"Защото много лъжепророци излязоха по света." 1Йоан 4:1
БЕЗРАЗСЪДСТВОТО НА ФАНИ БОЛТЪН
Част 1от незавършената
История на Фани Болтън и Мериан Дейвис
от Алис Елизабет Грег
сп. Adventist Currents, Окт. 1983
Ако Елън Уайт беше предузнала, тя никога нямаше да наеме на работа Фани Болтън и Мериан Дейвис като свои редакторки. Нито щеше да напише писмата до Фани и Мериан, които се появяват в „Историята на Фани Болтън: Колекция от документални източници”, изнесена от Настоятелството Елън Уайт през 1982 година. Но в началото тя не знаеше какъв щеше да бъде края и като резултат страданието от тъмната тайна, която те споделяха, щеше неотменно да принадлежи към аналите на църквата на Адвентистите от седмия ден.
Барикадата от думи, прехвърляни от машинописец на машинописец, така както могат да бъдат прочетени в тази колекция, дават бегла представа за драмата, развила се в грубия и красив континент Австралия – затънтената страна , на билабонг, на дърветата кулабас и на коалата. Имена като Куранбонг, Мелбърн и Аделаида, попаднали случайно в писмата са само инцидентни за конфликта между страните в историята.
Историята, приличаща на биография на Франсис Юджения Болтън, сочи 1 Август 1859, като рожден ден на Фани. Нейният смъртен акт идентифицира Чикаго, Илиноис, като нейно рождено място.1
Баща й е бил методистки пастор и е имала поне двама братя. Снимката й в началото на статията, показва привлекателна брюнетка с изваяни линии, които биха удивили и козметолог.
През 1883г, на 18 юни, Фани завършва Средно образование в Подготвителното училище на Нортуестърн Юнивърсити в Еванстън, Илиноис. Тя произнася Речта за началото на учебната година,”Полета на боговете”.2 Историята й сочи, че тя е следвала в Девическа семинария и/или в Колежа в Еванстън. Дали е била завършила нещо повече от Подготвителното училище още не е доказано. Това, което е известно е, че след завършването си, намира работа като кореспондент в Чикагския вестник Дейли Интер-Ошън, един от вестниците-предшественик на Чикаго Трибюн.
Тя се обръща към Адвентизма през 1885 г. чрез Джордж Б. Старр, служител в Чикагската мисия. За пръв път Фани среща Елън Г.Уайт, вестител на Адвентистите от седмия ден, в Спрингфийлд, Илиноис, на палатково събрание през 1887, където тя присъствала като репортер за вестника. Тогава е била на 28 години. Поради професионалния й минал опит било естествено да бъде помолена да редактира проповедта на Елън Уайт. Г-жа Уайт била очарована от начина, по който проповедта била редактирана за пресата и тя пожелала да наеме на работа при себе си Ф. Болтън.3
Елън била току-що завърнала се от Европа, изпълнена от идеи за писане на книги и статии. Великата борба била наскоро завършена. Желанието на вековете била все още мечта, а Адвентните периодични издания настоявали за статии. Мериан Дейвис работела за Елън от 1879, но започнала да редактира за нея след смъртта на Джеймс Уайт, нейният съпруг, през 1881. Поради големия брой молби за статии, брошури, книги и писма, Мериан изнемогвала от претоварване. Елън трябвало да наеме още помощници и Фани била подходящ кандидат.
Синът на Елън Уайт, Уилям С. Уайт, Дорис Робинсон, съпруг на нейната внучка, си спомнят много години по-късно, че Фани „ й била препоръчана като млада жена с рядък талант, добро образование и ревностна християнка.” Условията за работа били изгодни и за Елън, и за Фани, те подписват споразумението. Фани доказва, брилянтност, развлекателност, капризност понякога, била е също обичана и от останалите членове на семейството.”4
Когато Елън приключила палатковото събрание и обиколките си, на път за вкъщи, тя уредила Фани и Елън, заедно с групата й да се срещнат на пътната станция в Чикаго и да пътуват заедно. Елън „не беше при групата си, така че старейшина Стар започна да я търси наоколо, докато я намери зад оградата на един ресторант блажено ядяща големи бели стриди с оцет, черен пипер и сол,”- пише Фани – и по време на същото пътуване Уили Уайт донесе в колата „ дебело кърваво парче телешко”, за да бъде сготвено по път на малката печка от Сара Мак Ентърфър една от ценните работници на Елън. Този инцидент беше шокираща за Фани, която живееше живот според Свидетелствата, предано отказала се от месото, маслото, рибата, птичето месо и вечерянето, вярвайки, че така, както „Свидетелствата казват, никой месоядец няма да бъде спасен.”5
Когато групата пристигна в Калифорния, на Фани й бяха дадени специални инструкции свързани с нейните задължения. Беше й казано още от самото начало, че тя ще работи под насоките на Мериан в изготвянето на писма, или ”свидетелства”, за когото те обикновено са предназначени, и в редактирането на статии за публикуване. Беше й казано също, според У. Уайт и Робинсон, че „нещата открити на г-жа Уайт чрез видения, не са дума по дума описание на събитията с техните уроци, но че те са сигнални светлини или панорамни картини на различни сцени в опитностите на хора, заедно с уроците свързани с тези опитности.”
