"Защото много лъжепророци излязоха по света". (1 Йоан 4:1)

 

Пантеизъм и „Началото на отстъпничеството”

 

Взето от

Елън Г. Уайт – митовете и истината

От Å. Kaspersen

 


В началото на века, д-р Джон Харви Келог (1852 – 1943) беше един от най-надарените хора в адвентната деноминация. Като ръководител на Санаториума в Батъл Крик, Мичиган, САЩ, той беше световно известен като лекар, хирург и здравен реформатор. Той откри корн флейкс и подобни на тях храни за закуска и други заместители за храна. Също така той беше плодовит писател, който издаде повече от петдесет книги.

 

В историята на адвентната църква, д-р Келог стана известен с определени неща не до там ласкави за него. Според Елън Уайт и други адвентни ръководители, той беше смятан за водач на така нареченото „Начало на отстъпничеството” в началото на века и беше обвинен в разпространяването на пантеистични учения, чрез своята книга „Живия храм” – 1902 г. – книга, която се занимава с принципи относно хигиена, физиология и прости домашни рецепти. Твърдеше се, че пантеистичните учения са преплетени в цялата книга, която днес е трудно да се намери. Елън Уайт написа серия от писма и Свидетелства, като вдигна тревога срещу книгата на д-р Келог и неговата „пантеистична философия”. Тя написа:

 

„Сантименталността в „Живия храм”, относно Божията личност, е била приета дори от хора, които имат дълга опитност в истината... Ако тези хора, за които мислехме, че са сигурни във вярата, не успяха да различат благовидното, смъртно влияние на тази наука на злото, трябва да ни алармира, както нищо друго преди... тези доктрини, когато се проследят до тяхното логично заключение, ще запленят цялата християнска икономика... Те анулират истината за небесния им произход, и открадват Бог от тяхната изминала опитност, като вместо това им дават фалшива наука.” (Special Testimonies, Series B No. 7, p. 37.)

 

„В книгата „Живия Храм” е представено началото на смъртоносно еретичество. Краят ще последва, и ще бъде приет от тези, които не желаят да приемат предупреждението, което Бог е дал... „Живият Храм” съдържа началото на тези еретичества. Аз знам, че края ще последва много скоро, и съм разтревожена за нашите хора.” (Special Testimonies, No. 2, pp. 50, 53.)

 

Тези, които се интересуват от това, могат да прочетат доклада за това в Избрани вести, том 1, стр. 192-200. Това е версията на Елън Уайт и на адвентистите относно въпроса за пантеизма.

 

Също така д-р Келог беше обвинен, че е планирал да поеме ръководството на няколко адвентни здравни институции. Следващият цитат показва, как деноминацията на адвентистите гледаше на случая:

 

„В началото на новия век, д-р Келог беше в конфликт с ръководителите в Генералната конференция, относно неговия опит, да вземе ръководството на всички адвентни медицински институции, с които той е бил свързан. Накрая той успя да вземе ръководството над Санаториума в Батъл Крик, фабриката за храни в Батъл Крик и здравния институт в Мексико. Също така той запозна да преподава странни доктрини. Неговата книга, „Живия храм” беше проникната с принципите на пантеизма. Всичко беше направено за него, за да види грешката си. Елън Уайт работеше лично с него и му изпрати много лични вести, но всичко беше напразно. През 1907 г. той изгуби членството си в църквата. Само няколко лични приятели го последваха.” (SDA Bible Commentary, Vol. 10, art. Kellogg, John Harvey, p. 723.)

 

До тук адвентната версия относно „началото на отстъпничеството” е, че д-р Келог искаше да контролира и диктува. Странно, но на нас не ни е позволено да чуем неговата версия по въпроса, и неговата защита относно обвиненията, които са отправени срещу него. Можем ли да предложим, че причината за това е, че ръцете на Генералната конференция не бяха чисти в този случай – че има нещо, което те се опитват да скрият от обикновените хора, тъй като Елън Уайт участваше в случая, и нейния интегритет щеше да бъде изложен на опасност, ако цялата истина относно този случай станеше известна?

 

Сега ние ще сравним официалната адвентна версия, относно „пантеистичната криза”, със записките на д-р Келог относно този случай – и специално въпроса с книгата „Живия храм”. 

 

Друга гледна точка

 

Добре известно е, че един въпрос има две страни точно както монетата. В една конституционна държава, обвинения има равностойното право, да представи своето обяснение, в своя защита, пред съда, а не само неговите обвинители. Нечувано е, да се произнесе присъда, или обвиняемия да бъде осъден, без да се му се даде правото на обяснение – дори и ако доказателствата срещу него са непреодолими. Но когато се стигне до адвентната църква и д-р Келог, над него била произнесена официалната присъда и в продължение на сто години на хората е била казвана едностранната версия, без дори да е бил даден шанс на обвиняемия да защити себе си.  Това естествено е често срещана практика в затворените, авторитарни култове.  

 

Това, което ще кажем сега е, част от адвентната история, непозната за много адвентисти. Това е обяснението на д-р Келог на „пантеистичната криза” – и малко повече. Това поне ще балансира едностранната картина, с която са били промивани умовете ни през последните сто години. Моето лично убеждение е, че ние дължим на д-р Келог правото да обясни своя случай. От време навреме адвентната деноминация публикува едностранни книги и статии относно „Началото на отпадането”. С Елън Уайт, като главен обвинител, движена чрез „видения” и „сънища”, присъдата беше произнесена над човек, без да му се даде шанс да обясни своята позиция.

 

Ясната истина е, че Елън Уайт се опита да доминира над д-р Келог, по същия начин, по който се опита да доминира над други. Но д-р Келог беше твърде силен за нея, така че тя с готовност прие тази възможност да го осъди, и взе небето като свидетел, в този мръсен заговор срещу доктора.

 

Сега ще видим как д-р Келог изтълкува „опитите”, които бяха направени от Елън Уайт и генералната конференция, за да му „помогнат да види своята собствена измама”.

