"Защото много лъжепророци излязоха по света." (1 Йоан 4:1)

Елън Уайт и идолопоклонството на фотографията

от Ray Pitts

Недвусмислено г-жа Уайт прокълна фотографията, като разпиляване на пари и нарушаване на втората заповед:

„През нощта аз бях болезнено опечалена. Голяма тежест беше поставена на мен. Аз умолявах Бог да работи заедно със Своя народ. Моето внимание беше привлечено, към парите, които те харчеха за снимки. Аз бях заведена от дом в дом, през къщите на нашите хора, и когато влизах от стая в стая моя инструктор ми каза: `Виж идолите, които са събрали.`”¹

„Това правене и размяна на снимки е вид идолопоклонство. Сатана прави всичко възможно, за да затъмни небето пред нашия поглед. Нека не му помагаме, като си правим снимки-идоли. Ние трябва да достигнем до по-високи стандарти, отколкото тези човешки лица ни предлагат. Господ каза: `Да нямаш други Богове освен Мен.`”²

„След като преминах от дом в дом и видях многото снимки, аз бях инструктирана, да предупредя нашите хора срещу злото. Това е нещо, което можем да направим за Бог. Ние можем да махнем тези снимки-идоли от пред нас. Те нямат сила за добро, но застават между Бог и душата.”³

Всяко Божие истинско дете, ще бъде пресято като житото, и по време на пресяването, всяко подхранвано удоволствие, което отделя ума от Бог, трябва да бъде пожертвано. В много семейства, полиците над камината, етажерките и масички, са пълни с орнаменти и снимки. Албуми, пълни със снимки на семейството и снимки на техни приятели, са поставени на места, където да привличат вниманието на посетителите. ... това не е ли вид идолопоклонство?”⁴

Посещавайки домовете на нашите хора и нашите училища, аз видях, че всичкото място върху масите, шкафовете с полици и полиците над камината, са изпълнени със снимки. От ляво и от дясно се виждат снимки на човешки лица. Бог иска този ред на нещата да бъде променен. Ако Христос беше на земята, Той щеше да каже: `Махнете тези неща от тук`. Аз бях инструктирана, че тези снимки, са толкова много идоли, отнемащи времето и отвличащи мисълта, които трябва свещено да бъдат посветени на Бог.”⁵

„В продължение на години ние водим война с духовното идолопоклонство. ... Аз съм в болка виждайки многото снимки които са поставени навсякъде.”⁶

Практикуваше ли тя това, което проповядваше?

Учудващо, но в средата на писането на тези свидетелства, които „обявяваха война” на злото на фотографията, г-жа Уайт се снимаше заедно с цялото си семейство! Ето го доказателството:

„Аз не мисля, че ще мога да направя друга снимка която да е равна на тази, която Dunham ми направи. Той каза, че ще бъде добре, ако поставя голямата на малка картичка. Какво мислиш за този план?”⁷

„Dunham ми даде дванадесет от твоите снимки. Да ти ги изпратя ли? Какво мислиш за тях? Аз му казах, че не ги харесвам. Те не изглеждат естествено, но ти може да ги използваш. Ако ги искаш кажи ми.”⁸

Девет години по-рано, г-жа Уайт направи публично извинение, за снимките, които си бяха направили:⁹

„Ние признаваме грешката си. Съжаляваме дълбоко, че някога сме взели решението да се снимаме. В продължение на години аз не се съгласявах да се снимаме, въпреки че бях уговаряна да направя това. Колко пъти съм искала да бяхме непоколебими! Всичко, което можем да направим сега е да признаем нашата вина и да помолим Бог да ни прости, и да се молим за прошката на нашите братя и сестри.”¹⁰

Публично тя призна и се разкая за своята грешка през 1867 г., но скришно тя все още правеше снимки-идоли през 1876 г. Десет години по късно, през 1886 г., ние виждаме, че г-жа Уайт лично окуражава други хора, да се снимат и дори предлага да плати за снимките:

„Addie [Walling], ще се радвам, ако се снимаш и ако пишеш на May [Walling] да направи същото. Аз ще платя сметките. Аз искам още веднъж да видя лицата на моите деца.”¹¹

Явно тя е имала голяма колекция от снимки, тъй като, когато умря, тя ги описва и изрежда в своето завещание:

ДЕВЕТО: Моите мебели, чинии, килими, снимки, фотографии и дрехи, аз давам и завещавам по равна част на моите синове, Джеймс Едсън Уайт и Уилям С. Уайт.”¹²

