"Защото много лъжепророци излязоха по света." 1Йоан 4:1

Елън Уайт и Библейските пророчества

Бог творец на объркване ли е?

Съкратено от Дан. 8:14, гл. 6

By Desmond Ford, Ph.D.

Идеята на Елън Уайт е, че Дан. 8:13 говори за обсадата на Ерусалим в 70 г. след Христос. На други места в своите писания, тя го прилага за Средните векове, и в същия момент тя го прилага и за последната криза. Друг, още по-фрапиращ пример е даден от Кенет Странд, който казва:

„Въпреки че г-жа Уайт никъде не дава стих по стих тълкуване на книгата Откровение забележки, които тя прави (за нея) в нейните обширни писания показват (нейния) подход... Например, Откровение 5 е приложена за пет различни случая”.

В писанията си, г-жа Уайт ще използва текст, по начин, по който той противоречи на:

• Начинът, по който тя го използва навсякъде или

• Начинът, по който Библията го използва навсякъде.

Така че когато Петър казва, че пророчеството на Йоил е изпълнено в неговите дни, г-жа Уайт казва, че то ще бъде изпълнено в нашите дни. (Йоил 2:28-32; Дея. 2:16ff сравни с EW 142, Делата на апостолите, стр. 54-55.) Пророчества, за изливането на ранния дъжд, за които Библията казва, че се отнася за началото на благовестието, Елън Уайт казва, че се отнасят за края му. Знак, който Исус определи като знак за обсадата на Ерусалим, е обявен от нея, като знак за Второто пришествие.

Подобно, г-жа Уайт ще използва един стих по един начин на едно място, а навсякъде другаде по противоположен начин. Ето един пример за това. На страница 49 във Великата борба четем:

„Във второто си послание към солунците апостол Павел предсказва голямото отстъпничество, което ще настане след установяването на папската власт. Той заявява, че Христовият ден няма да дойде, “докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи както Бог в Божия храм и представя себе си за Бог” (2Сол. 2:3-4). А по-нататък апостолът предупреждава братята си, че “тайната на беззаконието действа вече” (2Сол. 2:7 - Ц.П.). Още в онова време Павел видя вмъкващите се в църквата заблуди, които щяха да подготвят пътя за развитието на папството.” (Глава 3, Истината отхвърлена)

Ние отминаваме фактическата грешка на пасажа, която посочва, че 2 Сол. 2 тук казва, че предвижда зараждането на папството. Но в глава 34 се казва, че стиха предсказва нещо друго.

„Павел свидетелства, че преди Второто пришествие на Христос, ще има изяви на Сатанинската сила. Идването на Бог ще бъде предшествано от действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения и лъжливи чудеса.” 2 Сол. 2:9-10. (Глава34, "Спиритизъм")

По този начин, „фалшивия Христос” от 2 Солунци 2 не е папството (538-1798 г.), но Сатана, който върши чудеса чрез медиуми на спиритизма (след 1848). А това не е края на това приложение.

„Ужасни знаци от свръхестествен характер скоро ще бъдат видени в небесата, като знак за силата на вършещите чудеса демони...

Като върховен знак на голямата драма на измама, самия Сатана ще имитира Христос...

В различни части на света, сатана ще изяви себе си като велико същество с ослепителна светлина... Славата, която го обкръжава е ненадмината от друго нещо, което човешките очи са виждали. Вика на триумф звучи в света: „Христос дойде! Христос дойде!” хората лягат пред него в знак на преклонение... Неговият глас е мек и тих, пълен с мелодия. С нежни, състрадателни тонове, той представя някои от благородните небесни истини, които Спасителя изговори; той лекува болестите на хората и след това, чрез приетия от него характер на Христос той променя съботата... (Глава 39, Времето на скръбта)

По този начин това, което 2 Сол. 2 претендира, че предсказва, беше нещо друго и Thus what 2 Thessalonians 2 purportedly predicted was something else yet again. Това не е вдъхновение; вместо това, то е небрежно и невярно използване на текст. 

Други противоречащи си използвания на пророчествата

Сватбата в Матей 25:10

След разочарованието през 1844 г. една група обясни причината за несбъдналото се пришествие, като казаха, че Исус не е слязъл на земята, но е влязъл в Пресветото място, за да получи от Баща Си Своето царство. Това е сватбата, за която се говори в Мат. 25:10.

Joseph Turner, S. S. Snow, David Arnold, James White и други писаха относно това и техните идеи по късно бяха включени във Великата борба.