 

На 7 окт. 1907 г. двама мъже, от Генералната Конференция, G.W. Amadon (A) и A.C. Bourdeau (B) посетиха д-р Келог в дома му в Батъл Крик, Мичиган. Причината за посещението беше, да разговарят с д-р Келог, преди да го изключат от адвентната църква. Това интервю е било стенографирано дума по дума от J.T. Case и R.V. Ashley. Явно д-р Келог искаше да има своето интервю в писмена форма с надлежното потвърждение, тъй като той знаеше добре, колко хитри могат да бъдат братята. По-късно, на 30 дек. 1907 г. и на 7 дек. 1954 г., стенограмата от това интервю, беше нотариално заверена като истинска от нотариус, в Калхоун, Мичиган. Цялото интервю беше преоткрито през 1986 г. и то хвърля светлина върху тъмната страна на адвентната история. Ние ще цитираме уместни цитати от този 108 страници документ, като позволим на д-р Келог, да обясни своите идеи относно „началото на отпадането”, „стремеж към власт”, и „услужливата ръка на Генералната конференция”. Липсата на място не позволява да цитираме целия документ. Избраните цитати са достатъчни, за да видим картината, за това как д-р Келог (К) видя „кризата”.

 

Църковните ръководители не отидоха при д-р Келог

 

Официалната версия твърди, че „Всичко беше направено, да му се помогне да види своята грешка”. Д-р Келог, какво ще кажеш относно това?

 

K: Аз трябва да кажа, че това е първата официална визита, която аз съм имал от когото и да е било, във връзка с църквата в Батъл Крик. Това е първия път, в който църковните служители са ми се обаждали във връзка с моето положение в църквата...

 

От дълго време съм ги канил да дойдат и да разговарят с мен, но те никога не дойдоха... Първо, в Бериан Спирнгс, братята Даниелс, Прескот и други, които бяха настроени враждебно спрямо мен, получиха писмо от сестра Уайт, в което бяха инструктирани, да дойдат при мен и при W.K. Kellogg, и да не ми поставят условия. Те никога не дойдоха. Аз ги очаквах в продължение на няколко дни, докато бях извикан да се прибера и да извърша операция, и аз чаках до последната минута и до последния влак, след което наех превозно средство, за да ме закара бързо до гарата, за да мога да им дам всяка възможност. Те не дойдоха. Те не направиха никакъв опит от какъвто и да е вид. След това аз помислих, че в светлината на това, което сестра Уайт беше написала, мое задължение беше да отида при тях, и мислех, че е трябвало да го направя, преди да напусна мястото. Така че аз отидох до телефона и прекарах около два часа, като телефонирах на брат Бътлър, на сестра Друилард и на други – умолявайки ги да дойдат при мен, за да може да седнем и да говорим относно нашите разлики. Аз им изпратих вестта, че ако те дойдат, аз вярвам, че ще можем да изясним нашите разлики в рамките на половин час и че бяхме готови да направим всяка отстъпка, която можеше да се направи. Те отказаха да дойдат. Те имаха различни ангажименти. Един имаше задължение тук, а друг на друго място. Професор Прескот, заедно със старейшина Еванс, по време на пътуването им на изток спряха и говориха с мен. Говорейки относно нещата, той каза някои неща, което аз чувствах, че не са истина, които знаех, че не са истина, и аз доказах на място, че те не са истина, казвайки му, как аз гледам на нещата, и им казах, че те не само не са истина, но че той съзнателно казва това, което не е истина, тъй като то беше толкова безсмислено, толкова абсурдно, че не можеше да бъде истина...

 

K: Аз казвам, че той знаеше, че не казва истината. Когато откровено му казах това, той беше поразен. Той не можеше да каже дори дума. Той не зададе въпрос. Аз ще ви кажа какво беше това, тъй като то е свързано със самото нещо, в което съм обвинен че правя, когато книгата ми Живия храм беше публикувана за пръв път....

 

Живият храм

 

B: Аз прочетох всяка дума в Живия храм и някои части още няколко пъти.

K: Well, it has been read quite a little, I expect. Some parts of it particularly. Now, in preparing that Living Temple I did it in harmony with a plan prepared by Prof. Prescott and myself, in harmony with Sister White - to prepare an educational campaign for Seventh-day Adventists on questions of health. . . . This book was to be the textbook of the campaign, so I did my best to write that book as I thought in harmony with the teaching that Prof. Prescott was giving here at the Sanitarium and in the Review. . . .

 

Идеите, които поставих в книгата, аз ги представих пред конференцията и те бяха публикувани в Бюлетин. Аз ги проповядвах по време на събранията на палатки, и никога не е съществувало несъгласие, от страна на ръководещите братя, относно нищо от това, което поучавах. Аз представих моите идеи в Живия храм по време на събрание в църквата на Санаториума... Аз представих моите идеи във връзка с лекуването на болните, и представих същите идеи, които написах в Живия храм. След това, сестра Уайт прочете доклада за това, което казах там и тя каза: „Това е правилно”...

 

Идеята, която представих там беше, че когато човек се разболее и оздравее, Бог е този, който го е излекувал; не съществува друга сила, която може да лекува, но божествената сила; излекуването на болните винаги е Божествено излекуване; че Бог може да работи бързо, но може да работи и бавно; че лекуващата сила е творяща сила и нищо друго, освен творческата сила може да излекува човека... Но също така, трябва да заявя, че професор Прескот беше един от комисията, която провери книгата, и той я прочете и ми даде писмен доклад за нея. Аз имам неговата критика, и в неговата писмена критика за книгата, той не осъди нито едно от нещата, които той осъжда след издаването й...

 

K: Това беше шест и половина страници от напечатан доклад, и в него не се казва и дума относно нещата, поради които книгата е осъждана сега – нищо от този вид. Вие знаете, че аз притежавам тази критика. След като се върнах от Европа, аз отрих, че съм осъден, а по това време аз бях осъден, защото не одобрявах финансовата политика на Генералната конференция...  

 

Когато разбрах, че книгата е осъдена, в период на издаване, по точно когато беше подготвяна за печат, аз задържаха отпечатването и почти една година, чакайки да видя какво ще се получи с цялата тази дискусия. Когато накрая книгата беше осъдена от Прескот и от други хора, щом излезна от печат аз изпратих копие (преди да я изпратя за разпространение) до сестра Уайт – две копия, едно до Сара, а другото до сестра Уайт. Аз изпратих и двете до Сара, за да даде едното на сестра Уайт...  

