Правата линия на истината?

Променящите се идеи на г-жа Уайт

относно възкресението

От Илейн Боуерман

"Това, което съм написала, е това, което Господ ми заповяда да напиша. Не съм била инструктирана да променя това, което съм изпратила... Правата линия на истината, която ми беше представена, когато бях само момиче, е толкова ясно представена и днес.”  (Ellen G. White, Review and Herald, Jan. 26, 1905)

Тази статия ще изследва писанията на г-жа Уайт, за да установи дали тя е представила или не е представила "правата линия на истината” относно възкресението.

Ще започнем от времето, когато Елън е била „само момиче”, през 1845 г.

Зорницата, 20 декември 1845 г. „Той се вгледа в гробовете на спящите светии, след което издигна очите и ръцете си към небето и извика: Събудете се! Събудете се! Събудете се! – вие, които спите в гробовете и излезте. След това имаше голямо земетресение. Гробовете се отвориха и мъртвите излязоха облечени в безсмъртие. 144 000 извикаха, Алилуя! когато разпознаха своите приятели, които са били откъснати от тях чрез смърт и в същия момент ние бяхме променени и грабнати, за да посрещнем Бог във въздуха.  Всички заедно влезнахме в облака и седем дни се издигахме към стъкленото море и Исус донесе короните и ги постави на главите ни със собствената си ръка.”

Моля забележете в горния цитат, че 144 000 (които са живи, когато Христос се завръща) познават своите приятели, всред общото възкресение на праведните. Това е важно. Запомнете го.

Елън Уайт беше все още млада жена – 20 годишна – когато написа следното:

Съвет към малкото стадо, стр. 11-12, издание 1847 г. „Аз съм напълно съгласна с теб, че ще има две буквални възкресения, които ще са 1 000 години отдалечени едно от друго. Аз също съм съгласна с теб, че новата земя няма да се появи, докато злите мъртви не са възкресени в края на хилядата години... Аз видях, че Сатана беше `развързан от своя затвори` в края на хилядата години, точно във времето, в което злите мъртви бяха възкресени и Той ги измами, като ги накара да повярват, че те ще могат да завладеят Светия град от светиите... Аз видях, че всичките праведни бяха възкресени от гласа на Божия Син, по време на първото възкресение, а всички, които бяха възкресени при второто възкресение бяха изгорени и престанаха да съществуват.”

Моля забележете, че в горния цитат се говори само за две възкресения.

През Април 1850 г. изглежда, че тя казва, че злите ще бъдат възкресени, след като Исус и светиите се спускат...

Ревю и Хералд 1 април 1850 г. „Аз видях че светиите ще си почиват в Светия град и ще царуват като царе и пророци за хиляда години. След това Исус ще се спусне над планината на преображението и планината ще се раздели и ще се превърне в голямо поле за Божия рай, който ще бъде разположен там. Останалата част от земята няма да бъде очистена докато злите не са възкресени (в края на хилядата години) и те ще се съберат около града, тъй като краката на злите никога няма да омърсят новата земя. След това ще слезе огън от Бог и ще ги унищожи, като ще изгори, както корена им така и клоните. Сатана е корена, а неговите деца са клоните. Същият огън, който ще изгори злите, ще очисти земята... но само пет месеца по късно, злите мъртви са възкресени, когато Исус се спуска към земята...”

Ранни писания стр. 52-53: „На генералната конференция на вярващите в настоящата истина, която се състоя в Сатън, Вермонт, през септември 1850 г. ми беше показано, че седемте последни язви ще бъдат излети, когато Исус напусне светилището... При Божия глас светиите ще бъдат велики и страшни като армия със знамена, но тогава те няма да изпълнят записаната присъда. Изпълнението на присъдата ще бъде в края на хилядата години... Аз видях, че това беше дело на светиите с Исус в продължение на хиляда години в Светия град, преди той да се спусне на земята. След това, в края на хилядата години, Исус, със светиите и всичките ангели, напуска Светия град и когато се спуска към земята с тях, злите мъртви са възкресени и след това тези, `които го прободоха`, ще го видят от далеко в цялата Му слава и ангелите и светиите идващи с него, и ще заплачат поради Него. Те ще видят белезите от пироните в ръцете Му и мястото, където беше прободен с копието. Белезите от пироните и копието ще бъдат Неговата слава. „

Първа промяна: Злите са възкресени, докато Христос идва, а не, след като е дошел.

Моля забележете, че в горния цитат тези, които Го прободоха ще видят Исус и ще плачат при възкресението на злите в края на хилядата години. Това е важно. Запомнете го!