"Сватбата представя приемането от Христос на Неговото царство. Светия град, Новия Ерусалим, който е столицата и представител на царството е наречен „невестата”, „Съпругата на Агнето”. Ангелът каза на Йоан: „Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето. И отведе ме чрез Духа” – казва пророка – и показа ми светия град, Ерусалим” Откр. 21:9-10. Тогава е ясно, че невестата символизира Светия град, а девиците, които отиват да посрещнат Младоженеца са символ на църквата. В Откровение се казва, че Божия народ са гостите на сватбата Откр. 19:9. Ако са гости, тогава те не могат да представят невестата. В Данаил се казва за Христос, че ще получи от Древния по дни: „власт, слава и царство”. Той ще получи Новия Ерусалим „украсен като невеста за своя съпруг” Дан. 7:14; Откр. 21:2. След като получи царството, Той ще дойде в славата си, като Цар на царете и Господ на господарите, за изкуплението на Своя народ, които ще „седнат с Авраам, Исак и Яков” на Неговата трапеза в Неговото царство (Мат. 8:11), за да участват в сватбената вечеря на Агнето. (ВБ, 426)

Този пасаж заслужава нашето внимание. Едно от нещата в него е, че Христос получи своето царство през 1844 г. (докато Евреем ни казва, че в дните на Павел, Христос вече беше цар. Откр. 3:21 ни уверява, че Той е седнал на трон след Неговата победоносна мисия на земята, а Павел ни казва, че всички неща вече са били подчинени на Него, 1 Кор. 15:27).  От друга страна, този текст отстоява категорично, че църквата не може да бъде невестата. Но, Откр. 19:7-9 ни уверява, че невестата е съставена от тези, които са се приготвили. Също така женитбата не може да е започнала в 1844 г., тъй като Откровение ни казва, че женитбата ще бъде след Армагедон. (Тази последна точка е видима дори и само от Мат. 25, тъй като не може да се избегне факта, че той се отнася за Второто пришествие, а не за 1844 г.)

Твърдението, че невестата не може да бъде църквата е несъстоятелно. Сравнете с Христовите притчи.

„Сядайки, Христос гледаше към тези, които очакваха младоженеца и разказа на апостолите си притчата за десетте девици, като чрез тяхната опитност илюстрира опитността на църквата, която ще е жива точно преди неговото Второ пришествие.” (стр. 408)

Така ще бъде с църквата, която живее точно преди пришествието на Христос.” (стр. 408)

„Идването на младоженеца беше в полунощ – най-тъмния час. Също така идването на Христос, ще се случи в най-тъмния период от историята на тази земя.” (стр. 414)

Тук се казва, че невестата е църквата, факт, който е признат от Елън Уайт в нейните писма:

„Църквата е невестата... (Писмо 123 1/2 1898)

„Църквата е невестата, съпругата на Агнето. Тя е невестата...(Писмо 177, 1901)

„Църквата е невестата, съпругата на Агнето.” (Писмо 29, 1902)

Тълкуването на г-жа Уайт на Мат. 25:1-13, като притча за опитността на Милъристите през 1844 г., а също така и използването от нея на Дан. 8:14 за изследователен съд, който е започнал в 1844 г. бяха измислени, за да отговорят на разочарованието и не са Библейски. И двете противоречат не само на Писанията, но също така и нейните собствени изказвания навсякъде другаде.

Знаци в слънцето, луната, звездите и на земята

Идеята на пионерите, която беше подкрепена от г-жа Уайт беше, че знаците в слънцето, луната, звездите и на земята, бяха изпълнени преди 1833 г. Следват главните пасажи за това:. 13:13, Ис. 34:4, Йоил 2:10-11; 3:16, Мат. 24:29, Марко 13:24-25, Лука 21:25-26, Евр. 12:26, Откр. 6:12-14, 11:19.

Ние наблюдаваме няколко отличителни белега в тези стихове:

1. Всеки един от тях е в обстановката на Божия ден.

2. Знаците не всякога са в един и същи ред. В Ис. 13 първо са споменати звездите, докато Йоил първо споменава земетресението, след това разклащането на небесата, след това знаци в слънцето, луната и звездите. По този начин се подразбира, че знаците се случват едновременно.

3. Когато представя знаците в проповедта си на Елеонския хълм, Исус цитираше от Исая и Йоил.

4. Той заявява, че „А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще видят  Човешкия Син идващ...”

Забележете, че термина „в ония дни” включва знаменията и Второто пришествие. След времето на Елън Уайт, адвентистите непрекъснато спореха, че фразата „ония дни” доказва, че затъмнението ще се случи след гонението в Средните векове, но преди края на 1260 дни. Факт е, че за падането на звездите се казва, че то също ще се случи в „ония дни” – а също така и Второто пришествие.