Казано й беше също така, относно тенденцията на Елън да прави механични грешки (правопис, главни букви, пунктуация) и синтактични такива, като повторения и не добре подреден материал – всичко това редакторите трябва да поправят, да реконструира, да подредят ясно и ефективно.6
Фани работеше с удоволствие върху статии за публикуване, според Уайт и Робинсън, но „намираше за неприятно и отвращаващо преписването на писма за порицание. Бяха я чували да казва,, че би искала да съществува в английския дума като думата „недей”.7
Първата година от работата с Фани се стори щастливо преживяване за Елън. На 13 февруари 1888 г. тя пише: „Фани Болтън е съкровище за мен. Ние сме в хармония във всичко, ние работим в единодушие и с любов.”8
Фани намираше някои от аспектите на работата за ужасяващи. В началото на назначението й, тя показа на Мериан, някои от материалите, върху които работеше и за нейна изненада Мериан я помоли дали би ги сравнила хронологично с Ейдършийм или друг обикновен религиозен писател. Когато Фани й каза, че Бог е точен историк, Мериан й отговори, че Елън не е. Представяйки историята за своя вестник The Gathering Call, Едуард С. Баленджър по-късно пише, че Фани при сравняване, беше „шокирана и удивена да приеме параграф напълно еднакъв като този, който тя беше преписала за една от статиите, и за който никъде нямаше означение, че беше чужд цитат, и отгръщайки листа, тя открила още цяла страница, която в статията била същата, с незначителни промени, само да заличи, че е била точен цитат.”Баленджър продължава по-нататък като обяснява, как Мериан успокоила Фани, казвайки, че „земята и всичко в нея принадлежи на Бог.” Но Фани не била удовлетворена.9
В следващите дни Фани открила, че били използвани много авторски трудове, без да бъде отдадено право на авторство на писателите. Не било отдавано никакво право за авторство нито на Фани, нито на Мериан за техните оригинални творби, но всички те отивали за издаване от името на Елън, дори още повече, те били представяни като вдъхновени от Бог. Така Фани се оказала въвлечена в нещо, за което била убедена , че е мошеничество. Изпълнена с угризения на съвестта и разочарована, тя представи случая пред Елън, с убеждението, че тя трябва да поддържа „принципите на нормално правосъдие и литературната честност, (и да бъде) мъченица заради истината.”10 Съществуват златни правила за да бъдеш писател, които не бяха следвани и тя говори за това с Елън. Какво Елън й е отговорила е неизвестно и не е включено в настоящата история, но явно тя не се е поддала, тъй като Фани е била понижена до обикновен машинописец и да върши неща, които са й възлагани.
След Генералната конференция, състояла се през 1888 г, Елън се премества да живее в Батъл Крйк и през Декември , Фани и Мериан са извикани от Калифорния. Уайт и Робинсон си спомнят, „че на път за Батъл Крйк, г-ца Болтон прекарала една седмица в Чикаго. Там тя се срещнала със своите стари познати и много неща й напомнили за предишни преживявания и амбиции. Тя споделила със своите бивши колеги, че не е удовлетворена, че живота й преминава в препредаване на мисли и писания на друг човек. Тя имала свои лични мисли и идеи, които копнеела да изрази.”11
Въпреки че Фани отиде да работи за Елън, положението продължи да са влошава. Преди изминаването на две години, откакто Фани започна да работи, Уайт написа на Чарлз Джонс, от Пасифик Хелф Джърнал, на 23 юни, 1889 г., предлагайки му, чуе ще бъде добре за него да наеме Фани на работа. „Аз вярвам, че сестра Болтън е много по квалифицирана да роботи в списание като Пасифик Хелт Джърнал” – написа тя, „тъй като там тя ще има повече случаи за оригинална работа, и няма да се изисква точността, която нашата работа в Знаци на времето, изисква.”12
След като Джонс, без значение на причината, не нае Фани на работа, тя продължи да работи за Елън, опитвайки се „да внесе хармония в нещата там, където липсваше несъгласие с обикновената максима, че един автор трябва да дава признание на своите редактори, като даде кредит на всички творби, от които той цитира” и отстоявайки позицията,” че сестра Уайт трябва да признае трудовете на своите редактори, както и всеки източник от ,който тя черпи идеи и изрази.”13
Фани сигурно е поддържала все още свежа идеята за зачитане труда на авторите и редакторите през месеците до есента на 1890 г., когато тя била уволнена. Решавайки да отиде да учи в Университета Мичиган, в Ан Арбър, Фани заминава, вземайки няколко ръкописа на статии за редактиране. Относно това Елън пише, че Фани „ я помолила да вземе няколко статии със себе си в Ан Арбър, казвайки, че обичала работата. Но сега аз мисля, че тя е искала да ги използва като претекст, че е работела за мен, за да печели доверието на другите, защото аз й се доверявах като на свой служител да приготвя копия за моите книги. Сега аз виждам глупостта си.”14
Пишейки извинение до Елън, Фани казва: „Аз не мога да помогна пишейки ти, защото Бог ми е помогнал толкова много откакто се видяхме за последно. Чувствам се толкова зле откакто съм отделена от твоята работа, когато почти се бяхме сдобрили, толкова се страхувах да го направя, но сега възлагам всичките си смущения в ръцете на Бог.”15
Година по-късно, през есента на 1891 г. Генералната конференция моли Елън Уайт да замине за Австралия. Когато за нещастие Сара МакЕнтърфър се разболява от малария, Елън, за изненада на всички от вътрешния кръг, поканва Фани да замине с нея, замествайки Сара.