Адвентистите изпитват последиците от свидетелството

на Елън Уайт

Явно някои адвентисти в Европа, приеха свидетелството на г-жа Уайт като Божие слово, и започнаха да изгарят своите снимки. Г-жа Уайт описва събитието, което се случи в Christiana през 1886 г.:

„Някои хора представят фалшиви изпити и са представили собствените си идеи и понятия като критерий, превръщайки маловажните неща в изпит за християнство, и налагат трудни за изпълнение неща над другите. По този начин, дух на критикарство, намиране на грешки, разногласие са се промъкнали в църквата, и са се превърнали в пречка за нея. Невярващите получаваха впечатлението, че адвентистите, пазещи съботата, са фанатици и екстремисти, и че тяхната отличаваща ги вяра, ги прави неучтиви, груби и не християни по характер. По този начин, поведението на няколко екстремисти пречи на влиянието на истината да достигне до хората.

Някои превръщаха въпроса за дрехите в въпрос от първа важност, като критикуваха дрехите, които бяха обличани от други хора, и бяха готови да осъдят всеки, който не споделяше техните идеи. Някои хора осъждаха снимките, казвайки, че те са забранени от втората заповед и че всяко нещо от този вид трябва да бъде унищожено.

Тези хора, които са се посветили на една идея, не могат да видят нищо друго, освен това единствено нещо. Преди много години ние трябваше да се борим със същия този дух. Издигаха се хора, които твърдяха, че са изпратени с вест на осъждане на снимките, и настояваха всяко нещо, което прилича на тях да бъде унищожено. Те стигнаха до крайност, че осъдиха часовници, които имаха снимка на циферблата. Ние четем в Библията относно чиста съвест; има не само чиста, но и нечиста съвест. Съществува съвест, която ще доведе всяко нещо до крайност и ще направи задълженията на християнина тежки, както юдеите направиха с пазенето на съботата. Порицанието, което Исус отправи към книжниците и фарисеите е приложимо и за тази група: `Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона` а пренебрегвате правосъдието и Божията любов.` Един фанатик, със своя силен дух и радикални идеи, който може да потъпче съвестта на тези, които искат да бъдат в правдата, ще причини големи повреди. Църквата трябва да бъде очистена от всички тези влияния...

Истина е, че твърде много пари се харчат за снимки; не са малко парите, които вместо да отидат в Божието съкровище, са дадени на фотографа. Но злото, което може да се издигне в църквата от тези екстремисти е много по-голямо, отколкото това, което те се опитват да поправят. Понякога е много трудно да се определи къде точно е границата, след която правенето на снимки се превръща в грях. ...

Някои християни са отишли толкова на далеч, че са изгорили всички снимки, които са притежавали, като са унищожили дори тези на своите приятели. Докато ние не симпатизираме на тези фанатични движения, ние съветваме тези, които са изгорили снимките си, да не се излагат на опасността да ги правят отново.”¹³

Забележете, че тя обвинява членовете на християнската църква, че тълкуват втората заповед, като приложима за снимки, след като самата тя проповядваше това в продължение на години чрез своите свидетелства, които се предполага, че са й били дадени от Бог. Тя дори твърди, че Христос ще каже: „Махнете тези неща от тук” и че един ангел и е казал във видение, че тези снимки са „идоли”. Не е за учудване, че хората реагираха по начина, по който реагираха. Те следваха своята съвест, като бяха послушни на това, което те вярваха, че е лично свидетелство от Бог. Изгаряйки снимките си, те следваха инструкциите на г-жа Уайт, до тяхното логическо заключение. Ако Бог беше казал, че снимката е идол, тогава тя трябваше да бъде унищожена.

Г-жа Уайт беше тази, която учеше хората, че снимките са идоли; така че тя беше произхода на „критицизма, намиране на грешки и разногласие” в християнската адвентна църква. Тя осъжда християните за техния „фалшив изпит”, като забравя да спомене, че тя беше тази, която постави началото на този изпит. Всъщност тя казва, че ако приемем нейните свидетелства буквално и ако ги изпълняваме, ние ставаме „фанатици” и „екстремисти”.

