Стриди и Херинги

"Защото много лъжепророци излязоха по света". (1Йоан 4:1)

За своите Свидетелства г-жа Уайт каза: „Бог е Този който е говорил, а не грешен човек,.”¹ В свидетелство до старейшина G.A. Irwin тя казва следното:

„Тези, които не приемат Божията светлина, която Той е дал относно здравната реформа ... не могат да представят истината на други.”²

От това й изказване става ясно, че според нейната собствена дефиниция, г-жа Уайт не може да представя истината пред други, ако тя самата не е била вегетарианка. Ние можем да направим следващата стъпка и да зададем въпроса: „Ако тя е пренебрегвала светлината от небето относно употребата на месо и по този начин, чрез нейното лично свидетелство, „не може да представя истината на други”, тогава как е възможно тя да поддържа позицията на пророк на църквата – роля, чиято главна отговорност е да представи истината на други?

Г-жа Уайт наблегна на факта, че употребата на месо за храна, ще унищожи не само физическото здраве, но и духовния живот:

„Не е ли време, когато всеки трябва да си постави за цел да се освободи от употребата на месни храни? Как тези, които очакват да станат неопетнени, чисти и святи, за да могат да бъдат в компанията на небесните ангели, продължават да използват като храна всичко, което оказва нараняващ ефект на душата и тялото?”³

Г-жа Уайт каза, че употребата на месо като храна има „нараняващ” ефект над „душата”. Четейки по-надолу вие ще откриете, че докато г-жа Уайт беше пророк на адвентната църква, тя тайно „нараняваше душата си” чрез употребата на месо.

„Аз не съм променила своята практика, след като приех здравната реформа. Аз не съм отстъпила една стъпка назад, след като светлината от небето относно тази тема за пръв път огря пътеката ми. Аз се отказах от всичко, отведнъж, от месо и масло, и от тези храни ... според принципа, аз изоставих тези неща. Аз застанах на страната на здравната реформа заради принципа.”⁴

Г-жа Уайт каза, че тя „не е отстъпила една стъпка назад”. Това честната истина ли е? Нека изследваме доказателствата, за да видим точно колко стъпки тя наистина е отстъпила назад...

Г-жа Уайт твърди, че тя е застанала на страната на вегетарианството преди 1869 г. и въпреки това, четири години по-късно ние я

виждаме да се храни с елини и патици по време на пътуване в планините на Колорадо:

„От известно време нашите запаси намаляха. Много от тях свършиха... Със сигурност ние очаквахме нови продукти още преди три дни, но нищо не пристигна. Уили отиде до езерото за вода. Ние чухме пушката му и открихме, че той е застрелял две патици. Това беше истинско благословение, тъй като ние се нуждаехме от нещо, с което да живеем.”⁵

Тук ние виждаме Уили, който отива до езерото за вода. Изглежда малко странно, че той е взел пушка със себе си, когато отива да донесе вода. Може би той е планирал да донесе нещо повече, отколкото вода. Уили се върнал с две умрели патици. От това научаваме, че може да се отклоним от принципите на здравната реформа, когато провизиите намалеят малко. Ето още един цитат от същото пътуване:

„Млад мъж от Nova Scotia се завърна от лов. Той носеше четвърт елен. Беше пътувал в продължение на двадесет мили, носейки този елен на гърба си. ... Той ни даде малко от месото, което ние направихме на бульон. Уили застреля патица, която дойде във време на нужда, тъй като нашите провизии бързо намаляваха.”⁶

Какво стана с позицията, която тя беше заела относно принципа? Явно има изключения относно нейните здравни правила, поне за нея. Г-жа Уайт осъждаше „небрежността” на другите, когато се стигнеше до послушание на нейната здравна реформа, самата тя я нарушаваше:

„Понякога аз бях поставяна в положение, когато бях принудена да ям малко месо... Когато не можех да се снабдя с храната, от която се нуждаех, понякога аз употребявах за храна малко месо.”⁷

„ Тези, които понякога се отклоняват, за да задоволят вкуса, чрез храненето с угоена пуйка или други месни храни, извращават своя апетит и не са способни да отсъдят относно ползата от системата на здравната реформа. Те са контролирани от апетита, а не от принципа. ... Липсата на стабилност относно принципите на здравната реформа е истинския показател за техния характер и тяхната духовна сила. Те са недостатъчно усърдни в своята християнска опитност.”⁸

Явно коледното меню е изключение от здравните ограничения. През 1878 г. ние откриваме сестра Уайт, която се радва на сърнешко месо за Коледа...