По-късно Елън признава, „Фани ме помоли горещо със сълзи на очи да дойде с мен за да приготвяме статии за вестниците. Тя декларира, че се променила много, и че сега не е изобщо същият човек, какъвто беше, когато желаеше да пише от свое име и не беше съгласна да бъде погребан таланта й приготвяйки статии за вестници и книги. Тя чувстваше тогава, че е била изпълнена с идеи и талант, които трябвало до използва за писане, което не можела да направи докато е свързана с мен.”16
Щом пристигнали в Австралия, Фани заседнала над работата си с присъщата й бързина и ефективност. В писмо от 7 окт.1892 г. тя пише, че била подготвила 42 страници за изпращане по пощата, приготвила седем статии до Ревю и шест статии до Знаци, и още 4 статии, откакто пратката била изпратена.17 На 4 Май 1893 г. тя пише, че предния ден е бързала за центъра на града и изпратила 7 статии за Елън - 7 или 8 за Младежки инструктор, една за Ревю и една за Знаци.18
Когато настъпи времето за палатковото събрание през 1894 г. ( Януари 5-28), Фани беше готова за ваканцията. Палатковите събрания бяха време за освежаване и промяна, преживявания и нов кръгозор. Фани, работохолик по природа, ги очакваше с нетърпение. Докато беше там, беше естествено приятели да й казват, колко чудесно трябва да е че работи за такъв вдъхновен и брилянтен писател като Елън. Тогава Фани мислеше, че е важно да постави нещата на правилното им място. „Тя говори много на приятели и познати в Мелбърн за трудностите съпътстващи нейната работа и за нередния начин, по който някои от ръкописите бяха написани,” си спомняха Уайт и Робинсън относно този случай. „Нейната оценка за големите поправки направени от редакторите е толкова висока, а работата на г-жа Уайт е толкова омаловажена. Тя отново изразява своето твърдо убеждение, че таланта на машинописците и редакторите, трябва да получи публично признание. ”19
В същото време тя (Фани) каза на Мерит Г.Келог, половин брат на Джон Харви Келог и на Уилям Келог, „ че тя пишела през всичкото време материалите на сестра Уайт.” Нещо повече, тя казва, че повечето от материалите бяха публикувани в Ревю енд Херълд... като че ли са писани от самата сестра Уайт под вдъхновение от Бог... Аз съм много разтревожена за това нещо, защото чувствам, че изпълнявам измамна роля. Хората са заблуждавани относно вдъхновеността на онова, което аз пиша. Аз чувствам, че е напълно неморално, нещо, което аз написвам да се издава под името на сестра Уайт като статия, специално вдъхновена от Бог. Каквото аз пиша трябва да се издава под моя личен подпис и тогава кредита (за авторството) ще бъде даден там където той принадлежи.”20
Най-същественото в нейното недоволство, така, както Фани ще го изрази по-късно пред Елън, поглеждайки назад, беше: „Аз мислех, както винаги съм мислила преди, че ти не виждаш моето недоумение, не забелязваш проблема, който ме терзае, и който се състоеше в ЗАДЪРЖАНЕТО НА ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРОИЗХОДА НА ТВОИТЕ ПИСАНИЯ и непризнаването на редакторската помощ - стоящи на дъното на това недоумение, а също, и че твоите трудове не са идващи от Бог, както би трябвало, ... „ТАКА СИЛНИ КАКТО Е СЛЪНЦЕТО”.21
Когато Елън разбра, че Фани разкриваше пред други нейните методи на писане, тя „получи” видение, което разказа на Джордж Б. Старр: „Над мен се появи карета от злато и коне от сребро, и Исус в царско величие стоеше в тази карета.... След това се чуха думи идващи от каретата в облаците към мен от Исусовите устни: „Фани Болтън е твой неприятел! Фани Болтън е твой неприятел! Това се повтори три пъти.22 Елън писа и на Mериан също, че е била „предупредена, че Фани беше неин неприятел.23
На 6 Фев. 1894, Елън пише на Фани: „Сега сестро моя, аз не искам повече ти да си свързана с мен в моята работа. Имам предвид, че за твое добро, не трябва да ти се дават повече възможности да правиш това, което правеше в миналото.”24