 

След това изчаках сестра Уайт да прочете книгата, и да видя каква ще бъде нейната критика. Така че аз задържах книгата от продажба и не я изпратих до есента. По това време, през Октомври, няколко месеца, след като изпратих книгата, аз изпратих копия до председателите на съюзните конференции, като ги помолих да прегледат книгата и да кажат какво мислят за нея, и дали те искаха да я използват в изплащането на заема за Санаториума и в същото време да помогне за други разходи в Санаториума. В отговор получих няколко много благосклонни писма...

 

Аз не получих дори един ред от сестра Уайт, която да осъжда книгата или да ми даде някакъв намек срещу нея – никога не получих дори един ред от нея, който да загатва, че аз проповядвам погрешни доктрини, въпреки че проповядвах тези доктрини за повече от петнадесет години, аз никога не получих дори едно изречение от нея, че тези доктрини са били погрешни в каквато и да е насока. Многократно те бяха публикувани в Бюлетина и бяха публикувани поне веднъж в Седмица с молитвени четива, и аз никога не получих дори намек, че нещо от тях е погрешно. Аз никога не получих нищо, до появата на тази статия в Ревю, въпреки че й изпратих книгата за нейното лично мнение, и изчаках шест месеца, преди да я пусна в продажба. Аз никога не съм получавал лично неодобрение от нея, или каквото и да е писмо. Първото нещо, което се появи беше тази статия в Ревю.

 

Аз видях тази статия ден или два, преди да беше отпечатана в Ревю. Тя не ми беше изпратена, но се случи така, че бях във Вашингтон, и някои от братята там имаха копие от нея и ми позволиха да я прочета; в противен случай аз нямаше да я видя преди да беше отпечатана в Ревю. Тя нямаше намерение да я отпечата в Ревю. Аз знам това. То беше направено с измама. Аз лично съм запознат с всичките факти относно това. Тя не я изпрати, за да бъде публикувана в Ревю, тя я изпрати само, за да бъде лична информация на тези братя. Тя нямаше да бъде публикувана в Ревю, ако не беше използвана за измамата на професор Прескот. Те телеграфираха на сестра Уайт, че има голяма криза и че статията трябва да бъде публикувана. Те и изпратиха телеграма, и тя се съгласи поради нея.

 

Не съществуваше никаква голяма криза. Това беше абсолютна лъжа. Тази статия беше прочетена пред съвета във Вашингтон. Аз се изправих пред съвета и пред цялата конференция и със сълзи на очи казах: „Аз приемам това, което се казва, като от Господ и аз ще оттегля книгата от разпространение.” Факт е, че аз не разбрах нищо – аз не го разбирам въобще – но аз казах: „Аз виждам, че Бог не иска книгата да бъде продавана и аз ще телеграфирам веднага, за да спра книгата от продажба, да бъде пакетирана в кашони и да бъде спряна”. Аз направих това веднага. Аз телеграфирах книгите да бъдат спрени от продажба, да бъдат пакетирани и складирани в избата на колежа, където са в този момент. Те са там. Но това е много по различна история от тази, която се разказва за случая. Аз споделям тези факти с вас, защото искам да ги знаете.

 

Аз отидох при професор Прескот, след приключване на събранието и му казах: „Професор Прескот, какъв е проблема? Каква е трудността? Аз проведох личен разговор с него. Казах му: „Аз написах тази книга, както предполагам в хармония с това, което аз и ти вярваме и това, което беше вярвано общо и това, което аз проповядвах в продължение на много години. Ако съм допуснал грешки в начина си на изразяване, аз съм готов да ги оттегля. На събранието, което се състоя тук, предишната есен, аз поисках от председателстващия да определи комитет и да позволи на комитета да ревизира книгата, и всяко нещо, което те открият, че е погрешно, ще го извадим от книгата. Аз казах: „Всяко нещо, което не е в хармония с Библията, и с ученията на деноминацията, аз ще го извадя от книгата, ако ми го посочите.” Това е записано в записките на съвета. Ти можеш да го намериш там. Аз ви предложих да направите това в самото начало, преди да беше отпечатана и след като беше отпечатана, и аз я изпратих на г-жа Уайт, за нейното мнение, но не получих дори дума за грешки, които се съдържат в нея.

 

След като беше публикувана и осъдена, аз казах: „Добре, аз ще я оттегля от продажба и ще я пакетирам”... Аз чувствам, че твоето отношение към книгата е част от кампанията да ме принудиш да се подчиня, да спъваш моята работа в Санаториума, аз не мога да престана да чувствам това...

 

След това му казах: „Професор Прескот: „Вземи тази моя книга и я ревизирай. Премини през нея от началото до края, постави знак в полето и подчертай всяко нещо, което мислиш че е погрешно в тази книга, и аз ще го извадя от нея”...

 

Професор Прескот каза: „Аз не искам да бъда цензура”. „Добре”, казах аз, „аз искам от теб да го направиш”.  Ти не трябва да представяш аргументи относно това, но само да поставиш знак в полето на книгата до всяко нещо, което е погрешно и аз ще го извадя от нея. Той ми каза: „Аз ще го направя”.

 

Отидох да видя старейшина Хаскел, и той се съгласи да направи същото нещо. Професор Морган остана във Вашингтон и след време ми каза, че професор Прескот няма да го направи. Той няма да редактира книгата и да ми я изпрати. Аз казах: „Той каза, че ще го направи”. „Да, но той каза, че няма да го направи, тъй като чух, че Прескот каза на старейшина Даниелс, че ще го направи, и аз чух старейшина Даниелс да казва веднага: „Ти не трябва да правиш това.”

 

Аз изчаках до неделя и тя не пристигна; в понеделник получих картичка казваща: „Не успях да я завърша и не можах да я изпратя”. На следващия ден получих писмо, в което се казваше, че той няма да редактира книгата. Неговото предложение беше книгата да не се издава. Следващото нещо, което видях беше статията в Ревю (от Елън Уайт)...