„Предполагам, че искаш да знаеш как прекарахме Коледа... Сутринта ние всички закусихме заедно – James Cornell; Florence и Clara и техните две момичета; брат и сестра Moore и техните три деца; сестра Bahler и Etta и момичето, което живее с тях; и сестра Daniells, нашата готвачка, татко и аз. Ние имахме сготвена четвърт сърна с пълнеж. Месото беше крехко като пилешкото. Всички му се насладихме. На пазара има много сърнешко месо.”^9.

През 1880 г. г-жа Уайт все още не се беше отказала от употребата на месо. Следващото е извадка от писмо, което тя написа на сестра си Елизабет, докато пътуваше:

„Вторник сутринта ние се събудихме, освежени от съня. В осем часа ние получихме порция от пилешка храна, щедро

осигурена от домакинята на санаториума, която постави от него в половин-литров съд на печката, по този начин имахме добър, топъл пилешки бульон и се насладихме на своята закуска. Сутринта беше много студена, а тази топла храна беше много апетитна. ... Ние имахме много място, добра храна и то доста от нея. Сестра McComber попари пилето. Ще го сварим утре сутринта.”¹⁰

Явно в Санаториума е имало много храна, въпреки това, сестра Уайт се нахрани с пилешко, което беше приготвено от домакинята на Санаториума. След това тя взе опакованото пиле с нея във влака и го изяде на следващата сутрин за закуска. „Ние отново направихме гореща супа от нашето пиле.”¹¹

Явно, г-жа Уайт можеше да планира вегетарианска диета по време на това пътуване. Това беше нейното петнадесето пътуване по този маршрут, така че тя знаеше какво може да очаква. Но въпреки това, докато се отдаваше на храни с пилешко, тя съветваше адвентистите, които мислят да предприемат това пътуване: „Вземете своите кошници с храна, напълнете ги с плодове и много хляб.”¹² Не, на тях не им беше позволено да нарушават принципа на здравната реформа и да се радват на малко „апетитно” пилешко. Те трябваше да следват здравната реформа - да оцеляват на хляб и плодове.

Г-жа Уайт все още се хранеше с нечисти меса, цели 13 години след публичното й изявление в противоположното! В този цитат от 1882 г. от писмо до нейната снаха, Мери Келси Уайт, тя описва своята привързаност към стриди и херинга:

„Мери, ако можеш да ми вземеш добра кутия с херинги – пресни – моля те направи го. Последните, които Уили донесе са горчиви и стари. Ако можеш да купиш няколко кутии – половин дузина с добри домати, моля те направи го. Ние ще имаме нужда от тях. Ако можеш да вземеш няколко кутии с добри стриди, моля те направи го.”¹³

Това писмо ни позволява да се доверим на казаното от Фани Болтън, че Елън Уайт е била намерена в ресторант: „много доволна от това, че се храни с големи, сурови стриди, с оцет, черен пипер и сол.”¹⁴

На някои адвентисти им е трудно да повярват, че сестра Уайт всъщност се е хранила със стриди, тъй като нейните свидетелства казват на адвентистите, че те не трябва да ги използват за храна.:

„Изглежда, че неговата укрепена кула се предава и смелото му досега сърце, отслабва. Той е поканен да ги придружи на разходка, а те го водят към бар. Поръчват се стриди и други подобни, а той се срамува да се оттегли и да откаже почерпката.”¹⁵