Единствената забележка, която Елън прави в това писмо относно „преписването” от други автори беше: „ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ОПИТВАМ ДА ЗАЩИТАВАМ СВОЯ КУРС ПРЕД НЯКОЙ, КОЙТО НЕ ОЦЕНЯВА ДУХОВНИЯ ХАРАКТЕР НА РАБОТАТА, КОЯТО БОГ МИ Е ВЪЗЛОЖИЛ, ТОВА САМО ЩЕ ИЗЛОЖИ МЕН И РАБОТАТА МИ НА НЕДОРАЗУМЕНИЕ И ПОГРЕШНО ПРЕДСТАВЯНЕ. Да се представят събития предварително пред умовете на останалите би било напразно, защото има много малко, които наистина са във връзка с Бог, които виждат под повърхността на видението, както и да го разбират. Това е нещо, което аз не мога да обясня.”25
След като тя не успя да обясни преписването – защото за да го направи ще трябва до го разкрие – Елън се обърна към емоционалността и предубежденията на хората и писа за характера на Фани, относно който тя можеше да каже много: „ Ти не си надежден и способен работник. Твоят ум е обект на промени, веднъж е ликуващ, след това е депресиран. Впечатлението, което оставяш при тези чести промени е обезпокоително. Няма себе контрол в живота ти. Ти избираш живот на промяна, претъпкан от различни интереси и занимания, затова не можеш да насочиш живота си правилно, както смяташ, че си направила в това дело. Ти си превъзходно измамена да смяташ че си направила това. Заангажирала си се с неща, които подобно на порция храна с много силни подправки, не са приемливи за Бог.26._
Същия ден, Елън пише писмо до своя син Уили: „Нейните големи амбиции, любовта й към слава и представата й за собствените й способности и талант е отворена врата, през която Сатана е влязъл и не само e разрушил нейната душа, но поставя на опасност и работата, която Бог ми е възложил.... Аз съм дълбоко смутена и когато виждам как Сатана работи, за да отнеме единствените, които би трябвало да са интелигентни, с остра и ясна мисъл като стомана, за да разбират своята отговорност пред Бог и своята привилегия и чест да имат дял в тази работа, те стават нелоялни, подозиращи, шепнещо зло, насаждащи същото и в умовете на другите. Време е да са вземат критични мерки, които да поправят духа на недоволство преди да се е разпространил навсякъде. 27
Елън не спести жлъчното си красноречие през този период. Тя писа на О. А. Олсен, председателя на Генералната конференция: „Нейната страст към признание и слава за мен беше много подобна на дейността на Сатана в небето, където внесе непокорство сред ангелите.”28
До Мериан тя писа:” Понякога тя става обзета от демони, както бяха хората в дните на Христос. В моменти на такива пристъпи, много хора мислят, че тя е вдъхновена от Бог. Тя има красноречие, думите й се леят изобилно и бързо, но тя е под контрол на демони.”29
„Ако тя беше обърната,” пише тя на Джордж А. Ъруин, който скоро щеше да стане председател на Генералната конференция, тя щеше да има ясно разбиране за влиянието на нейното погрешно представяне в работата, която извърши за мен и бих изповядала някои от нейните погрешни твърдения, които са били използвани от врага, да обърнеe и подкопае вярата на мнозина в Свидетелствата на Божия Дух”30
Пред Уили, Eлън уподобява Фани с Арон и Мариам: „Арон беше уста на Мойсей, а Мариам беше учителка на жените. Но ето, че се появи сплетня от недоволство и завист между брата и сестрата срещу Мойсей, и те бяха виновни в нелоялност, не само срещу своя лидер посочен им от Бог, но и срещу самия Бог....Тези, които дават място на внушенията на сатана в своите отчаяни опити за признание на талантите, обзети от ласкателства, ще бъдат толкова заслепени от врага, че няма да разпознаят разликите между приликите.”В същото писмо до Уили тя казва, че Фани е като Ева: Отново дойде предупреждение,”Фани е твой неприятел и подвеждащ ум, приемайки внушения от Сатана, както направи Ева в Едем.”31
До Фани в същия ден тя писа в трето лице, относно приликата на Фани със Саул: „Моята молитва е, че Бог ще обърне бедното дете (Фани), да може да разбере водачеството на Неговия Свят Дух. Характера на Саул е маркиран веднъж. Той притежаваше и сила и слабост в едно. Бяха му дадени дарби и таланти, но освети ли той напълно тези дарби за Бог, той не би опозорил себе си чрез собственото си непослушание.”32
Пронизвайки Фани с острото си перо, Елън беше способна да прехвърли вниманието от проблема с преписването, върху характера на Фани. Никъде в записаното Елън не казва на Фани, „Нека да отдадем признание там където, то се полага. Нека да направим правилното нещо.” Диверсията атакува характера на Фани и това беше перфектната тактика.