 

След няколко дни получих писмо от Хаскел, който каза, че ще ми изпрати няколко предложения. Аз предполагам, че той е изпратил няколко предположения. След това аз писах на Уили и му разказах историята казвайки: „Аз предлагам да извадя от книгата определени страници, които съдържат материала, който е критикуван, и да променя името и на Чудо на живот. Сега аз искам да знам какво майка ти мисли относно това.” Аз й писах казвайки й, че приемам написаното от нея относно книгата, като вест от Бог, и съм спрял продажбата на книгата.

 

Уили ми писа, че това, което му предложих му изглежда правилно и каза: „Аз ще говоря с майка ми относно това, и ако не чуеш нищо относно противното, продължи по този начин.” Никога не чух и дума относно противното, така че продължих с промените. Аз бях толкова сигурен, че ако извадя от книгата всичко, което беше критикувано, че те няма да намерят грешка в нея и затова изпратих циркулярно писмо с промените. Аз изпратих копието и получих доклад за него...

 

Относно професор Прескот, ситуацията беше следната: Тъй като се чу, че професор Прескот щеше да ревизира книгата точно както обеща, че ще направи, а старейшина Даниелс говори с него и му каза, че не трябва да го прави, така че той беше поставен натясно, Затова той трябваше да каже нещо. Това направи нещата да изглеждат, като че ли трудността, която самите те създадоха, с цел да ни подчинят на тях – тази трудност щеше да бъде преодоляна, а те не искаха да я преодолеят за нищо на света. Последното нещо, което те искаха, беше този въпрос да беше уреден, защото те искаха това нещо да продължи, докато Санаториума бъде покорен, така че медицинското дело да премине под тяхно ръководство. Това беше целта на цялата им кампания. Старейшина Даниелс беше казал на професор Съдърланд, след първото събрание, което имахме: „Ние допуснахме грешка, когато атакувахме теологията на книгата”...

 

Аз не съм пантеист и не вярвам в пантеизма. Вие чухте това, което казах в Бериан Спрингс. Аз станах и публично казах, че ако във всичко, което съм написал се среща нещо такова, че аз ще го оттегля и обява като невярно... Аз не съм пантеист и вие знаете това. Ако аз бях пантеист, сега аз щях да съм навън, покланяйки се на утринното слънце...

 

Ако съм допуснал грешка в които и да е било от изразите в тази книга, Живия храм, аз съм готов да ги поправя. Аз бях готов да ги поправя през цялото време. Аз исках те да ми бъдат показани. Но когато някой каже, така и така, и аз поискам от тях да ми го покажат, те не могат да го открият, и аз не мога да го извадя от книгата – аз мога да извадя само неща, които са ми посочени. Аз исках представителите на генералната конференция и председателите на конференциите на отделните щати, да дойдат тук, в Батъл Крик, и да разрешим цялото нещо. Ако вие имате такъв съвет, ние ще се придържаме към решенията на този съвет, но ние трябва да погледнем правилно нещата. Братята казват, че тук има криви неща. Нека да дойдат и да ги посочат...

 

A: Това, което сестра Уайт изпрати тук преди време – аз исках ти да го прочетеш и да го видиш преди да бъде прочетено в църквата. Аз мислех със сигурност, че това ще може да стопи всичко. По време на това събрание сестра Уайт каза, че като че ли ще има разкъсване на душата и духа, и тя каза, че Господ, Исус Христос слезе на земята, и щеше да те хване за ръката ти, а и твоя брат Уил, и щеше да ви издигне в светлината на свобода, но това не беше направено. Сега, твоето изказване отрича  това- 

 

K: Аз ще продължа и ще ти кажа нещо повече. Казвам ти истината пред Бог. Имаше много братя там, които знаеха всичко. Аз разбирам това, което ти казваш – че двете истории не са паралелни. Аз не мога да отговарям за това. Съществуваха някои неща, които Бог не каза на сестра Уайт. Също така ще ти кажа, че тя не знае абсолютно нищо относно този случай. Последната сутрин, когато бях там, след като вече бях в продължение на няколко дни, аз бях в къщата, до тази, в която Уили Уайт беше отседнал. Аз го видях на терасата, седящ на един пън, хванал главата си с ръце. Аз казах на брат си: „Уил, изглежда че той плаче много силно. Той имаше добра причина за това, защото, когато професор Прескот проповядва тази проповед в петък вечер, срещу мен и срещу Живия храм, но четеше от книги на спиритуалисти, езически книги, пантеистични книги и теософски книги – прочете всички тези неща, ужасни неща, карайки хората да вярват, че чете от моята книга през цялото време. Това беше най-ужасното нещо; трудно ми беше да го понеса и почти не извиках по едно време.

 

Някой го попита от коя книга чете, а той отказа да им каже. След което той излъга относно тези ужасни езически доктрини и каза: „Това е доктрината, която се проповядва всред нас, чрез тази книга, която се разпространява.” В Колидж Вю той каза, че ние сме разпространили 50 000 копия от тази книга и това беше лъжа. Той знаеше, че е лъжа, когато я изрече – относно Живия храм.

 

Когато се завърна, старейшина Еванс дойде при мен и каза: „Професор Прескот, Уили Уайт и старейшина Даниелс са влезнали в конспирация, да те унищожат и аз имам писма, които мисля, че могат да го докажат...