Тези знаци се появяват повторно в последната книга на Библията. Там се казва за земетресението, че ще разклати всяка планина и всеки остров и ще бъде по-голямо от всичко предишно, като това не е истина за земетресението в Лисабон, което те представят за изпълнение на това пророчество. Земетресението е свързано със седмата язва – голямата „градушка” – така че все още е в бъдещето.

Все още е ясно от Откр. 16:17-21; Ис. 34:1-10 и Йоил 2-3, че знаците принадлежат за Деня на Господ. Незаконно е те да бъдат поставяни в други времена – но разбираемо за необразованите вярващи през 19 век.

Нека обърнем внимание на друг коментар на Елън Уайт, относно друго от тези предсказания.

Разклащане на небесните сили

„На 15 декември, 1848 г. Бог ми даде видение за разклащането на небесните сили. Аз видях, че когато Бог каза: `небе`, при представянето на знаменията, които са записани от Матей, Марко и Лука, Той имаше предвид небето и когато Той каза „земята” Той имаше предвид земята. Небесните сили са слънцето, луната и звездите. Те владеят в небесата. Земните сили са тези, които владеят на земята. Небесните сили ще бъдат разклатени от Божия глас. След това слънцето, луната и звездите ще бъдат поместени от техните места. Те няма да изчезнат, но ще бъдат разклатени от Божия глас.

Тъмни, тежки облаци се появиха и се сблъскаха. Атмосферата се раздели и се отдръпна; тогава можехме да видим през отвореното място в Орион, от където се чу Божия глас. Аз видях, че земните сили бяха разклатени и събитията се изпълняваха едно след друго. Война и слухове за война, меч, глад и епидемии първо ще разклатят земните сили, след това Божия глас, ще разклати слънцето, луната и звездите, а по този начин и земята.”(Ранни писания, стр. 41)

Заглавието, Разклащане на небесните сили, е взето от Лука 21:26, където четем, че след предсказването за „знамения в слънцето, луната и звездите”, „силите на небесата ще бъдат разклатени”. Втория параграф доразвива първия, тъй като ни казва изрично, че силата на небесата са слънцето, луната и звездите.

Когато в Ранни писания се коментират тези пасажи, приложението им е много по-различно от това във Великата борба. Докато Великата борба прилага тези събития за време в миналото, ранни писания ги прилага за бъдещето. Не само, че Ранни писания прилага тези пророчества за бъдещето, но посочва изпълнението им в Деня на Господ, когато според Йоил 2:1, 10-11, 30-32; 3:14-16, тези събития ще се случат, когато: „Бог ще изрикае от Сион и ще издаде гласа си от Ерусалим.”В Откр. 6:12-17 също се споменава за това земетресение и там то е свързано със слънцето, което не свети, а звездите, които падат. Също така ясно ни се казва времето на тези небесни знамения: „Великия ден на Техния гняв”, т.е. гнева на Бог и Агнето, в края на света.

На страница 41 в Ранни писания сме уверени, че преди разклащането на небесните сили, има разклащане на земята, когато народите са разгневени. Това поставя изпълнението във връзка със седмата тръба. Откр. 11:18 ни казва, че народите са разгневени и след това добавя: „но дойде Твоя гняв”.

Няма начин да се пропусне, че в Ранни писания, г-жа Уайт казва, на нея и е било показано, че знаменията в слънцето, луната и звездите, са в бъдещето, и ще бъдат част от последния велик ден, и това ще бъде отговора на разгневените народи.

Но, точно когато си мислим, че в Ранни писания, г-жа Уайт е представила нещата правилно, не както във Великата борба, ние забелязваме, че й е било показано(!), че войната, която тогава се водеше в Европа (1848) беше началото на изпълнението на тия последни неща. Става още по-лошо, когато тя заявява, че земята е била разклатена (от Йоил, небето и земята се разклатиха”; Евреем: „Аз ще разклатя небето и земята”), и това означава разгневените народи. Но, паралелните цитати в Откровение показват, че става въпрос за действително земетресение.

Дори когато представи нещо правилно, тя показва, че не е „вдъхновена коментаторка”. Нейното изказване в Ранни писания, е истински камък за препъване за тези, които вярват във вдъхновението на Великата борба.

Денят на омилостивението

Повечето адвентисти знаят, за използването от г-жа Уайт на Деня на омилостивението във Великата борба; той предсказва „очистване на светилището (1844 г.) и изгарянето на Луцифер (след милениума). Не толкова познато е, че тя понякога се съгласяваше (случайно) с протестантските коментатори, че Деня на омилостивението, предсказваше събитията на кръста.