Разходи за снимки

Фотографията беше много скъпо изкуство през 1800^те години. Семейство Уайт имаше снимки на Джеймс Уайт, както е посочено в писмо на г-жа Уайт до нейния син Уили след смъртта на Джеймс:

„Ако имаш снимките на баща ти, моля те донеси ги. Аз искам да ги покажа. Аз оставих малкия си албум в Healdsburg.”¹⁴

От къде бяха тези снимки на Джеймс? Една възможност е предложена в това писмо, написано до Джеймс през 1876 г.:

„Lathrop е толкова приятен човек, както си виждала на снимките, и по специално твоите. Той каза, че тя ще ти продаде негативите за петстотин долара. Освен това, което ние ще вземем, то ще му доведе много клиенти. Той мисли, че Ingleson е добра сделка. Той, [Lathrop] е поставил твоята снимка на прозореца си за реклама.”¹⁵

Петстотин долара, за един негатив! Това се равнява на средната заплата за хиляда дни, на работещ мъж по това време. Как този разход може да бъде оправдан в светлината на това, което тя написа?

„Във видението, което ми се даде в Рочестър, на 25 декември, 1865 г., ми беше показано, че правенето на снимки е отишло твърде на далеч при пазещите съботата адвентисти; и това твърде далеч означава, че разходите са за много копия, което е по лошо, отколкото да изгубите парите. Тези пари е трябвало да бъдат инвестирани в Божието дело. Беше ми показано, че ние правим грешка, като увеличаваме средствата за правене на снимки.”¹⁶

„Аз умолявам отново, вместо да харчите парите си за правене на снимки на вас и вашите приятели, вие трябва да ги насочите по друг начин. Нека парите, които са посветени за себе задоволяване, да бъдат дадени в Божията съкровищница (адвентната църква), за да помогнат на тези, които се трудят да спасят загиващите души.”¹⁷

„Тези снимки струват пари. Логично ли е, след като знаем делото, което трябва да бъде извършено в това време, да харчим Божиите пари в правенето на снимки, на нашите лица и тези на нашите приятели? Не трябва ли всеки долар, който може да спестим, да бъде използван за изграждането на Божията цел? Тези снимки отнемат парите, които трябва свещено да бъдат посветени на Божията служба; и те изместват ума от истините на Божието Слово.”¹⁸

Заключение

Защо Елън Уайт каза на други хора, че снимките са:

1.      Идоли

2.      Себе задоволяване

3.       Загуба на пари

4.       Отклоняване на умовете от Божието Слово

5.       Затъмняват небето пред нашия поглед

6.       Застават между Бог и душата

7.       Отнемат време, което трябва да бъде посветено на Бог

докато в същото време, тя си правеше снимки, а също така и на нейното семейство, изразходвайки много пари? Може ли това да се дължи на факта, че тя не вярваше наистина, че нейните свидетелства идват от Бог?

Забележки

1. Ellen White, Advent Review and Sabbath Herald, Sep. 10, 1901.

2. Ellen White, Messages to Young People, p. 316.

3. Пак там p. 318.

4. Ellen White, Bible Echo and Signs of the Times, Jan. 14, 1901.

5. Ellen White, Messages to Young People, p. 316.

6. Ellen White, The Ellen G. White 1888 Materials, p. 887.

7. Ellen White, Letter 17, 1876, p. 2 (To James White, April 30, 1876).

8. Ellen White, Letter 21, 1876, p. 2 (To James White, May 5, 1876).

9. Относно нейната дейност преди 1867 г. в 1865 г. г-жа Уайт планираше, да раздаде свои снимки на хората в клиниката в  Dansville:

„Моля те изпрати ни в Our Home, Dansville, New York, шест от нашите снимки и двете като една снимка, и дванадесет поотделно, а също така две на Джеймс, големи и две мои, най-добрите, които можеш да намериш.” Letter 6, 1865 (To 'Dear Children,' September 22, 1865. Source: "Manuscript Releases" Vol. 5, p. 385)

10. Ellen White, Advent Review and Sabbath Herald, Mar. 26, 1867.

11. Ellen White, Letter to Addie and May Walling, July 21, 1886; quoted in Manuscript Releases, Vol. 8, p.79.

12. Ellen White's Last Will and Testament

13. Ellen White, Historical Sketches, pp. 211-212.

14. Ellen White, Letter 15, 1882, p. 1. (To W. C. White, May 23, 1882).

15. Ellen White, Letter 1a, 1876, p.1. (To James White, March 24, 1876).

16. Ellen White, Review, Mar. 26, 1867.

17. Ellen White, Home Missionary, June 1, 1893.

18. Ellen White, Review, Sep. 9, 1901.