"Защото много лъжепророци излязоха по света". (1Йоан 4:1)

 

---

 

Претенциите на Елън Уайт

 

Претенции относно нейните писания

 

„Ние трябва да следваме напътствията, които са ни дадени в Духа на пророчеството (писанията на г-жа Уайт) ... Бог ни говори чрез Своето Слово. Той ни говори чрез Свидетелствата за църквата и чрез книгите, които помогнаха да представим ясно нашето настоящо задължение и позицията, която трябва да заемаме сега.” (Testimonies, Vol. 8, p. 298)

 

„Светият Дух е авторът на Писанията и на Духа на пророчеството.” (Selected Messages, Vol. 3, p. 30)

 

„В древността Бог говореше на хората чрез устата на пророците и апостолите. Днес, Той им говори чрез Свидетелствата на Своя Дух.”(Testimonies, Vol. 4, p. 148; Vol. 5., p. 661

 

„Бог е изложил плана си в Своето Слово и в Свидетелствата, които Той им е изпратил.” (Battle Creek Letters, p. 74)

 

„Свидетелствата не са четени и са неоценени. Бог ви е говорил. Светлината свети от Неговото Слово и от свидетелствата и двете са пренебрегвани и не зачитани.” (Testimonies, Vol. 5, p. 217)

 

„Ако намалите доверието на Божия народ в свидетелствата, които Той им е изпратил, вие се бунтувате срещу Бог, също така, както Корей, Датан и Авирон.” (Testimonies, Vol. 5, p. 66).

 

„Тези книги съдържат ясна, директна, непроменима истина и те трябва да бъдат оценени. Инструкциите, които те съдържат не е човешко произведение.” (Letter H-339, Dec. 26, 1904)

 

„Тези книги, предават инструкциите, които Бог ми е дал по време на последните шестдесет години и съдържат светлина от небето и ще устоят на изпита на изследването.” (Selected Messages, vol. 1, p. 35, 1906)

 

„Когато отидох в Колорадо аз написах много страници, които трябваше да бъдат прочетени на вашите палаткови събрания. Бог говореше чрез глината. Може би вие ще кажете, че това беше само писмо. Да, то беше писмо, но внушено от Божия Дух, за да представи пред вашите умове неща, които ми бяха показани. В тези писма, които пиша ... аз представям пред вас това, което Господ е представил пред мен. Аз не написвам нито една статия във вестника, в която просто да представям моите собствени идеи. Това са неща, които Бог е ми е показал във видение, скъпоценните лъчи на светлина сияещи от трона.” (Testimonies, Vol. 5, pp. 63-67).

 

„Колко от вас са прочели внимателно Патриарси и пророци, Великата борба и Живота на Исус? Аз искам всички да разберат, че моето доверие в светлината, която Бог е дал е непоклатимо, тъй като аз знам, че силата на Святия Дух е увеличила светлината и я направи почитаема, казвайки: `Това е пътя, ходете в него.` В моите книги, истината е заявена, барикадирана от `Така казва Господ`. Светият Дух написа тези истини в моето сърце и ум, толкова неизличимо, както закона беше написан от Божия пръст на камените плочи...” (Letter 90, 1906)

 

„Аз съм благодарна, че инструкциите, които се съдържат в моите книги установяват настоящата истина за това време. Тези книги бяха написани под изявата на Светия Дух.” (Letter 50, 1906)

 

„След отминаване на времето в 1844 г. ние търсихме истината както скрито имане. Аз се срещнах с братята и ние изследвахме и се молехме искрено... когато те достигнаха до момент в своето изследване, когато казаха: `Ние не можем да направим повече`, Божият Дух идваше над мен. Аз бях взета във видение и ми беше давано ясно обяснение на пасажа, който изследвахме, с инструкцията как да се трудим и поучаваме ефективно. По този начин светлината ни беше дадена и ни помогна да разберем писанията относно Христос, Неговото дело и Неговата свещеническа служба. Линия на истината, която се простираше от това време, до времето когато ще влезем в Божия град, беше представена ясно пред мен и аз предадох на останалите инструкциите, които Господ ми беше дал.” (Review and Herald, May 25, 1905)

 

„Умолявам ви заради Христос, да обърнете внимание на това, което казвам, тъй като то не идва от мен. Това е Божието Слово отправено към вас.” (Letter 25b, 1895, pp. 1-3, to Brother and Sister Hare, April, 1895)

 

„През нощта Бог ме инструктираше чрез символи и след това обясняваше значението. Той ми даваше словото и аз не мога да откажа да го представя пред хората.”( Ms. 22, 1890. {VSS 398.2}

 