„Когато първосвещеника положи на страна своите славни, първосвещенически одежди, и служеше облечен в белите ленени дрехи на обикновения свещеник, също така и Христос взе формата на слуга, и предложи жертва, Себе Си, свещеника, Себе Си, жертвата.” (Живота на Исус, 24)

„Както в символичната служба, където първосвещеника полагаше настрана своите първосвещенически одежди, и служеше облечен в бели ленени дрехи, като обикновен свещеник, също така Христос положи своите царски одежди, и облече себе си в човешко естество, и принесе жертва, Себе Си, свещеника, Себе Си, жертвата. Както първосвещеника, след като завършеше службата си в Пресветото място, излизаше пред очакващото го множество, облечен в първосвещеническата си одежда, също така Христос ще дойде за втори път, облечен в дрехи на най-съвършеното бяло.” (АА 33)

„Той се възнесе на небето триумфиращ и победоносен. Той беше занесъл кръвта на омилостивението в Пресветото място, поръси я на омилостивилището и благослови народа. Скоро Той ще дойде за втори път, за да обяви, че вече няма жертва за грях.” (Signs of the Times, 19 април, 1905)

Тези изказвания, които правилно посочват позицията, на книгата Евреи, почти сигурно е, че са били „взети на заем”, като Елън Уайт не забеляза, че те противоречат на нейното обикновено използване на Деня на омилостивението.

Тези изказвания са интересни, ако забележим, че първия от тях датира от 1898 г., а последния от 1905 г., и че в 1905 г. Балинджър беше уволнен. Незнаеща, че тя атакува нещо, което самата тя поддържаше, (поне понякога), Елън Уайт нападаше идеята на Балинджър.

Откровение 11

Във Великата борба четем, че двамата свидетели от Откр. 11, са Стария завет и Новия завет. Но когато отворим Свидетелства, том 4, стр. 594 ние намираме съвършено различно приложение:

Нека видим още два примера: Великата борба прилага Откр. 11:19 за движението от 1844 г.

„`Божият храм беше отворен в небето и в храма беше видян ковчега на Неговия завет.` Откр. 11:19 Ковчега на Божия завет е в Пресветото място, във втората част на светилището. В службата в земното светилище, която служеше `като пример и сянка на небесните неща` тази част беше отворена само във великия  Деня на омилостивението, за очистване на светилището. така че обявяването, че Божия храм беше отворен в небето и ковчега на Неговото свидетелство беше видян, посочва към отварянето на Пресветото място на небесното светилище в 1844 г." (ВБ, 433)

По този начин, Откр. 11:19 е пророчество за 1844 г.

Нека сега се обърнем към Писанията. Ние откриваме, че седмия ангел е този, който засвирва с тази тръба и в небето се чуват силни гласове, които казват:

„Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове. И двадесетте и четири старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бог, казвайки:”

„Загдето си взел голямата Си сила и царуваш.  Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите... и да погубиш губителите на земята.

И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус и силен град.”

Пасажът описва края на света. Според стих 18, това е времето на Божия гняв, този гняв, който навсякъде е описан като гняв без примес на милост. Това е времето за унищожаване на злите. В това време ковчега на закона е видян всред огнени пламъци на светкавици и гърма на гръмотевиците. Откр. 11:19 не описва 1844 г.

Наистина ли е третата ангелска вест?

Друга линия на мисли, на Елън Уайт е, че „оправдание чрез вяра, наистина е вестта на третия ангел”. В Свидетелства, том 9, стр. 19,(да проверя текста) на нас ни е казано, че да обявяваме оправдание чрез вяра е нашето специално дело. За него се казва, че е най-сладката мелодия, темата, която ще погълне всички останали.

Но навсякъде другаде, тя казва, че основата на вярата на адвентистите е нещо съвсем различно: светлината относно светилището. По време на първите четиридесет години от нейната служба, нейните писания представят законничество, което е противоположно на оправдание чрез вяра. Ако оправдание чрез вяра, е третата ангелска вест, как адвентната църква разпространяваше тази вест, след като не знаеше нищо за нея? Ако адвентната църква беше издигната от Бог, за да представи третата ангелска вест, нямаше ли тази вест наистина да бъде оправдание чрез вяра; вест, която в продължение на четиридесет години те не разпространяваха?

Тя каза, че тази доктрина ще погълне всички останали доктрини. Но адвентните публикации я споменават много рядко, дори писанията на Елън Уайт не представят темата нито достатъчно често, нито достатъчно добре! Това наистина ли е адвентната вест? Иронията е в това, че тази доктрина, която е малко позната в адвентната църква, е главната доктрина на други църкви.