Според д-р Джон Келог, г-жа Уайт е отпразнувала завръщането си от Европа през 1887 г. „с голяма печена риба”. Когато посещаваше санаториума в Батъл Крик, по време на следващите няколко години тя „винаги си поръчваше месо, обикновено пържено пиле”, за ужас на д-р Келог и готвача, които бяха вегетарианци.¹⁶

По време на различни палаткови събрания, които тя посещаваше, нейните небрежни навици относно диетата се превърнаха в публично достояние, до голяма степен благодарение на деца й. Келог разказва за случай, в който той е чул Едсън Уайт, който стоял пред палатката на майка си, да се провиква след каруцата, която редовно доставяла месо в лагера:

„Хей вие там! „Имате ли прясна риба?” „Не” – беше отговора на човека от фургона. „Имате ли прясно пилешко?” Отговорът отново беше – „Не”. И тогава той с много силен глас изкрещя: Мама иска пилешко! Погрижи се да го доставиш бързо.”¹⁷

Години след смъртта на майка си, Уили Уайт призна относно трудността на майка си да се откаже от месото. Той обясни трудностите с намирането на готвачи на вегетарианска храна и кошници с храна, пълни с пуйки, пилета и консервирани езици.¹⁸

Според Лев. 11:10 всяко нещо живеещо във водата, което няма перки и люспи е „нечисто”. В допълнение, стридите от дълго време са били смятани за средство за възбуждане на половите желания. Със сигурност Джеймс Уайт е оценил това, тъй като в 1870 г. той нахока тези, които се хранят със стриди:

„Какъв вид храни налагат най-високите цени на пазара? Тези, които стимулират неговата страст и създават нечисти желания. Какво означават тези варени стриди, морски раци и супи от морски костенурки, вечерни хранения с гълъби, диви животни, подправки и други подобни? Когато са употребявани в много случаи от висок (?нисък? живот специално за да доведат до нечестиви желания. О! Свян, къде е срама ти? Нуждаете ли се от още доказателства? Погледнете към плодовития Юг. Подробностите са твърде отвратителни, както по отношение на животинското отдаване на бели с черни и числото на развратници и проститутки всред последните. Нашият свят буквално е изпълнен с чувственост!”²⁰

Джеймс порица остро тези, които ядат стриди, поради предполагащата се сила в тях да стимулират „сексуалните желания”. Изненадващо, вече и неговата собствена съпруга хранеше любов към тези забранени, нечисти същества. През 1907 г. адвентен лекар, д-р Чарлз Стюарт написа писмо на г-жа Уайт задавайки й въпроса защо тя е яла стриди:

„Двама души, адвентисти от седмия ден, като и двамата са официално свързани с деноминацията, казват, че в продължение на години, след като си получила светлината относно здравната реформа, ти си се хранила с месо и стриди. Тези двама души, в последните деветдесет дни, лично ми казаха, че ти си яла стриди в техния дом, в един случай през 1890 г. Друг заяви, че те е видял да се храниш със стриди в ресторант.

Ако отречеш че си се хранила със стриди и заявиш, че изказванията на тези двама мъже са фалшиви, аз ще подготвя писмена клетвена декларация и ще ти кажа имената на двамата души, които споменавам, така че да бъде поискано обяснение от тях.”²¹

Г-жа Уайт никога не отговори на писмото на д-р Стюарт, нито отрече изказванията на двамата мъже, които са я видели да яде стриди.

Не преди това, но през 1894 г. г-жа Уайт се най-накрая отказа от употребата на месо поради настояването на една католичка:

„Аз имам голямо семейство, което често наброява шестнадесет. В него има мъже, които орат и секат дърва. Те упражняват най-енергични упражнения, но нито част от месото на животни не се намира на нашата трапеза след събранието на палатки в Брайтън, Австралия (януари 1894 г.). Никога не е било моя цел да го имам на трапезата си, но неотложни молби бяха отправени, че някой не можеше да се храни с това или онова, и че неговия стомах можеше да се справи с месото по-добре, отколкото с всичко друго. По този начин аз бях съблазнена да го поставя на трапезата си. Използването на кашкавал също започна да се промъква, тъй като някои обичаха кашкавал, но много скоро аз поставих това под контрол. Но когато егоизма на отнемане живота на животните, за да задоволи извратения вкус беше представено пред мен от една католичка, която коленичи в нозете ми, аз се почувствах засрамена и отчаяна. Аз го видях в нова светлина и казах, аз вече няма да подкрепям касапите. Аз няма да поставям месото на трупове на моята трапеза.”²²

