"Ēąłīņī ģķīćī ėśęåļšīšīöč čēė’ēīõą ļī ńāåņą." (1 Éīąķ 4:1)

 

 

Беше ли Бог зад движението

от 1844 год.?

 

Факти, които не са ви били

казани относно 1844 год.!

 

от Д. Андерсън

 

Произход на движението от 1844 год.

 

Всичко започна с фермер, който се казваше Уилям Милър. Изследвайки KJV на Библията, той започна да вярва, че може да пресметне времето на Христовото завръщане, основано на Библейските пророчества. Неговите изчисления го накараха да повярва, че Христос ще се завърне в 1843 год. Скоро след това той започна да споделя своите открития с други. След като беше насърчен от други хора, Милър започна да проповядва своите теории през 1830 години. В 1840 год. Елън Хармън, 13-годишна, чу неговите проповеди и повярва в завръщането на Христос в 1843 год. По късно тя написа:

 

„Заедно с мои приятели аз посетих тези събрания и чух потресаващото съобщение, че Христос щеше да се завърне в 1843 год., само няколко къси години напред в бъдещето. Г-н Милър проследи пророчествата с прецизност, която предизвика убеждение в сърцата на слушателите. Той се спираше върху пророческите периоди и представи много доказателства, за да заздрави своята позиция.”1

 

Когато Христос не се завърна в 1843 год. последователите на Милър напуснаха движението. Милър и неговите сътрудници скоро откриха грешка в пресмятането на годините за завръщането на Христос. След допълнителни изследвания те установиха, че Христос ще се завърне в Деня на омилостивението, 22 октомври 1844 год.2 Те отново провъзгласиха второто пришествие на Христос и събраха около 50 000 последователи, много, от които напуснаха църквите си, за да се присъединят към младото движение. Когато Христос не се завърна отново, последва горчиво разочарование. През следващите няколко години Милър и повечето от вярващите и главните водачи на движението признаха, че са допуснали грешка и се завърнаха в предишните си църкви.

 

Един от водачите на движението, Джордж Сторс обобщава това добре:

 

„Събитието не се случи, тъй като ние бяхме сбъркали в предположението си, че бяхме движени от Светия Дух и когато разгласихме вестта ние направихме това според формата и времето. Аз повтарям, движението не беше от Бог. ... Всеки ден потвърждава повече и повече това, което казвам и фанатизма, който се появява непрекъснато в някаква форма всред тези, които настояват, че цялото движение, относно десетия ден, беше от Бог, служи като добавка на моето убеждение, че ние бяхме заблудени от обикновено човешко влияние, което ние сбъркахме с Божия Дух.”3

 

Някои от последователите на Милър отказаха да се завърнат в предишните си църкви поради различни причини. Някои все още подържаха горчива омраза към своите предишни църкви. Също така някои все още бяха убедени, че Бог беше зад това движение.

 

Ако Бог беше с Уилям Милър...

Защо много християни отхвърлят 1844 год.?

 

Когато вестта на Милър за определяне на времето за пришествието, беше проповядвана в началото на 1840те години, проницателни протестантски пастори, учени и изучаващи Библията веднага разбраха, че тя беше погрешна поради четири причини.

 

1. Вестта на Милър беше в противоречие с ясните думи на Христос.

 

Определянето на точно време беше диаметрално противоположно на най-силното предупреждение на Исус:

 

„И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа,

[в който Човешкият Син ще дойде].”

(Мат. 25:13)

 

За повечето хора, този единичен стих беше повече от достатъчно доказателство, за да ги убеди, че движението не беше от Бог. Как е възможно Бог да е зад движение, което подкрепяше определяне на дата за Христовото завръщане, когато Христос специално забрани тази практика? Много християни с различна вяра, обичат Христос и нетърпеливо очакват Неговото завръщане, но те чувстваха, че не могат да се присъединят към движение, което беше толкова диаметрално противоположно на ясните думи на Исус Христос.

 

2. Определянето на време е фалшиво учение

 

Протестантските пастори и учени бяха запознати с хора, които определяха време за завръщането на Христос. Това винаги съществувало. Те разбираха, че определянето на дати води до фалшиво пробуждане и че горчивото разочарование, което винаги следва, често се изразява в разрушаване на вярата на тези, които участват в него. Църковните водачи разпознаха, че определянето на дати за пришествието винаги е било инструмент на Сатана, и те не можеха да подкрепят движение, което определяше дата за пришествието.

 

3. Пророчествата не бяха все още изпълнени

 

Протестантските водачи знаеха, че не всички от пророчествата в книгата Откровение и други части на Библията бяха изпълнени в 1844 год. Един пример, по който е невъзможно да се опонира е, че предсказанието на Христос, че благовестието ще се проповядва в целия свят преди Той да се завърне:

 

„И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.”

(Мат. 24:14)

 

През 1844 год. съществуваха стотици езици и диалекти, които не бяха чули благовестието. Това беше преди времето, в което Дейвид Ливингстон отвори сърцето на Африка за благовестието. Ясно е, че Христос не можеше да дойде през 1844 год. в противоречие със собствените Му думи.