„Понякога бях отнасяна много напред в бъдещето и ми беше показвано това, което щеше да се случи. След това отново ми бяха показвани неща, които се бяха случили в миналото. След като свършваше видението, аз не си спомнях отведнъж нещата, които бях видяла и нещата не бяха напълно ясни преди да седна и да пиша, тогава сцените се появяваха пред мен, както бяха представени във видението и аз можех да ги напиша свободно. Понякога нещата, които бях видяла бяха скрити от мен след края на видението и аз не можех да ги извикам в съзнанието си, докато не застанех пред група от хора, за които това видение беше приложимо, тогава нещата, които бях видяла идваха в ума ми със сила. Аз съм толкова зависима от Божия Дух при споделяне или написване на видението, колкото за получаване на видението. Невъзможно ми е да си спомня неща, които са ми били показани, освен ако Господ не ги представи пред мен във времето, в което Той благоволи да ги споделя или напиша.” (Spiritual Gifts, vol. 2, pp. 292, 293)

 

„Аз свидетелствам за неща, които съм видяла, неща, които съм чула, неща, които моите ръце са докоснали в Словото на живот. Аз знам, че това свидетелство е от Бащата и Сина. Ние видяхме и свидетелстваме, че силата на Светия Дух е придружавала представянето на истината, предупреждавайки с писалка и глас, представяйки вестите в техния ред. Ако отхвърлите това слово, означава да отхвърлите Светия Дух и това ще ни постави в компанията на тези, които са напуснали вярата, които се вслушват в прелъстяващи духове.” (Selected Messages vol. 2, p. 388)

 

„Пред мен беше представено, че доколкото е възможно, аз трябва да предавам инструкции според езика на Писанията, тъй като съществуват хора, чието духовно разбиране е объркано и когато техните грешки са укорени, те ще изтълкуват погрешно и ще приложат погрешно, това, което пиша и така думите на предупреждение, които господ е изпратил ще бъдат негодни. Той желае, вестите, които изпраща, да бъдат записани като думи на вечна истина.” (Letter 280, 1906, p. 4.)

 

„Аз видях състоянието на някои хора, които стояха на основата на настоящата истина, но пренебрегваха виденията, начина който Бог беше избрал , за да поучава в някои случаи тези, които се отклоняваха от Библейските истини. Аз видях, че опълчвайки се срещу виденията, те не се опълчваха срещу червея, слабия инструмент, чрез който Бог говореше, но срещу Светия Дух. Аз видях, че е малко нещо, да се говори срещу инструмента, но е опасно да пренебрегваме Божиите думи. Аз видях, че ако те бяха сбъркали и Бог беше решил да им покаже тази грешка чрез видения и те не обърнеха внимание на поучението на Бог чрез виденията, те щяха да бъдат оставени да вървят в собствения си път, и да вървят в пътя на заблудата, и да мислят, че са прави, докато накрая открият това, когато ще бъде твърде късно. След това, във времето на скръбта аз ги видях да викат към Бог в агония: `Защо не ни показа нашата грешка, за да се поправим и да бъдем готови за това време?` Тогава един ангел посочи към тях и каза: `Моят баща ви поучаваше, но вие не искахте да бъдете поучавани. Той ви говореше чрез видения, но вие пренебрегнахте гласа Му и Той ви изостави във вашите пътища, за да бъдете изпълнени със собствените си дела.`” (Broadside, To Those Who Are Receiving the Seal of the Living God, Jan. 31, 1849. Selected Messages Book 1, p. 40)

 

„Плътският ум е във вражда с Бог. Аз моля настойчиво църквата в Батъл Крийк да обърне внимание на Свидетелствата на Божия Дух. Не казвайте: `Аз вярвам в тях` и след това да им се противопоставяте в ежедневния си живот, като отказвате да живеете в съгласие с тях.” (Special Testimony to the Battle Creek Church, p. 11)

 

„Зададен е въпроса: `Как сестра Уайт знае относно тези неща, за които тя говори толкова категорично, като че ли тя притежава авторитета да каже тези неща?` „Аз говоря така, защото те проблясват в ума ми, когато съм смутена, като светкавицата излизаща от тъмния облак всред яростната буря. Някои сцени, които бяха представени пред мен преди години не са се запазили в моята памет, но когато инструкцията, която трябва да се предаде е необходима, понякога дори когато съм застанала пред хората, споменът се завръща ясен и разбираем, като блясъка на светкавицата, представящ пред ума ми тази определена ситуация. В такива времена, аз не мога да се въздържа и да не кажа нещата, които проблясват в ума ми не защото съм получила ново видение, но защото това, което е било представено пред мен, може би преди години в миналото, е било представено пред моя ум убедително.” (Manuscript 33, 1911)

 

 

Претенции относно себе си

 