Явно нейните комуникации с небесните ангели бяха недостатъчни, за да убедят Елън Уайт да се откаже от месото. Тя се нуждаеше от католичка, която я умоляваше да се откаже от месото на основанието, че беше неправилно да се отнема живота на животните! Това ни кара да се удивляваме, колко голямо доверие е имала тя самата в своите собствени видения?

През 1896 г. написа писмо, което показва, че 25 години, след като ангелите й казаха, че е погрешно да се яде месо, най-накрая тя достигна до същото заключение. А какво направи тя? Тя премина от месо на риба!

„Преди две години (1894) достигнах до убеждението, че има опасност при използването на месото на мъртви животни и след

това аз не съм използвала въобще месо. То не е било поставяно на моята трапеза. Когато имам възможност аз използвам риба. Ние можем да се снабдяваме с прекрасна риба от соленото езеро, което е близо до нас. Аз не използвам чай или кафе. След като работя срещу тези неща, аз не мога да практикувам това; което знам, че е най-доброто за здравето и моето семейство е в пълна хармония с мен. Виждаш ли скъпа моя внучке, че аз ти казвам нещата точно както са.”²³

В началото на тази статия ние отбелязахме, че г-жа Уайт казва, че се е отказала от употребата на масло през 1869 г. В писмо до сина си, Едсън, писано на 25 май, 1869 г. г-жа Уайт го насърчава да следва нейния „стриктен” пример в отказването и от месо и масло:

„По отношение на диетата ние сме стриктни в следване на това, което Бог ни е открил. Ти си запознат с тази светлина и ние

вярваме, че ти ще имаш непрекъснато страх от Бог в живота си и ще уважаваш светлината, който Той е дал и няма да бъдеш по-малко стриктен, отколкото ние. Ние те посъветвахме да не употребяваш масло и месо. Ние не сме ги имали на нашата трапеза. ... Всички знаят, че ние не поставяме масло на нашата трапеза. Ако те видят, нашия син да се храни с неща, които ние сме осъдили, ти ще отслабиш нашата позиция и ще понижиш себе си в тяхната оценка.”²⁴

„Масло и месо не се поставят на моята трапеза.”²⁵

През 1872 г. тя представи положително свидетелство срещу него:

„Ние поддържаме положително свидетелство срещу ... масло ...”²⁶

През 1874 г. тя написа следното до сина си Уили:

„Баща ти и аз се отказахме напълно от мляко, сметана, масло, захар и месо, след като дойдохме в Калифорния.”²⁷

Но наистина ли се отказа тя „напълно”? През 1895 г. тя споменава, че използва масло „за готвене”:

„Ние купихме масло, за готвене, от ферми, в които кравите са здрави и които имат добри пасища.”²⁸

Около 1901 г. изглежда, че Бог беше променил мнението си относно маслото, тъй като сестра Уайт изпрати свидетелство, с което извади маслото от списъка на забранените неща:

„Когато времето дойде, когато няма да бъде безопасно да използваме мляко, сметана, масло и яйца, Бог ще открие това... Не трябва да бъдат поддържани крайности в здравната реформа. Въпросите относно използването на мляко, масло и яйца ще се уредят от само себе си. В настоящето време ние нямаме задължение относно този въпрос.”²⁹

Може би това време дойде в 1903 г. – 34 години след предполагащата се инструкция за спиране на употребата на масло – тъй като г-жа Уайт твърдеше, че тя накрая е спряла да употребява масло.