 

Той (Уили Уайт) е интригант и искаше тази атака да бъде отправена към мен, а братята, които присъстваха знаеха, че Съдърланд и други бяха видели това писмо, което сестра Уайт беше дала на Уили Уайт – те имаха копие от него от Маги и от други. Сестра Уайт беше казала на професор Прескот, да не говори за това и да не казва нищо срещу мен; но вместо това, Уили Уайт задържа писмото в джоба си и тази вечер професор Прескот държа тази най-сатанинска тирада срещу мен, като ме обвини във всякакъв вид сатанински неща, като четеше от други книги и след това казваше: „Това е доктрината, която д-р Келог проповядва.” След това професор Прескот седна и застана в много смирена позиция. Старейшина Джонс седеше там и си водеше бележки, за нещата в които той ме обвини. Той ги подреди едно след друго и следващата неделя сутрин, старейшина Джонс се изправи в шест часа сутринта в същата стая и той прочете от Ревю, написаното от професор Прескот, всяко едно от нещата, в които той ме беше обвинил като нито едно от тях не можеше да се намери в Живия храм. Това беше положението, в което той изпадна. Той отиде в гората. Някои от хората от този град знаят, че това е истината. Старейшина Джонс запозна да говори в шест часа сутринта и това събрание не приключи преди един часа след обяд. Никой не закуси. Когато старейшина Джонс свърши с четенето на Ревю, нещата, които професор Прескот беше написал и се видя, че самия той е скалъпил нещата, в които ме обвиняваше, и че аз не съм извършил нито едно от тях – тогава те бяха доказани, като принадлежащи на професор Прескот. Уили Уайт седеше, а главата му потъваше все по-надолу. Старейшина Даниелс каза: „Аз съм безмълвен. Не знам какво да кажа.”

 

В същото това събрание аз се изправих и им казах, че не съм имал намерение да пиша нещо, което не е в хармония с това, което сестра Уайт е писала и с това, което Ревю публикуваше и това, което беше прието от деноминацията. Аз казах: „Аз съм готов да  се отрека от този момент и аз оттеглям всичко, което не е в хармония с всичко, което сестра Уайт е написала в статията в Ревю. Това е, което аз вярвам. Ако има нещо в моята книга, което не е в хармония с това, аз го оттеглям и се отказвам от него.” Как могат да искат повече от мен? Сестра Уайт беше писала на тези хора да дойдат при мен и да ми подадат ръка, а те не го направиха. Аз останах там до последния ден, до който можех да остана. Аз трябваше да се завърна у дома, за да оперирам. Тази сутрин аз видях Уили Уайт. Аз знаех, че той стоеше зад тези неща...

 

Този човек, Еванс дойде в тази стая доброволно, и ми каза, че Прескот, Даниелс и Уайт са организирали тази конспирация, и са се обединили, за да ме унищожат и щяха да го направят, ако можеха. Той каза: „Аз вярвам, че имам писма, които могат да го докажат”....

 

Аз имам документ, доклад за това събрание, който показва как свидетелствата са фабрикувани. Той показва цялото нещо, как работи, как се прави свидетелство. Също така там е написано и името на сестра Уайт, когато това нещо беше фабрикувано на място и притежава своето вътрешно свидетелство. Сестра Уайт го потисна и ти знаеш това...

 

Това беше по времето, когато те започнаха своята кампания срещу мен, защото аз бях там заедно с Ед, но не знаех за това в този момент. Даниелс беше там и съществува доклад за неща, изказвания отправени към сестра Уайт, толкова погрешни, колкото е греха, брат Амадон. Тогава тя взе решение и прие позиция, казвайки на тези мъже, какво да направят. Когато те се изправиха и отрекоха книгата Живия храм, това беше, за да не спечеля 200 000 долара. След като казаха на сестра Уайт измислиците, които й казаха, тя им каза да не правят нищо и те се чудеха как да се измъкнат от това положение. Единственото нещо на света, което можеха да направят беше да отхвърлят книгата, и след това Даниелс каза на Съдерланд, че те са допуснали грешка, като са атакували теологията на книгата...

 

Искам да ви кажа, че когато сестра Уайт писа в статията, че книгата Живия храм пропагандира свободна любов, тя написа нещо, което е клевета и не е истина. Не съществуват такива доктрини в Живия храм. Ти прочете цялата книга. Откри ли нещо такова в нея?

 

B: Аз не мисля, че съм открил, когато я четох.

 

K: Не можеш да го откриеш. То не е там. Аз не вярвам в доктрини за свободна любов и никога не съм стоял от тази страна на оградата. Аз се опитвам да стоя за честност и чистота и се опитвам да извърша моя дял в издигането на правилните стандарти в света. Тези хора се опитват да ни очернят по всеки начин, по който могат.

 

B: Това е едно от нещата, за които исках да говоря с теб от известно време – какво се съдържа в тази книга?

 

K: Ще ти кажа. Ще отнеме около минута, за да кажа всичко, което имам да кажа и това е следното: Аз вярвам в присъствието на Бог навсякъде. Как Бог може да присъства на всякъде, аз не знам! Вярваш ли, че Бог присъства навсякъде?

 

B: Аз вярвам, че той е вездесъщ, всемогъщ и всезнаещ. 

 

A: Присъства като Свети Дух.

 

K: Това е всичко, което аз вярвам.

 

B: Аз вярвам, че ние сме създадени по Божия прилика, по отношение на интелект и тяло. Но в същото това време, познанието, което Той има е безгранично, а нашето ограничено. Силата, която той притежава е неограничена, а нашата ограничена.

 

K: Разбира се, разбира се. Аз чувам братята да казват по време на събрание: „Аз чувствам, че Бог е тук”. Когато отида в лабораторията и погледна през микроскопа, аз виждам клетките с очите си, аз виждам как клетките работят там и казвам: „Бог е тук и работи”. Аз не мога да видя как Божия Дух е отделен от Неговото присъствие. Сега виждаш, че яз нямам предвид че самия Бог е тук, аз имам предвид, че Неговия Дух е тук. Доколкото ме засяга, това е правилно за мен. Всичко, което исках да обясня в Живия храм беше, че всичката работа, която се извършва в човека, не се извършва от само себе си, като например часовника, но че Божията сила и силата на Духа са тези, които я извършват. Аз мисля, че не съм засягал теологичната страна на въпроса за триединството, и всички тези неща. Аз нямах предвид да го включвам в книгата, и аз се погрижих да представя това в предговора. Аз не съм и сънувал да повдигам теологични въпроси в нея. Аз само исках да покажа, че сърцето не бие от само себе си, но че Божията сила е тази, която му помага да продължи да работи. Сестра Уайт написа статия в която каза: „Неправилно е да кажем, че самия Бог е в дървото.” Аз не съм имал предвид да казвам това. Аз не съм имал намерение да казвам това – че самия Бог, Всевишния, отделен от Своята сила, от Своя Дух, като отделна личност – Той е в дървото. Аз не съм искал да кажа това. Аз имах предвид, че Духа, силата, интелигентността на Всевишния е изявена във всички тези живи неща, които се намират около нас.