Фани разкайвайки се и току-що изгубила работата си, пише до Елън:” Аз мога да видя, как Сатана винаги е намирал нещо в характера ми, с което би могъл да работи като измъчва и изтощава тези, с които общувам. Аз-ът никога не е напълно унищожен и затова оставя вратата за врага отворена. В дъното на всичките ми трудности стои Аз-ът и това е от Сатана.... Вършейки работата, аз гледах онова, което ме смущаваше и борейки се с него ден след ден, бях изгубила усета за неговата святост и започнах да гледам на него единствено от литературна гледна точка. Аз не знам дали трябва да го поставяме по този начин. Аз знам какво означаваше то за мен и за всички, отвъд това чисто литературно значение.... Моята вяра в свидетелствата днес е по-силна от всякога преди и чувствам, че трябва да вложа цялото си влияние на страната на съграждането на вярата на Божия народ в това свещено дело.”33
На следващия ден, 10 февруари 1894, Елън отговаря на Фани: Получих и прочетох писмото ти и те уверявам, че то докосна много дълбоко сърцето ми със съдържанието си. Аз приемам твоето признание. На основата на нашата лична обвързаност, аз бях простила и ти прощавам.”34 Фани беше наета отново на часа.
Дали това разтърси персонала на Елън е неизвестно. Те знаеха, че Фавни е добра помощ, а Елън се нуждаеше от нейната помощ. В писмо до брат си Едсън, Уили пише: „Тя (Фани) има забележителен талант и движи делата на майка много интелигентно и бързо, като отхвърля двойно повече работа от всеки друг редактор, който майка някога е имала.”35
Но не всичко вървеше добре при Фани. Тя беше почти на ръба на създаване на извънбрачна връзка с женен мъж. Елън беше наела сравнително млад мъж на име У.Ф.Колдуел през 1893 г., за да помага на Фани с машинописа. Той беше далеч от жена си и двете си деца за три години. Колдуел прие отшелническия живот, показвайки „ внимание и нежност към обществото от млади момичета, изпълнен с веселие, държейки се като момче”, както Елън негативно оценява, пишейки по-късно до А.Н.Уийлямс, президент на конференцията, към която Колдуел принадлежи. 36
Въпреки че по-късно съпругата на Колдуел се развежда с него, това не става преди Фани и той, „да установят любовна връзка и да си дадат обещания един на друг, Фани на Колдуел и Колдуел на Фани”, докладва Елън на Дж.Х.Келог. 37
Като помирител, Елън изтъква Фани почти като герой в сравнение с Колдуел: ”Бог беше в борба с бр. Колдуел. Себелюбието му, желанието му за себезадоволяване и упорството му да следва своите си пътища го е направило неблагоразумен, арогантен и властен. Неговият навик да преяжда е обременил храносмилателните му органи, разширил се е стомаха му и е натоварил естеството му да носи товар, което се е отразило на мозъка му и паметта му е отслабнала.”38
Първоначално Фани отказваше да е имало нещо помежду им. „ Тя стоеше пред мен в палатката ми”, пише Елън до своите приятели Теннис, „и заяви, че няма нищо за докладване. В продължение на една година тя не означаваше нищо за мен, само мъртъв тежък товар.” Фани най-накрая призна, че обича Колдуел с цялото си сърце и „тази чаша на щастието ми беше представена три пъти и тогава изчезна.”39
Въпреки, че Елън беше способна да прекърши романса едва напъпил, в период от две години след това, тя продължаваше да пише на различни хора за недостойната любовна връзка: „Не е работата й за мен, която изтощи нервната й система,” пише Елън до Уилард А. Колкорт. „Това са съхранението на тайни, лъжи и нередности. Не са тежестите на работата, която се изисква от нея, но поддържането на огъня и стъпването в своя собствен искрящ огън свързан със силното й желание към чуждите съпрузи; любовен сантиментализъм.”40
Разнасяйки мълвата в миналото, Елън изважда на яве друг, приключил романс на Фани, за да го свърже с този втори инцидент. В Ан Арбър, Фани среща Мъж от Калифорния на име Блейкли (първото му име не е посочено) и се влюбва в него.41 Когато заминава за Австралия, Елън казва на Колкорд, „тя очакваше, че той (Баркли) ще й пише, подновявайки своето внимание към нея, но писмо не пристигна и тя почти обвини Бог за провидението Му.”42 Елън писа също и до д-р Келог относно случая с Баркли, казвайки, че „Фани действала понякога, като обзета от зъл дух, като ни караше да се чувстваме зле.....(и) понякога беше дръзка и укоряваща.”43
Когато настана времето за палатковото събрание през 1895 (17 окт.-11 ноем.), Фани беше там, за да посрещне своето Ватерло. Тя отново каза за своята тайна. Елън пише, че тя стояла „като агне крещящо за сено”.44 Крясъците и романтичните плетеници бяха твърде много за Елън. Келог пише на Баленджър относно доклада на Фани, че тя и Мериан Дейвис трябваше да преработват отново материала преписан от книгите на други писатели, ”да разместват изречения и да променят параграфи само и само да прикрият плагиатството” и като резултата на възраженията на Фани, Елън не само я уволнява, но й зашива плесник по лицето.45