Ами сега! Осем години по късно, ние откриваме, че злите са възкресени, след като Исус и Новия Ерусалим са установени на земята:

Духовни дарби том 1, стр. 205, 208, 212-215: „Беше посред нощ, когато Бог избра да освободи своя народ. Когато злите им се подиграваха изведнъж се появи слънцето, светещо в силата си, а луната спря на мястото си. Злите гледаха сцената с учудване. Знаци и чудеса следваха в бърза последователност. Изглеждаше, че всяко нещо е променило естествения си курс на движение. Светиите гледаха знаците на своето освобождение с тържествена радост... Реките престанаха да текат. Тъмни, тежки облаци се появиха и се блъскаха един в друг. Имаше само едно ясно място на чиста слава, от където се чу Божия глас като много води, който разклати небесата и земята. Имаше голямо земетресение. Гробовете бяха отворени и тези, които умряха във вяра под третата ангелска вест, пазещи съботата, станаха от своите прашни легла прославени, за да чуят завета на мир, който Бог щеше да направи с тези, които са пазили Неговия закон... Земята се разклати силно, когато гласа на Божия Син, повика спящите светии... След това живите светии, и възкресените, издигнаха гласовете си в продължително увеличаващ се вик на победа... Тук, (запустяната земя) е дома на Сатана и неговите зли ангели, по време на хилядата години... Когато съда над злите мъртви завърши, в края на хилядата години, Исус напусна града и свита от ангелско множество Го следваше. Светиите също тръгнаха с Него. Исус слезна върху голяма и величествена планина, която се раздели и се превърна в голяма равнина, когато Неговите нозе стъпиха върху нея. След това ние погледнахме нагоре и видяхме великия и прекрасен град, с дванадесет основи, дванадесет врати, по три от всяка страна и ангел стоящ на всяка врата. Ние извикахме: Градът! Великият Град! Той идва на земята от Бог в небесата! Той доде на земята в целия си блясък и ослепителна слава и се установи на голямото поле, което Исус беше приготвил за него! ... След това Исус и цялата група от святи ангели напуснаха града. Светите ангели заобиколиха Исус и го придружиха по пътя му и свитата от изкупени светии Го следваше. След това Исус в страшно величество извика злите мъртви, и когато те излезнаха от гробовете си със своите слаби и болни тела, с които умряха, какъв спектакъл беше това, каква сцена! При първото възкресение всички излезнаха от гробовете си в безсмъртие, а при второто възкресение, белезите на проклятието бяха видими върху всеки. Царете и благородниците на света излезнаха от гроба с посредствените и низките, учените и неучените, всички заедно. Всички те видяха Божия Син, а също така и тези, които презряха и се подиграваха на Исус, тези, които Го биеха и тези, които поставиха корона от тръни на свещеното Му чело, го гледаха в цялото му царско величие. Тези, които Го заплюваха в часа на неговия съд, сега отместиха настрана очи от неговия пробождащ ги поглед и от славата на неговия вид. Тези, които забиха пироните в Неговите ръце и нозе, сега виждаха знаците на неговото разпъване на кръст. Тези, които забиха копието в неговата страна, видяха белега на своята жестокост върху Неговото тяло. Те знаеха, че Той е този, когото те разпнаха и на когото се присмиваха в Неговата агония. След това се издигна един продължителен, проточен вик на агония, когато те побягнаха, за да се скрият от присъствието на Царя на царете и Господ на господарите.”

Втора промяна: Ние сме отново до възкресение на злите след идването на Исус.

Трета промяна: Сега виждаме три възкресение:

1.      Праведните, които умряха в третата ангелска вест.

2.      Праведните.

3.      Злите в края на хилядата години.

Защо в 1858 г. трябваше да се прибави ново възкресение? Защото г-жа Уайт допусна досадна грешка. В Настоящата истина от 1 август, 1849 г. г-жа Уайт каза, че те са във времето на запечатването. През 1950 г. г-жа Уайт написа:

„Аз видях, че тя (г-жа Хейстингс) беше запечатана и щеше да бъде възкресена от Божия глас и да застане на земята със 144 000. Аз видях, че не трябва да тъжим за нея, тя ще си почине във времето на скръбта.” (Избрани вести, том. 2, стр. 263)

В началото на 1850те години семейство Уайт се изправи пред голяма дилема. Те бяха казали, че запечатването вече е в прогрес, но запечатаните започнаха да умират. Но, в 1847 г. в Съвет към малкото стадо, г-жа Уайт каза, че 144 000 щяха да бъдат свидетели на възкресението на праведните мъртви от Бог. Виждате ли дилемата? Как е възможно мъртвите, да бъдат свидетели на възкресението на мъртвите? Единствения начин за излизане от дилемата беше, да се създаде трето, специално възкресение – въпреки че в 1847 г. тя беше казала, че има само две възкресения!