 

4. Милър използва погрешен метод на Библейско тълкуване в своите доказателства

 

Друга причина, поради която протестантските водачи отхвърлиха движението от 1844 год. е използването от Милър на неточно Библейско тълкуване в своите 15 доказателства за завръщането на Христос през 1844 год. Следва първото от тези 15 доказателства:

 

„Едно: Аз го доказвам чрез времето дадено на Мойсей в Лев. 26, което е седем пъти 360 обиколки на земята в нейната орбита, което прави 2520 год. Аз вярвам, че началото на това пророчество е дадено в Ерем. 15:4 и Ис. 7:8:

 

 И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света Поради Манасия, син на Юдовия цар Езекия, По причина на това, което стори в Ерусалим.

 

 Защото главата на Сирия е Дамаск, А глава на Дамаск, Расин; И вътре в шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши така, щото да не е вече народ.

 

За времето, в което Манасия беше отведен в плен във Вавилон и Излаел не беше вече народ виж хронологията във 2 Лет. 33:9:

 

 "Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.”

 

Това нещо стана в 677 год. преди Христос. Сега извадете 677 от 2520 и ще получите 1843 год. и това е времето, когато наказанието на Божия народ щеше да свърши.”4

 

Това е пример за необмисления начин, по който Милър е използвал текстовете от Библията, за да докаже своята теория. Погледнете Лев. 26:18:

 

„И ако при всичко това не Ме послушате, тогава ще ви накажа седмократно повече за греховете ви.”

 

 

Този стих не казва абсолютно нищо относно второто пришествие на Христос! Думата „времена” не се намира в еврейския текст на този стих и ударението на пасажа е върху степента на наказанието, не на неговата продължителност. Естествено Милър не можеше да знае това, тъй като той не разбираше оригиналните езици, на които Библията е била написана. Останалите 14 доказателства, които той използва са също несигурни. Лесно е да разберем защо протестантските учени, които знаеха оригиналните езици отхвърлиха доказателствата на Милър.5

 

Друго от 15 доказателства, което Милър използваше беше, че 2300 денонощия от Дан. 8:14 свършват в 1844 год. с „очистване на светилището”. Той твърдеше, че началната дата за 2300 дни беше 457 год. преди Христос. Как достигна той до тази дата? Милър взе видение от Дан. 9, което не е свързано с това от Дан. 8:14 и твърдеше, че видението за 70 седмици от Дан. 9:24 беше „отсечено” от 2300 дни от Дан. 8:14. След като видението за 70 седмици започна в 457 год. преди Христос той реши, че пророчеството за 2300 дни също започва в 457 год. преди Христос, въпреки че няма директно доказателство, за свързването на двете видения.6

 

Пророчицата Елън Уайт казва:

Бог е зад движението от 1844 год.

 

 

От това, което казахме по-горе ние научихме че:

 

  •    Ръководителите на движението на Милър признаха, че то не беше вдъхновено от Бог

  •   Протестантските учени представиха четири силни, Библейски отговори, доказвайки, че Бог не беше с това движение.

 

Сега нека сравним тези доказателства с 20 изказвания направени от Елън Уайт в книгата и „Ранни писания”.7

 

1. Мисията на Уилям Милър беше подобна на тази, на Йоан Кръстител.

 

Елън Уайт казва:

 

„Както Йоан Кръстител оповести първото идване на Исус, и приготви пътя за Неговото идване, също така Уилям Милър и тези, които се присъединиха към него, оповестиха Второто пришествие на Божия Син.”

 

Забележете:

 

Невъзможно е да се прави аналогията между Милър и Йоан, тъй като Йоан беше прав относно Първото пришествие на Исус, а Милър беше в грешка относно Второто пришествие. Йоан Кръстител влезна в историята като герой и мъченик, докато Милър влезна в историята като заблуден човек, който призна, че е направил трагична грешка, която отклони много хора от правия път.

 

2. Бог ръководеше Милър в разбирането му на пророчествата

 

 Елън Уайт казва:

 

 „Бог ръководеше ума на Уилям Милър към пророчествата и му даде голяма светлина относно книгата Откровение. Божиите ангели многократно посещаваха този избран (Милър), за да ръководят ума му и да открият пред него пророчествата, които винаги са били покрити с тъмнина за Божия народ.”

 

Забележете:

 

Когато изследваме петнадесетте доказателства  на Милър, със сигурност бихме се запитали дали „ангели” са ръководили Милър. Едно от тези петнадесет доказателства казва, че числото 666 завършва в 1844 год.! Наистина ли ангела е напътствал ума му, за да каже, че числото 666 завършва в 1844 год.? Ако Бог направляваше ума на Милър, тогава защо ангелите не отправиха неговия ум към Мат. 25:13, който забранява определянето на дни за Христовото завръщане?

 

3. Бог беше зад погрешно определеното време през 1843 год.