Най-накрая, на 12 ноември1895 Елън пише до Мериан: Аз не съм дала нищо в ръцете на Фани, и не съм очаквала, че давайки й нов шанс, тя ще ме предаде и ще се превърне в предател. Аз се наситих на „ таланта и способностите й през живота си”. На 29 ноември тя пише отново на Мериан,”Аз приключих своето време на служба с Фани Болтън.”46
Това трябваше да бъде края на службата на Фани. Многократно наемана и уволнявана, Фани работи за Елън в продължение на седем и половина години. Веднъж „христоподобна”, „брилянтна”, „развлекателна”, „талантлива”, „образована” и „продуктивна, според противоречащите си твърдения на Елън, Фани се превърна в „ бедна, дребна душа”, „светещ метеор”, „практикуваща измама”, „любовен сантименталист”, „превзет актьор”, „беден, заблуден неоформен характер” и „фарс”, „провокираща”, „едностранчива”, „импулсивна”, „неуравновесена”, „непостоянна”, „нерешителна” и „неспособна да се контролира”.47
Невероятно, както може да ви се види, Фани беше поканена да работи за Елън за четвърти път. Както Фани по-късно цитира думите на Елън до нея, Елън й пише, че й е било казано от”невидимо присъствие на 20 март1895,че Фани трябвало да бъде взета отново на работа. „Ако Фани бъде отделена сега от теб”, й казал духа „Сатанинската мрежа е приготвена за краката й. Тя не е в състояние да бъде оставена сама на себе си, за да бъде погълната от самата себе си. Тя съжалява и се разкайва. Аз съм нейния Спасител, Аз ще я възстановя, ако тя не се превъзнася, гордее и самовъзхвалява. Ако тя сега си отиде от теб, има вериги от обстоятелства, които ще бъдат нейната разруха.”48
През 1900 година Елън писа на Ъруин, като представи причината за поканата отправена до Фани да се завърне отново. „Аз видях защо бях приканена да дам на Фани още един шанс. Съществуваха хора, които ме бяха разбрали погрешно поради неправилното ми представяне от Фани. Те наблюдаваха, за да видят какъв път ще избера по отношение на нея. Те щяха да кажат, че аз съм злоупотребявала с бедната Фани Болтън. Когато последвах напътствията да я взема отново на работа, аз отнех всичките причини за критикуване от тези, които бяха готови да ме прокълнат.”49
Но Фани беше разбита и душевно и физически.. Годините от претоварване и стрес се отразиха на доброто й физическо и емоционално здраве, оставяйки Фани в недобро състояние, за да може да работи и тя реши да се завърне в Америка. Корабът й отплува на 10 май, 1896 г.
Може би конфликтът да е замрял тук, но Фани говореше за това отново и отново, колебаейки се между своята лоялност към литературните максими, от една страна, и Елън и нейната работа от друга. През 1897 Елън още я болеше от докладите на Фани, когато пише до Фани през април: Аз ще отрежа въздействието на езика ти по всеки начин, по който мога,50, а до Теннис през юни пише: „Въображението й е толкова силно, че тя прави толкова преувеличени изказвания, че на думите й не може да де вярва.”51
Фани е имала причина за конфликта през 1894. „ Аз мислех, че ти си служител на Бог”, пише тя до Елън, „и че аз трябва да съм с теб, където бих имала повече надежда за моето спасение, отколкото ако останех на работа в някой друг бранш. Аз мислех, че редактирам твои писания, но в деня на съда ще бъде установено, че съм направила това, което трябва.”52
Най-накрая, през 1901, за голямо облекчение на защитниците на Елън, Фани пише нещо, което те смятат за искрена изповед: „Аз Благодаря на Бог, че е пазил сестра Уайт от следване на моята предполагаема висша мъдрост и праведност и я е предпазил от признание на редактори и писатели; но е дал на хората непокварен израз на божествения ум. Ако беше направила това, което аз исках да направи, тогава дарът би бил принизен до съвместно авторство, важността му изгубена, и благословенията му за света – изгубени.”53
Последното писмо, което Елън пише относно Фани, според „Историята” , е писано до Ъруин през 1900 г. Тя беше на почти 73 години, а Фани на 41. Вероятно Уили е бил приключил борбата по това време. Той пише до Стивън Н.Хаскел:”Няма съмнение, че ще е облекчение за теб да напишеш по няколко реда относно всяко писмо на сестра Болтън (до Елън). Ако има нещо очевидно добро да бъде свършено, нещо определено да бъде направено от това, което ти ще напишеш, ще бъде много по-удовлетворително за майка ми и добре за напредъка на нейното дело, ако тези неприятни неща не се споменават. Загубата на сън за две или три нощи, може да лиши майка ми от сили, които могат да бъдат използвани за наставление на църквите.”54
През 1911 г., когато Фани беше на 52 г., емоционалното й здраве се влоши и трябваше д постъпи в болницата Каламазу. Тя беше изписана след 13 месеца ( 20 февр 1911. – до 18 март). По-малко от две години преди да почине, тя беше приета отново в болницата след три месеца (9 окт.1924 – до21 януаари1925). За клеветниците на Фани, това означаваше, че божественото възмездие е било показано незабавно, и е положително доказателство, че тя е била неуравновесена през всичкото време.