 

A: Да, във всичкия растителен и животински свят.

 

B: Във всичко.

 

K: Правилно. Аз никога не съм и сънувал такова тълкуване, каквото те поставиха в него. Когато разбрах, че това тълкуване е било приложено, аз казах: „Аз ще го променя, ще направя всичко възможно, за да го поправя.” Те не ми позволиха да го променя.

 

Аз казах на професор Прескот: „Ако ми покажеш как да поправя това, аз ще го поправя веднага”. Но те не ми позволиха да го поправя. Ако те бяха ми позволили, тогава играта щеше да бъде приключена, разбираш ли това! Цялата игра щеше да приключи – цялата тази кампания, която те провеждаха. Ако те ми бяха посочили как да поправя книгата, така че да не може да предава тези иронични впечатления, които те получиха от нея – само ми покажете как да я поправя – и аз щях да направя това с удоволствие. Аз не исках да поучавам нищо, което щеше да подведе някого в заблуда. Така че ето ги, книгите са в избата.

 

Аз поисках от Генералната конференция да я поправи; аз помолих Хаскел да я поправи; аз помолих Прескот да го направи; казах им да зачертаят всяко нещо, което те смятат, че предава погрешна идея според тяхното схващане и аз щях да го извадя от книгата. Професор Прескот каза, че то е толкова преплетено в книгата, от първата до последна страница, че не може да бъде извадено. Това беше толкова абсурдно. Аз знаех, че не е истината, и аз знаех, че той не мисли, че това е истината, тъй като по-голяма част от книгата е относно с какво да се храним, какво да пием, как да се обличаме и какви упражнения да правим, и много други подобни неща, където този въпрос въобще не може да се види... Аз само ще трябва да приема нещото, когато дойде.

 

Но, аз няма да се оттегля от църквата, или да поискам да бъда освободен от нея, тъй като това ще ме постави в положение, в което аз не желая да се намирам. Аз държа здраво за истината и не съм се променил, е не искам никой да получи извинението и да каже, че съм. Аз искам хората, които лъжат, да бъдат отговорни за лъжите си. (Интервю - 1907. Удебеляването на текста е добавено.)

 

Интриги и лъжи

 

Така д-р Джон Харви Келог вижда „пантеистичната криза” и „началото на отпадането,  на Елън Уайт. Това е неговата собствена версия относно въпроса. Ние научихме относно неговите идеи за „пантеизма” и че може би е имало известно недоразумение – и че в този случай, д-р Келог е искал да поправи това. Но ръководещите хора в Генералната конференция не искаха това да се случи, тъй като част от играта беше отстраняването на доктора. Те раздуха нещата до невероятна пропорция, и Елън Уайт беше информирана погрешно и манипулирана от собствения си син, Уили, и други от ръководителите. За да подкрепи интригите, тя получи „видение”. „Началото на отпадането” от самото си начало беше интригантска измама от началото до края – нямаше нито „отпадане” нито „криза”.

 

Както видяхме предварително, Елън Уайт беше изпратила свидетелства, в които тя твърди, че д-р Келог е „отхвърлил” свидетелствата от това време. Това твърдение не съвпада с неговото лично обяснение.

 

Цялото интервю показва, как силните ръководители в Генералната конференция разпръсваха най-ужасни лъжи относно д-р Келог, че неговия Санаториум в реалност е бил таен публичен дом; че той е набавял проститутки и ги е преобличал като медицински сестри и че самия той е бил женкар. Ние научихме как Елън Уайт е била манипулирана и дезинформирана, и как изпрати „свидетелства от Бог”, които по късно се оказа, че са основани на погрешна информация. Ние научихме как водачите от Генералната конференция обвиниха д-р Келог в измама, като стремящ се за власт – докато в реалност, самите ръководители бяха виновни в това, в което го обвиняваха.

 

По време на цялото интервю, д-р Келог говореше с уважение за Елън Уайт; неговото поведение е в силен контраст с низостта, интригите и лъжата, които той понесе от някои от ръководещите братя. Но самата Елън Уайт също беше виновна, заради своите фалшиви видения. Тя претендира, че е получила откровения от небето, за да участва в интригите в пречупване волята на един явно невинен човек.

 

Съществуват няколко писма и ръкописа от А. Т. Джонс от това време, които потвърждават интригите на Генералната конференция срещу д-р Келог.

 

Ако трябва да оформим относително пълна картина на „пантеистичната криза”, важно е да дадем еднакво право на двамата участващи в нея да обяснят. Обвиняемият, д-р Келог и обвинителят, Елън Уайт и Адвентната деноминация. Ние сме запознати с обвиненията на Елън Уайт и тези на Деноминацията – които можем да открием в много книги. Поради явни причини, версията на обвиняемия е била скрита. Много малко хора знаят за нея. Присъдата над д-р Келог е била произнесена "in absentia" (когато обвиняемия не присъства на процеса). Присъдата беше произнесена на базата на едностранен доклад за случая, и без изобличаващи доказателства.

 

Д-р Келог беше обект на интриги и преследване (той не беше единствения. А. Т. Джонс също понесе някои противни неща от Елън Уайт и адвентната деноминация), и ние му дължим справедливо изслушване. Въпросът, дали д-р Келог е бил пантеист или не, ще оставим за Бог! Само Бог познава сърцето.

 

На 10 ноември, 1907 г. д-р Келог беше изключен от адвентната църква в Батъл Крик, без Библейското правило за това да е било следвано. На д-р Келог, (доколкото аз знам), не му беше дадена възможността, да застане пред църквата и да защити случая си. Страхуваха ли се ръководителите на църквата от това, което той можеше да каже?

 

 

Merritt G. Kellogg

 

През 1908 г., по възрастния брат на Джон Харви Келог (или половин брат), Мерит Г. Келог, написа ръкопис от 33 ръкописни страници, където той представя своята версия по въпроса. Следва извадка от неговия ръкопис.