„Относно себе си аз съм решила въпроса с маслото. Аз не използвам масло.”³⁰

Независимо от тази си претенция изглежда, че тя е използвала масло през следващата година, през 1904. E.S. Ballenger, бивш адвентен проповедник писа относно г-жа Уайт, която противоречеше на свидетелството си от 1872 г. относно масло:

„Г-жа Уайт не следваше своите лични свидетелства. Тя ядеше масло на моята трапеза 32 години след даването на тази инструкция...”³¹

Президента на адвентната църква, A.G. Daniels, който познаваше г-жа Уайт в продължение на 40 години заяви в 1919 г.:

„Аз съм изял килограми масло и дузини с яйца на нейната трапеза. Аз не мога да си обясня това, за нейното семейство, ако бях сигурен, че тя вярваше, че това са личните думи на Бог към света.”³²

След като прегледахме тези доказателства, сега е болезнено ясно, че г-жа Уайт не следваше точните здравни принципи, за които твърдеше, че е получила от Бог, а настояваше другите хора да ги следват. Нейната здравна практика явно не беше в една линия с нейните здравни поучения. Тя или избра да бъде непослушна към инструкциите на Бог, или може би тя не следваше своите свидетелства, защото те не й бяха дадени от Бог, но тя ги беше взела от писанията на други здравни реформатори.

Няма съмнение, когато г-жа Уайт твърдеше, че нейното разбиране за месото е дошло от „виденията”:

„В дома на брат A. Hilliard, в Отсего, Мичиган, на 6 юни, 1863 г. великия въпрос за здравната реформа ми беше показан във видение.”³³

Следващите твърдения не оставят никакво съмнение за нейната позиция относно използването на месо:

„Аз не проповядвам едно нещо, а да практикувам обратното. Аз не представям правила за живот предназначени за моите слушатели, които те трябва да следват, докато аз изключвам себе си от тях...”³⁴

„Над всичко останало, ние с нашите писалки не трябва да постановяваме позиции, които не прилагаме на практика в нашите семейства и на нашите трапези. Това е лицемерие, вид двуличие.”³⁵

Г-жа Уайт отиде толкова на далеч, че дори осъди тези, които употребяват месо, като негодни за Божия служба:

„Никой човек не трябва да бъде избиран за учител на народа, докато неговото учение и пример са в противоречие със свидетелството, което Бог е дал на слугите Си да разнасят относно диетата ... Неговото пренебрежение към здравната реформа го прави негоден да застане като вестител на Бог...”³⁶

Исус каза нещо относно лицемерите, които поставяха трудни изисквания върху другите, а те самите не ги изпълняваха:

„Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.”³⁷

В Didache, ранен християнски документ, за който се вярва, че е бил написан около първи век след Христос, авторът дава съвет на ранните християни, как да идентифицират фалшивия пророк:

“Ако някой пророк проповядва истината и не практикува това, което проповядва, той е фалшив пророк”^38.

Още няколко цитата от Елън Уайт относно употребата на месо

Нека никой от нашите проповедници да не поставя грешен пример в яденето на месни храни. Нека те и техните семейства да живеят според светлината на здравната реформа. Нека нашите проповедници да не оскотяват /принизяват до това на животните/ своето собствено естество и това на техните деца.”³⁹

„Ако някога е имало време, когато диетата трябва да бъде от най-простия вид, това е сега. Месото не трябва да бъде поставяно пред нашите деца. Неговото влияние възбужда и заздравява ниските страсти и има тенденцията да заглушава моралните сили. Зърнени храни и плодове, които са приготвени без мазнина, в колкото се може в по-естествено състояние, трябва да бъде храната за всички, които се подготвят за преобразяване в небето.”⁴⁰

„Вие трябва да учите вашите деца. Вие трябва да ги учите как да избягват покварата и развращаващото влияние на този свят. Вместо това, много хора се учат как да намерят нещо добро за хранене. Вие поставяте върху трапезите си масло, яйца и месо и вашите деца ги използват за храна. Те са хранени точно с неща, които възбуждат техните животински страсти, след което вие идвате на събрание и молите Бог да благослови и спаси децата ви. Колко високо достигат молитвите ви?”⁴¹