Фани изпращаше и получаваше писма през всичките години на своята работа за Елън. Късно, през 1914 г. тя пише: „Аз бях с г-жа Уайт през седемте години и половина, като душа разбиваща се в скала, заради всичката безсъвестност, неправди и извъртания.”55
Три песни, на които тя композира музиката и думите бяха публикувани в Христос в песента.56 Когато умира, според Хати Л. Портър, тя ”притежаваше много поеми, стихове, някои завършени, други незавършени. Тя имаше намерение да ги издаде в книга, но беше много близо до смъртта си и не успя да го направи. Някои от тези поеми бяха достойни да бъдат публикувани в печата и някои от тях показваха как физическите й сили са отслабваха и мисловната дейност не работи. Тези, незавършените, тя наричаше „отпадъци”.57
„Имаше един адвентист,” пише Хати, „който искаше да се ожени за Фани. Но тя не виждаше светлина в тази посока, поради разклатеното си здраве, но той я посещаваше често, плати за стаята й, за храната и грижите за нея, погребалните разходи, като й изпращаше чек за издръжка.”58 (Дали този мъж беше Баркли, или Колдуел, или някой друг, това не е известно.)
Според Ревю, Фани умира на 28 юни 1926 г. в Батъл Крик. Тя не беше навършила още 67 год. Нейната приятелка Хати написа некролога за Ревю: „Спокойното изражение на лицето й ни говореше, че тя се чувстваше готова да посрещне своя Господ.” Изпята беше една от нейните собствени композиции –„ Не аз, но Христос.” Тя беше погребана в Еурика, Мичиган.59
Иронично, на смъртният й акт за професията й беше написано „писател на писма”, тази част от работата й, която тя най- много ненавиждаше.
ЗАБЕЛЕЖКИ
1. The Calhoun Country, Michigan, смъртен акт (213-3126) попълнен на 1 юли 1926 за Франсис Е Болтън, 36 Манчестър стр., Батъл Крик , отбелязва, че осведомителя за”личните и исторически подробности” беше Josephine Huffman, 68 Oaklawn Street.
2. Годините на обучение на Фани, деня на завършване и тържествената реч за началото на учебната година предоставени от библиотечните архиви на Northwestern University от архивния чиновник Patrick M. Quinn, който отбеляза, че през 1983 се навършват 100 год. юбилей от нейното завършване. Регистрите на канцеларията на University of Michigan документират в писмо от 26 Май 1983, че Фани е била редовна студентка във Факултет за свободни изкуства в Ан Арбър през времето от септември 1890 до юни 1891, осем години след напускане на Northwestern.
3. Ellen G. White Estate, comp., The Fannie Bolton Story: A Collection of Source Documents (Washington, D.C.: General Conference of SDA, 1982), Fannie Bolton to Mrs. E.C. Slawson, 30 December 1914; p. 108. (Тази статия, съставена от документиран материал се отнася към статията The Story (Историята на Фани, Мериан и Елън У.). EGW се отнася за г-жа Уайт. Цитатите в настоящата статия са от І-ва част на статията The Story, с изключение на други източници, които са посочени. Номерата, които се виждат до писмата писани от EGW се отнасят за номерата на писмата в Настоятелството Уайт (White Estate). Номерата на страниците са от Историята (The Story collection)
4. William C. White и Dores E. Robinson, The Work of Mrs. E.G. White's Editors (St. Helena, CA: Elmshaven Office, 30 August 1933), стр. 3. (Отнася се за The Work; Mr. White се отнася за White or Willie.)
5. Bolton до Slawson, 30 December 1914; стр. 108-9.
6. White и Robinson, The Work, стр. 3.
7. Пак там., стр. 4.