 

„Както аз разбирам нещата, много са нещата, които предизвикаха гонението срещу д-р Келог., и които достигна до кулминацията си при неговото изключване от църквата в Батъл Крик. Някои от тези неща бяха отделни и случайни. Други, бяха настоящи и аз ще спомена три от тях, които се отличават ярко от останалите.

 

Първо, д-р Келог беше човек, пред когото Уили Уайт стоеше със страх в продължение на много години. Няколко пъти той ми каза, че той се страхуваше от него, страхуваше се от неговото влияние, страхуваше се от неговата сила като организатор. Повече от веднъж той ми каза: „Аз се страхувам да се срещна с д-р Келог, тъй като той заявява нещата по такъв начин, че не мога да му отговоря.” Точно преди Генералната конференция в Окланд, която се състоя през 1903 г., аз попитах Уили Уайт, кого мисли, че ще изберат за президент. Той отговори: „Ние планираме да изберем старейшина Даниелс, и аз очаквам, че ще можем да го изберем, ако брат ти не ни се противопостави. Аз се страхувам, че той ще дойде на конференцията с достатъчно влияние, за да го предотврати. Така че аз се надявам, да можем да изберем старейшина Даниелс.” Това показва, колко много той се страхуваше от д-р Келог. Толкова за това.

 

Второ. Д-р Келог беше оставен сам при възстановяването на Санаториума. Беше направен опит да се развали неговия кредит, и д-р Келог реши, да даде своята книга, Живия храм, на Санаториума, като доходите от книгата трябваше да се използват за построяването му. Голям тираж трябваше да бъде отпечатан и продаден чрез абонамент.

 

След като това се разчу, бе поета инициатива от тези, които работеха срещу д-р Келог, да спрат книгата от продажба, като я обявят за еретическа. Истинската причина, за желанието им да спрат книгата от продажба беше, че нейната продажба щеше да ангажира много от хората продаващи книги, които бяха заети с продажбата на книгите на Елен Уайт и други книги на деноминацията, така че за спирането на книгата Живия храм от продажба, беше измислено обвинението, че в нея се преподава пантеизъм.  Това обвинение беше отправено от някои от служителите в Генералната конференция, независимо от факта, че теологията в Живия храм, беше в пълна хармония с тази на Елън Уайт и водещите проповедници в деноминацията, а също така и редакторите на списанието на деноминацията.

 

През 1904 г. книгата Живия храм беше критикувана много жестоко, така че аз разговарях със сестра Уайт на тази тема.  Тя ми каза, че в книгата има пантеизъм. Аз и казах, че съм я прочел внимателно няколко пъти и че аз не можах да открия в нея различна теология, от тази, която аз виждам в няколко от нейните книги. След това я попитах, дали е чела книгата. Тя каза „Не”. Аз не съм я чела, Уили привлече вниманието ми към няколко параграфа, но аз никога не съм я изследвала отблизо. Нямаше нужда да правя това. На мен ми беше показано два пъти през нощта това, което ме принуди да кажа, че книгата не трябва да се продава. В едно от тези видения, една достойна личност, този, който обикновено присъства, когато имам видение (това беше младия мъж, за кото се спомена по-рано в ръкописа) застана до мен с копие на Живия храм в ръката си. Държейки я пред мен той каза: „тази книга не трябва да се продава”. Малко преди това, или след него, аз четях статия, за кораб, който когато пресичал Атлантическия океан, се блъснал в голям айсберг и му било много трудно да избегне удара...

 

Искам да ти кажа отново, че брат ти Джон, не е много честен. Той ме излъга. Когато аз му писах, че не трябва да продава Живия храм, той ми обеща честно, че няма да го направи, но той наруши думата си, като продължи да продава книгата и той продаде хиляди копия, след като обеща, че няма да продава повече. На брат ти му е невъзможно, да говори истината, лъжата е била негова слабост през целия му живот. Твоя брат се е възгордял точно както Навуходоносор, и точно, както него, той трябва да бъде смирен, и аз очаквам, че както Навуходоносор той ще полудее. (Това не се изпълни. Той живя в цветущо здраве до своята смърт на 93 г.)

 

Третото и главно нещо, което по мое мнение допринесе най-много за преследването на д-р Келог, и крайното му изключване от църквата беше факта, че г-жа Уайт му беше изпратила като свидетелство от Бог обвинение, което не беше истина, обвинение, което беше основано върху сън, който тя е сънувала, в резултата на статия, която тя е прочела във вестника относно неговото дело в Чикаго, и като резултат от това, че е видяла в списанието на деноминацията, част от наетата сграда, в която делото в Чикаго беше проведено.

 

След като направи грешка, която тя не можеше задоволително да обясни или поправи, тогава тя и други хора направиха грешка, като се опитаха да смирят Доктора и да го доведат до подчинение, като се стараеха да унищожат неговото влияние, обвинявайки го за пантеист, лицемер и опасен човек. Тъй като не бяха доволни от това, те се опитаха да спрат неговата работа в Санаториума, чрез опит да предотвратят постъпването на работа на медицински сестри, които да се грижат за пациентите, като разпространяваха всякакви клеветнически истории, относно доктора и неговите помощници. Също така те се опитаха да осакатят Медицинския колеж, като се опитваха да спрат записването на студенти в него. Това дело на осакатяване на Санаториума и Медицинския колеж, беше замислено от някои от служителите в Генералната конференция. Те се бяха съгласили, че най-безопасния, най-бърз и може бе единствен начин, по който д-р Келог може да бъде смазан и смирен, ще бъде преустановяване на достъпа на студенти, помощници и медицински сестри. След като изработиха плана, и след като се съгласиха, че единствения начин, по който може да бъде изпълнен беше, като покажат, че той е пантеист, и като цяло, лош човек, те написаха и изпратиха случая на сестра Уайт, уговориха я да подкрепи плана и да напише някои статии за публикуване в Ревю и Хералд.

 

„Тези неща ми бяха казани от брат Озбърн, който ми каза, че е присъствал на събранието, където този въпрос е бил разглеждан, от длъжностни лица в Генералната конференция. Той ми каза, че е бил секретар на този комитет. Току що научих, че брат Озбърн е починал преди около десет дни.