„В моите ранни юношески години аз бях запитана няколко пъти: ти пророк ли си? Аз винаги съм отговаряла, че аз съм Божият вестител. Аз знам, че много хора казват, че аз съм пророк, но аз не съм претендирала за тази титла. Моят Спасител ме обяви, да бъда Негов вестител. `Твоето дело`, ме инструктира Той, `е да носиш моето слово. ... Не си ти, която говори, Господ е този, който дава вестта на предупреждение и порицание. Никога и при никакви обстоятелства не се отклонявай от истината. Дай светлината, която ти давам. Вестите за тези последни дни трябва да бъдат написани в книги и ще останат вечно, за да свидетелстват срещу тези, които някога са се радвали в светлината, но които са били водени да се откажат от нея, поради съблазняващото влияние на злото.` Защо не съм претендирала, че съм пророк? Тъй като в настоящето време, много хора, които смело заявяват, че те са пророци, са позор за Христовото дело, и защото моето дело включва много повече, отколкото думата `пророк` означава.”(Review and Herald, July 26, 1907)

 

Моето пълномощно включва делото на пророк, но не свършва там.” (Selected Messages, vol. 1, p. 36, 1906)

 

„ Някои са готови да запитат: `Кой каза на сестра Уайт тези неща?` Те ми зададоха въпроса: `Някой казал ли ти е тези неща?` Аз мога да им отговоря: `Да, да, Божия ангел ми е говорил.` Но това, което те имат предвид е: `Братята и сестрите откривали ли са ти грешките си?` За в бъдеще аз няма да омаловажавам свидетелствата, които Бог ми дава, за да давам обяснения за задоволяването на такива тесногръди, но ще третирам тези въпроси, като обида на Божия Дух. Бог е видял за необходимо да ме постави на позиция, на която Той не е поставил никой друг от нашите редове. Той е поставил върху мен тежестта да порицавам, която Той не е дал на никой друг.” (Testimonies, vol. 3, pp. 314, 315)

 

„Бог не върши нищо в съучастие със Сатана. Моето дело в последните тридесет години носи печата на Бог или печата на врага. Няма половинчата работа в това дело. Свидетелствата са или от Божия Дух, или от дявола. Когато се опълчвате срещу Божиите служители, вие вършите дело за Бог или за дявола.” (Testimonies, vol. 4, p. 230)

 

„Един човек, който стоеше до мен каза: `Бог те е издигнал, и ти е дал думи да говориш на хората и да достигаш до сърцата им, каквито не е дал на никой друг.” (Testimonies, vol. 5, p. 667)

 

„Бог ме е поставил като укорител на Своя народ, толкова сигурно, колкото е поставил върху мен тази тежест, Той ще държи отговорни онези, към които е отправена вестта Му, за начина, по който се отнасят с нея. Бог не се отнася лекомислено с нея и тези, които презират Неговото дело, ще получат според делата си.” (Testimonies, vol. 5, p. 679)

 

Видения установяващи адвентните доктрини и вярвания

„В ранните години на вестта, когато бяхме малко на брой, ние изследвахме прилежно, за да разберем значението на много от писанията. Понякога изглеждаше, като че ли не може да се даде обяснение на даден текст. Изглеждаше, че ума ми е прикован към разбиране на Словото; но когато нашите братя, които бяха събрани за изследването достигнеха до място, от където изглеждаше че не могат да продължат и прибягваха към искрена молитва, Божия Дух се изливаше над мен и аз бях вземана във видение и бях инструктирана относно връзката между отделните текстове. Тези опитности бяха повтаряни отново и отново. По този начин много истини от вестта на третия ангел бяха установени точка по точка.” (Selected Messages, Book 3, p. 38)

„Много от нашите хора не осъзнават колко твърдо е била положена основата на нашата вяра. Моят съпруг, старейшина Джозеф Бейтс, татко Пиарс, старейшина Едсън и други, които бяха проницателни, благородни и верни, бяха всред тези, които след отминаване на времето в 1844 г. търсеха истината, като скрито съкровище. Аз се срещах с тях и ние изследвахме и се молехме искрено. Много често оставахме заедно до късно през нощта, а понякога и през цялата нощ, молейки се и изследвайки Словото. Отново и отново тези братя се събираха, за да изследват Библията, за да могат да разберат значението й и да са готови да я проповядват със сила. Когато те достигнеха до момент в своите изследвания, когато кажеха: `Ние не можем да направим нищо повече`, Божия Дух се изливаше над мен, аз бях вземана във видение и ми беше давано ясно обяснение на пасажа, който изследвахме, заедно с инструкция как да се трудим и да проповядваме ефективно. По този начин ни беше давана светлината, за да можем да разберем Писанията относно Христос, Неговата мисия и Неговата свещеническа служба. Линия на истината, която се простира от това време, до времето, когато ще влезем в Божия град беше представена ясно пред мен, и аз представих пред останалите инструкциите, които Бог ми беше дал.” (Testimonies for the Church Containing Letters to Physicians and Ministers, pp. 56-57)  