 

Елън Уайт казва:

 

„Аз видях, че Бог участваше в обявяване на времето през 1843 год.”

 

Забележете:

 

Елън Уайт вижда във видение, че Бог е участвал в обявяването на време, което е забранено от Христос в Мат. 23:13.

 

4. Определяне на времето през 1843 год. беше „истина”, с която Бог щеше да изпита своя народ.

 

Елън Уайт казва:

 

„Това беше Негов замисъл, да събуди народа и да ги доведе до място за изпит, където те щяха да вземат решение за или против истината.”

 

Забележете:

 

Г-жа Уайт казва, че всеки, който приеме фалшивата дата за Христовото завръщане решава да „следва истината”, докато тези, които отхвърлят фалшивата дата, са „против истината”. Всъщност тя казва, че лъжата е истина и истината лъжа!

 

5. Духа на Илия беше проявен в обявяване на „истината”

 

Елън Уайт казва:

 

„Хиляди бяха водени, за да приемат истината, която беше проповядвана от Уилям Милър и слуги на Бог бяха издигнати в духа и силата на Илия, за да обявят вестта.”

 

Забележете:

 

Тук г-жа Уайт се позовава на пророчеството от Малахия, което говори за завръщането на Илия, преди деня на Господа. Този така наречен „Илия” също трябва да е бил заблуден от Милър, понеже той подрани с поне 160 години. Г-жа Уайт нарича проповядването на Милър „истина”, но историята ни е показала и самия Милър призна, че той не е проповядвал „истината”, а лъжа.

 

6. Тези, които сочеха към предупреждението на Исус в Мат. 25:13, бяха лицемери и присмиващи се

 

Елън Уайт казва:

 

„Проповядването на определено време, предизвика голяма съпротива от всички класи, от проповедника на амвона, до най-безразсъдния грешник. „Никой не знае деня или часа” се чуваше от лицемерните проповедници и самоуверения присмехулник.”

 

Забележете:

 

Историята е доказала, че така наречените „лицемери и присмехулници” бяха прави, докато Елън Хармън и последователите на Милър в грешка. Изглежда, че „лицемерите и присмехулниците” можеха да различат между истина и лъжа по-добре, отколкото Елън Уайт и нейните „праведни светии”.

 

7. Пасторите, които обичаха Христовото завръщане, но отрекоха определянето на датата му, бяха „нехристиянски” и „не обичаха Исус”

 

Елън Уайт казва:

 

„Много пастири на стадото, които казваха, че обичат Исус казаха, че те нямат нищо против да проповядват за Христовото пришествие, но те се противопоставиха на определяне на точното време за завръщането Му. Божието всичко виждащо око, видя сърцата им. Те не обичаха Исус. Те знаеха, че техния нехристиянски живот няма да устои на изпита, тъй като те не вървяха в пътеката на смирението, която беше отбелязана от Него.”

 

Забележете:

 

Коя беше „пътеката на смирението, която беше отбелязана”, за пастирите да следват? Да приемат фалшиво учение, да кажат на техните стада, че Исус ще се завърне в 1844 год., и да подведат своите църкви да вярват в измама! Представете си, това ще потвърди, че те обичат Исус!

 

8. Само праведните приеха и вярваха във вестта за определяне на датата за пришествието

 

Елън Уайт казва:

 

„Най-посветените приеха вестта с радост. Те знаеха, че тя е от Бог.”

 

Забележете:

 

С други думи тези, които не приеха фалшивата вест на Милър с радост, не бяха посветени на Бог.

 

9. „Грешката” за определяне на датата в 1843 год. беше на Бог

 

Елън Уайт казва:

 

„Неговата ръка покри грешката в пресмятане на пророческия период.”

 

Забележете:

 

 Чакайте малко! Не бяха ли Бог и ангелите тези, които ръководеха разума на Милър? Защо „скриха” те нещо толкова критично, като годината на завръщането на Исус от Милър? Какво е доброто, което това нещо изпълни? Явно някой трябва да бъде обвинен за досадната грешка, така че, защо да не обвиним Бог? Ако Той беше този, който стоеше зад цялото движение, тогава защо да не го обвиним за грешката също?

 

10. Бог искаше Неговия народ да бъде разочарован

 

Елън Уайт написа:

 

„Бог замисли Неговия народ да бъде разочарован.”

 

Забележете:

 

Те никога нямаше да бъдат разочаровани, ако бяха твърдо основани на Божието Слово (Мат. 25:13) и бяха отхвърлили Милър! Отново г-жа Уайт обвинява Бог, казвайки, че Той е отговорен за тяхното разочарование, докато всъщност тяхната заблуда беше тази, която доведе разочарованието.

 

11. След разочарованието през 1843 год. тези, които напуснаха движението за определяне на датата на Христовото завръщане, отхвърлиха Бог и се свързаха със Сатана

 

Елън Уайт казва:

 

„Сатана и неговите ангели триумфираха над тях... Те не разбраха, <