 

Обобщавайки това, аз стигам до заключението, че преследването и изключването на д-р Келог, главно се дължеше на грешка на г-жа Уайт, която му изпрати късо порицание в свидетелство, обвинявайки го, че е направил неща, които той не беше направил, и второ, от страх, че доктора можеше да използва това фалшиво видение срещу нея, което щеше да нарани нейното влияние в деноминацията, и срещу нейната претенция, че е Божий говорител пред неговия народ.

 

Трето, от страх, че той нямаше да бъде смирен, смазан или изгонен от църквата, както беше Навуходоносор от всред хората, чрез голямата си организаторска способност, накрая той можеше да пренасочи хората продаващите книги, от продаване книгите на сестра Уайт, да продават неговите книги, и по този начин щеше да намали нейните доходи от авторските права, за които ми беше казано от зетя на Уили Уайт, което беше казано тук, в Хилсбърг, че са пет хиляди долара на година.

 

Съществуват няколко причини, поради които аз твърдо вярвам, че г-жа Уайт е изпратила много фалшиви свидетелства, вярвайки в същото време, че говори истината. Аз лично знам за две такива свидетелства, в които хора бяха обвинени, че са извършили определени неща, като в същото време аз лично знаех, че хората, които са обвинени, не само, че не бяха извършили казаното, но всъщност бяха извършили точно обратното. (Merritt G. Kellogg, A Statement, 1907. Удебеляването на текста е прибавено)

 

Интригантите в Генералната конференция, заговорничеха срещу д-р Келог, като съчиняваха лъжи. След това интригантите отидоха при Елън Уайт, и получиха „Духа на пророчеството”, когото присъединиха към измамата. След това Елън Уайт получи „видение” – в съвършено точното време за случая. Тя използва доста силни думи, когато казва: „На брат ти му е невъзможно да говори истината, говорейки лъжи е било неговото падение през целия му живот.” Естествено, казаното от нея не трябва да бъде приемано сериозно. Съществуват силни доказателства, че Елън Уайт беше много по-безразсъдна относно истината, отколкото д-р Келог.

 

В хармония с писанията на Елън Уайт

 

Уилям Гротър, казва следното относно книгата Живия храм. Само няколко хора днес знаят каква всъщност е книгата Живия храм, тъй като само няколко души са видели копие от нея. Спомням си, че когато научих за съществуването на книгата, аз я взех назаем от професор по история в университета Андрюс. За моя изненада, в по-голяма част от 568те страници на книгата се говореше относно физиология, анатомия и принципи за здраве и хигиена. Първите петдесет страници съдържат философски идеи, които бяха „въпросителни”, но дори и в тях беше трудно да се види „смъртоносното еретичество”. Когато върнах книгата на д-р Ванде Вере, аз направих забележка относно това, и той каза, че освен ако някой знае, че Елън Уайт е писала относно книгата, само при прочитането й не може да се види заблудата, която й е приписана.

 

По време на издаването й през 1903 г., тези, които подкрепяха широкото разпространение на книгата казваха: „Тя съдържа същото нещо, което сестра Уайт поучава.” (Пак там. Стр. 52) . Факт е, че самия д-р Келог поддържаше, че идеите, които са изразени в тази книга, са в хармония с ученията на Елън Уайт.” (Главата „Бог в природата”, която се намира във „Възпитание”,  Джон Харви Келог, стр. 185). Относно това, аз лично, на няколко пъти съм провеждал експерименти, когато съм дискутирал въпроса. Аз събрах серия от цитати от Възпитание и Живия храм и запитах тези, които слушаха, когато четях пред тях цитатите, да определят от коя книга са взети. Никой никога не посочи цитатите правилно. (Watchman, What of the Night, 12-94, p. 5-6. Удебеляването на текста е прибавено.)

 

Елън Уайт призна, че „въпросителните цитати”, в книгата на д-р Келог, Живия храм, почти бяха в хармония с нейните писания (Special Testimonies, Series B, no. 2, p. 53). За да обясни това по някакъв начин, тя твърдеше, че те (въпросителните пасажи) са „най-опасните”. Правейки това, тя всъщност осъди собствените си писания. След като хората не могат да направят разлика между нейните цитати във Възпитание (плагиатствана до известна степен от Джон Харис) и тези от Живия храм, тогава имаме пълното право, да заклеймим нейната книга Възпитание, като „опасна”. Елън Уайт не успя да разреши тази дилема, затова нейните нападки срещу книгата на д-р Келог станаха по-силни, която тя дори не беше прочела!

 

Елън Уайт заяви, че книгата Живия храм съдържа „началото на смъртоносни еретичества”.  Ние научихме на каква основа е било основано нейното обвинение срещу д-р Келог. В това време имаше много книги относно пантеизъм, спиритизъм и езичество в разпространение. Защо тогава книгата на д-р Келог беше дамгосана по този начин? Ние видяхме отговора. Виденията на Елън Уайт относно „пантеистичната криза”, и Живия храм бяха фалшиви видения, които бяха удобни за високо стоящите ръководители на църквата, които искаха да пречупят д-р Келог. Цялата тази афера беше тъмно петно (между другите) върху репутацията на Елън Уайт като „Божий вестител”.

 

Пожар

 

През февруари, 1902 г., Санаториума в Батъл Крик изгоря, а през декември, същата година, издателската къща и печатната преса, също в Батъл Крик изгоряха. Някои хора казаха, че тези пожари са преднамерено запалени, от сили, които искаха да пречупят д-р Келог. През 1903 г. Елън Уайт написа Свидетелство, в което каза, че тези пожари са „Божия присъда”. Издателската къща пазеше печатните плочи за книгата Живия храм.

 

Но, в 1906 г., печатната къща и печатницата на деноминацията в Окланд, Калифорния – Пасифик прес – изгоряха, като в това време самата Елън Уайт претърпя значителни загуби. Тя беше заплатила няколко хиляди долара, на художник от Ню Йорк, за илюстриране на нейните книги и всички тези илюстрации се превърнаха в дим. След този пожар, Елън Уайт вече не каза, че определени пожари са „Божия присъда”.

 

 • Back • Up • Next •