Уайт е чела статиите, които Джеймс Уайт отпечата от книгата на Джаксън Закона на живот в изданието на 27 октомври на Ревю и Хералд.¹⁶ Виждаме, че г-жа Уайт е имала много възможности да прочете писанията на д-р Джаксън, преди да публикува своите статии за здраве.

Вие решете: Бог ли беше или д-р Джаксън?

Въпроси за размишление:

• Кога бяха свалени опаковките от книгите на д-р Джаксън?
• Защо нейните писания относно здраве отразяват толкова близко писанията на д-р Джаксън?
• Защо нейните поучения относно реформата в облеклото подражават тези на д-р Остин? 
• Г-жа Уайт получи ли своите здравни принципи от разговорите си с д-р Джаксън?
• Бог ли беше? Или д-р Джаксън?

Забележки

Главният източник за тази статия е книгата на Роналд Намбърс Ph.D, „The Dansville Days", Prophetess of Health pp. 77-101). Други специфични източници )някои от тях също цитирани в горната книга са посочени отдолу).

1. David Gilbert, "Dansville's 'Castle on the Hill'", Dansville Area Historical Society

2. Пак там

3. Ellen White, Letter 3, 1865. (To Edson and Willie White, June 13, 1865, MR 5, p. 384).

4. Ellen White, Second Advent Review and Sabbath Herald, October 8, 1867.

5. Ellen White, Testimonies, vol. 1, p. 421.

6. Ellen White, Testimonies, vol. 1, p. 525.

7. Arthur White, Ellen G. White Volume 2 The Progressive Years 1862-1876, p. 78, 79.

8. James White, Op. cit. HL, No. 1, p. 12 in Ellen G. White Volume 2 The Progressive Years 1862-1876, page 83.

9. Ellen White, Manuscript Releases vol. 5, p. 402.

10. Ellen White, Temperance, p. 157.

11. Ellen White, Testimonies, vol. 1, p. 290, 296-297.

12. Ellen White, Letter 6, 1864, p. 1. (To Brother and Sister Lockwood, September, 1864.)

13. Ellen White, Manuscript 7, 1867. Manuscript Releases vol. 5, pp. 391, 392.

14. "It was at the house of Bro. A. Hilliard, at Otsego, Mich., June 6, 1863, that the great subject of health reform was opened before me in vision." (Review and Herald, Oct. 8, 1867).

15. Arthur White, Progressive Years, Vol. 2, p. 13.

16. J.C. Jackson, "Which Will You Have, Hoops or Health?", Review and Herald, Oct. 27, 1863.

17. H. E. Carver, "Mrs. E. G. White's Claims to Divine Inspiration Examined", 1872.