Непогрешимост

„По отношение на непогрешимостта, аз никога не съм претендирала за нея; само Бог е непогрешим. Неговото слово е истина, Той не се променя и при него няма и сянка от обръщане назад.” (Selected Messages, vol. 1, p. 37)

„Не съществува извинение за никого, който заема позицията, че вече няма истини, които да бъдат открити, и че всичките ни тълкувания на Писанията са безгрешни. Фактът, че определени доктрини са били поддържани като истина в продължение на дълги години от нашите братя, не е доказателство, че нашите доктрини са непогрешими... Съществуват много уроци, които трябва да научим и още много да отучим. Само Бог и небето са непогрешими. Тези, които си мислят че няма да има нужда да се откажат от любимо вярване, ще бъдат разочаровани...” (Counsels to Writers and Editors, pp. 35-39)

Отричанията на Елън Уайт

„Аз не съм чела никакви книги относно здраве преди да напиша Духовни дарби том 3 и 4, Призив към майките и преди да бях скицирала голяма част от шестте тома на Как да живеем.” (Review and Herald, Oct. 8, 1867)

„Моите книги бяха написани независимо от други книги или мнението на други хора.” (Manuscript 7, 1867)

„Тук аз ще заявя, че въпреки, че съм зависима от Божия Дух в написването на моите идеи както и в получаването им, думите, които използвам са мои думи, освен тези, които са ми казани от ангел, които аз винаги поставям в кавички, като цитати.” (Review and Herald, Oct. 8, 1867)

„Аз нямам навика да чета други доктринални статии в списанието, така че моя ум да бъде свободен от идеите и мненията на други хора, за да няма и прашинка от човешки теории в това, което пиша.  (Letter 37, 1887, p. 1. до E. J. Waggoner and A. T. Jones, Feb. 18, 1887; 3SM p. 63.)

„Ако г-жа Уайт е събрала факти от човешки умове в един единствен само случай между хилядите случаи, тогава Бог не й е показал тези неща, които тя е написала в тези лични свидетелства.” (James White, Life Sketches (1880), p. 328)

Претенции, направени от

адвентната църква относно Елън Уайт

„Вечността на (духовните) дарби е една от фундаменталните точки на вярата на тези хора, и с тези, които се различават от нас в тази точка, ние не можем да имаме по-голяма връзка и приятелство с тях, отколкото с тези, които се различават от нас в другите важни теми като идването на Христос, кръщението, съботата и др. ... Факт е, че тези, които отхвърлят дара нямат истинска връзка с тялото. От самото естество на случая, те не могат да притежават тази връзка.”(Uriah Smith, Review, January 14, 1862)

„Нищо не е по-сигурно от това, че тази вест и виденията (на г-жа Уайт) си принадлежат едно но друго и могат да устоят или да паднат заедно.” (Review and Herald, Supplement, August 14, 1883)

Писанията на г-жа Елън Уайт никога не са били предназначени да бъдат добавка към канона на Писанията. Въпреки това, те са вестите на Бог до църквата на остатъка и трябва да бъдат получени като такива, съща както вестите на пророците от древността.” (Review & Herald, October 4, 1928)

„Както Самуил беше пророк за Израел в своите дни, както Еремия беше пророк за Израел в дните на плена, а Йоан Кръстител дойде като специален Божий вестител, за да подготви пътя за Христос, също така ние вярваме, че г-жа Уайт беше пророк на Христовата църква днес. Също, както вестите на пророците бяха приемани в древността, също така нейните вести трябва да бъдат приемани днес.(Пак там)

На страница 78 в Църковното ръководство на адвентната църква, един от въпросите, който е зададен на приемащ кръщението е: „Вярваш ли в Библейската доктрина за `духовни дарби` в църквата и вярваш ли в дара на Духа на Пророчеството, който е изявен всред църквата на остатъка, чрез службата и писанията на Елън Уайт?” (1932)

Като Божий вестител, Елън Уайт говореше решително и с авторитет. „Аз говоря това, което съм видяла и за което знам, че е истина.” Letter 4, 1896. „Аз ви умолявам (църковните членове) да не третирате този проблем с вашия критицизъм и спекулации, но като Божия глас към вас.”(Letter 36, 1890). Вестите не трябва да бъдат пренебрегвани...”(Ellen G. White: The Human Interest Story, Arthur L. White.