Тези, които са получили инструкции относно злините от употребата на месни храни ... няма да продължават да задоволяват апетита си с храна, за която знаят, че е нездравословна. Бог изисква апетита да бъде очистен и да бъде практикувано себеотрицание по отношение на нещата, които не са добри. Това е дело, което ще трябва да бъде извършено преди народа Му, да може да застане пред Бог, като съвършено множество.”⁴²

2. E.G. White, Testimony to Elders Irwin, Prescott, Waggoner, and Jones, February 21, 1899.

5. E.G. White, Manuscript 12, 1873, p. 3. Published in Manuscript Releases, vol. 7, p. 346.

6. E.G. White, Manuscript 11, 1873. Released by the Ellen G. White Estate Washington, D.C. April 11, 1985. Published in Manuscript Releases, vol. 14, p. 353.

9. E.G. White, Manuscript Releases Vol. 14, p. 318-319, написано на 26 декември, 1878, в Denison, Texas, to "Dear Family at Battle Creek--Willie, Mary, Aunt Mary, Edith, Addie and May, and Brother and Sister Sawyer."

10. E.G. White, Letter 6a, 1880. Published in Manuscript Releases, Vol. 11, pp. 142, 147.

13. E.G. White, Letter 16, 1882, dated May 31, 1882, from Healdsburg, California. Също така се среща в MR852 - Manuscript Release No. 852: The Development of Adventist Thinking on Clean and Unclean Meats (1981), complied by Ronald Graybill.

14. Писмо от Фани Болтън до г-жа. C. Slawson, 30 декември, 1914, както е цитирано в Историята на Фани Болтън, стр. 107-109 и публикувана на www.TruthorFables.com Фани Болтън написа: „Аз тръгнах със сестра Уайт в същия ден, в който брат ми трябваше се женеше. На гарата, сестра Уайт не беше с групата, така че старейшина Starr започна да я търси наоколо, докато я намери зад мрежата на един ресторант, много доволна, хранеща се с големи бели сурови стриди с оцет, черен пипер и сол. Аз бях съкрушена от това непостоянство и онемяла от ужас. Старейшина Стар ме избута навън и направи всевъзможни извинения и оправдания за делото на сестра Уайт, но въпреки това аз продължих да мисля в сърцето си: `Какво означава това? Какво каза Бог? Как тя има смелостта да се храни с тези гнусотии?` Във вагона, по път за Калифорния W. C. White дойде във влака с дебело кърваво парче телешка пържола, върху кафява хартия и той го пренесе над главата си през туристическия вагон. Sarah McEnterfer, която сега е компаньон на сестра Уайт я сготви върху малка газова печка и всеки яде от нея с изключение на мен и на Мериан Дейвис, за която открих след това, че тя е повече автор на книгите, за които се претендираше че са на сестра Уайт. През седемте и половина години, които прекарах с г-жа Уайт аз бях постоянен свидетел на всякакъв вид несъгласуваност, несправедливост и извъртания. Аз съм виждала сестра Уайт да яде месо, пилешко, риба, скариди, силно подсладени кексове, пай и много други. Аз не мога да споменавам детайли, но сестра Даниелс ми каза, че самата тя е готвила месо за сестра Уайт по време на събрания на палатки. Старейшина Horn ми каза, че неговата съпруга е правила същото нещо. Сестра Rousseau ми каза, че и тя го е правила. Скъпа сестро, сестра Уайт написа, че когато не живеем според свидетелствата ние се оттегляме от тях. А тя сама опорочава своите лични претенции...”

19.https://www.eroticy.com/Discovery/Education/Item.asp%3fID=135%26Type=aphrodisiacs.

32. A.G. Danniels, Minutes of the 1919 Bible and History Teachers Conference, August 1, 1919. (http://www.sdanet.org/atissue/books/1919bc/0801-1919bc.htm)

33. E.G. White, Review & Herald, Oct. 8, 1867; Counsels on Diets and Foods, p. 481.