8. EGW до Stephen N. Haskell и Mr. и Mrs. William Ings, 13 February 1888 (Letter 25); стр. 1.
9. Edward S. Ballenger, ed., The Gathering Call, February 1932, стр. 16-22. Quoted in The Story, стр. 113-16.
10. Fannie Bolton, "A Confession Concerning the Testimony of Jesus," ca. April 1901; стр. 102.
11. White и Robinson, The Work, стр. 5.
12. White до Charles H. Jones, 23 June 1889; стр. 2.
13. Bolton, "A Confession," ca. April 1901; стр. 102.
14. EGW до Marian Davis, 29 October 1895 (Letter 102); стр. 44.
15. Bolton до EGW, 30 April 1891;стр. 2-3.
16. EGW доWhite, 6 February 1894 (Letter 88); стр. 28-29.
17. Bolton до EGW, May Lacey, и Emily Campbell, 7 October 1892; стр. 8.
18. Bolton до EGW, 4 May 1893; стр. 12.
19. White и Robinson, The Work, стр. 12.
20. Merritt G. Kellogg изложение [March 1908], The Story, стр. 107.
21. Bolton до EGW, 5 July 1897; стр. 81.
22. George B. Starr, "The Watchcare of Jesus over the Writings Connected with the Testimony of Jesus," 2 June 1915, The Story, стр. 110.
23. EGW до Marian Davis, 29 October 1895 (Letter 102);стр. 42.
24. EGW до Bolton, 6 February 1894 (Letter 7); стр. 20-21.
25. Пак там стр. 27.
26. Пак там стр. 21.
27. EGW доWhite, 6 February 1894 (Letter 88); стр. 29, 32.
28. EGW до Ole A. Olsen, 5 February 1894 (Letter 59); стр. 19-20.
29. EGW до Davis, 29 October 1895 (Letter 102); стр. 44.
30. EGW до George A. Irwin, 23 April 1900 (Letter 61; revision of 61-a; стр. 92-4); стр. 95.
31. EGW до White, 6 February 1894 (Letter 88); стр. 31, 29.
32. EGW до Bolton, 6 February 1894 (Letter 7); стр. 20, 27-28.
33. Bolton до EGW, 9 February 1894; стр. 32-33.
34. EGW до Bolton, 10 February 1894 (Letter 6); стр. 34.
35. William C. White до J. Edson White, 25 October 1895; стр. 41.
36. EGW до I.N. Williams, 12 April 1896 (Letter 104); стр. 70.
37. EGW до John Harvey Kellogg, 20 December 1895 (Letter 106); стр. 60.
38. EGW до Bolton, 26 November 1895 (Letter 115); стр. 52-53.
39. EGW до Mr. And Mrs. George C. Tenney, 1 July 1897 (Letter 114); стр. 79-80.
40. EGW до Willard A. Colcord, 7 January 1896 (Letter 21); стр. 62.
41. EGW до Kellogg, 20 December 1895 (Letter 106); стр. 60.
42. EGW до Colcord, 7 January 1896 (Letter 21); стр. 62.
43. EGW до Kellogg, 20 December 1895 (Letter 106); стр. 60.
44. EGW Ръкопис 12-d 19[20?] March 1896; стр. 64.
45. John Harvey Kellogg до Edward S. Ballenger, 9 January 1936. Quoted in The Story, стр. 120.
46. EGW до Davis, 12 November 1895 (Letter 103); 29 November 1895 (Letter 22-a); стр. 49 and стр. 53-54.
47. The Story, навсякъде.
48. Bolton до EGW, 5 July 1897, quoting from EGW Manuscript 12-c (1 April 1896; 20 March dateline [see стр. 65]); стр. 85.
49. EGW до Irwin, 23 April 1900 (Letter 61; revision of 61-a, стр. 92-94); стр. 95-96.
50. EGW до Bolton, 11 April 1897 (Letter 25); стр. 74.
51. EGW до Tenney, 5 July 1897 (Letter 115); стр. 80.
52. Bolton до EGW, 9 February 1894; стр. 32-33.
53. Bolton, "A Confession," ca. April 1901; стр. 106.
54. White до Stephen N. Haskell, 13 July 1900; стр. 101.
55. Bolton до Slawson, 30 December 1914; стр. 108-9.
56. Песнарката Christ in Song (най-напред публикувана от Ревю енд Херълд през1908) съдържа три песни издадени под името на Фани: No. 197, "Come Out in the Sunshine," музика и текст; No. 209, "The Dove of Peace," само музикат (текст от S. H. Bolton, може би нейния баща?); No. 230, "Not I, but Christ" (към текста в Гал. 2:20).
57. Hattie L. Porter до William A. Spicer, 25 July 1933; стр. 117.
58. Пак там, стр. 118.
59. Advent Review and Sabbath Herald 103:41 (5 August 1926), стр. 22.