Ами сега? Съществува още един проблем! Спомняте ли си за „приятелите” от първия цитат? През 1845 г. г-жа Уайт каза, че 144 000 познаха своите приятели във възкресението на праведните. Съществува още една дилема, ако всички тези, които умряха във вярата на третата ангелска вест са възкресени преди възкресението на праведните, тогава кои са тези „приятели” на 144 000? Може би вие ще кажете, че това са били приятели, които не са вярвали в третата ангелска вест. Но това създава дори по-голям проблем, тъй като се предполага, че третата ангелска вест е вестта за изпит и тези, които я отхвърлят са изгубени. Така че кои са тези приятели на 144 000 и защо са възкресени, ако не са приели третата ангелска вест? Може би никога няма да узнаем...

Следвате ли правата линия на истината до тук?

През 1884 г. стана дори по-объркващо:

Великата борба, стр. 454, 458, 463, 476: „Гробовете бяха отворени и `много от тези, които спяха в прахта на земята бяха събудени`, `някои събудени за вечен живот, а някои за срам и вечно презрение`.(Дан. 12:2) Всички, които бяха умрели с вяра под вестта на третия ангел излезнаха от гробовете си прославени, за да чуят Божия завет на мир с тези, които са пазили Неговия закон. `Също така и тези, които Го прободоха` тези които Го заплюваха и Му се подиграваха и най-яростните противници на Неговата истина и на Неговия народ, са възкресени, за да Го видят в славата му и да видят славата, която е дадена на верните и послушните... Всред олюляването на земята, блясъците на светкавиците и бученето на гръмотевиците, Божия глас извика спящите светии от гробовете им. Той погледна към гробовете на праведните, след котето издигна ръката си към небето и извика: `Събудете се! Събудете се! Събудете се! – вие, които спите в земята и излезте от гробовете си.` По цялата дължина и ширина на земята, мъртвите ще чуят този глас и тези, които го чуят ще живеят. Цялата земя ще прозвучи от стъпките на огромната армия от всеки народ, царство, език и хора. Те идват от затвора на смъртта, облечени с безсмъртна слава и викат: `О смърт, къде е жилото ти? О гробе, къде е победата ти?`Живите светии и възкресените обединяват гласовете си в продължителен радостен вик на победа...

В края на хилядата години, Христос отново се връща на земята. Той е придружен от множеството на изкупените и имащ свита от ангели. Когато се спуска към земята в ужасно величество, Той заповядва на злите мъртви да се изправят, за да получат съдбата си. Те излизат от гробовете си, велико множество, безбройни като пясъка на морето. Какъв контраст с тези, които бяха възкресени при първото възкресение! Праведните бяха облечени с безсмъртие, младост и красота. Злите носят белезите на болести и смърт.”

Четвърта промяна: Сега отново се връщаме на твърдението, че злите са възкресени, когато Исус се спуска към земята.

Пета промяна: Сега ние виждаме четири възкресения.

1.      Праведните, които умряха под третата ангелска вест.

2.      Злите, които Го разпнаха.

3.      Праведните.

4.      Злите в края на хилядата години.

До 1844 г. г-жа Уайт непрекъснато описва агонията на тези, които прободоха Христос, като случваща се, когато те са възкресени от мъртвите в края на хилядата години. Но, в 1884 г. ние откриваме, че тези, които разпнаха Христос са възкресени чрез специално възкресение преди праведните.

Забележете как историята се променя в продължение на годините:

Това ли е „правата линия на истината”?

Още по-голямо объркване относно възкресението

През 1858 г. г-жа Уайт забърка въпроса още повече, като каза, че някои хора няма да бъдат възкресени:

„Бог не може да вземе роба, който е бил държан в невежество и позор в небето, тъй като той не знае нищо относно Бог или Библията, този, който не се страхуват от нищо друго, освен камшика на господаря си, и не заема издигната позиция, а остава дивото животно на своя господар. Но Той прави най-доброто нещо за него, което милостив Бог може да направи. Той му позволява да бъде такъв, който като че ли никога не е съществувал.” (Духовни дарби том. 1, стр. 193)

Този цитат е труден за обяснение в светлината на това, което Библията казва:

„Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки, според каквото е правил в тялото, било добро или зло.” (2 Кор. 5:10)

„След това видях един голям бял престол... Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола... и мъртвите бидоха съдени според делата си... И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.” (Откр. 20:11-15)

Около 1889 г. изглежда, че г-жа Уайт отново промени мнението си:

„Всяко човешко същество, което е отишло в гроба, ще се покае. Възрастните, които са потънали под ръката на смъртта с тежестта на годините върху тях, мъжествеността в нейната сила, младостта в разцъфтяването на живота и малкото дете – всички ще бъдат възкресени и ще отърсят оковите на гроба. Но не всички ще бъдат събудени за вечен живот. `Тези, които не са записани в книгата на живота, бяха хвърлени в огненото езеро.`” (Библейско ехо, 15 януари 1889 г.)

„Правата линия на истината?” Вие решете.